Понеделник, Февруари 24, 2020
Д-р Л. Михов : Ритаха ме, изплюха ми се в лицето, свалиха ме на земята

 

В нощта срещу 24 декември д-р Люсиен Михов е дежурен в неотложен кабинет в Сандански. Той е на 60 години, с инфаркт и четири стента. Ритан и пребит пред погледа на служителите от СОТ. Пред „Право и здраве“ разказа за побоя, унижението и обидата . За липсата на реакция от компетентните органи и избора да останеш да работиш в България.
Д-р Михов искате ли да разкажете какво точно ви се случи?
Какво да ви кажа, много време мина и аз мисля, че нищо няма да се случи. Чу се блъскане по вратата, дали беше ритане или блъскане не знам и непрекъснато звънене по телефона. Аз отворих и казах да спрат да блъскат и звънят и това са моите първи и последни думи в тази история.
Влязоха трима мъже и една жена,

на която искаха да бъде измерено кръвното. Изритаха ме отзад с един силен шут, блъскаха ме, свалиха ме на земята, ритаха ме. Аз по някакъв начин успях да стана. Свалиха ми очилата, извадиха им стъклата. Изплюха ми се в лицето. Думи по жена ми, по майка ми, думи, които жена не може да каже. Няма как да ги повторя, бяха страшни и гнусни и долни. Знаеха как да удрят, с мекото на ръката, с вътрешната част на крака за да не оставят синини.
Звънях няколко пъти на паник-бутона, да дойде СОТ. Искам да подчертая СОТ 161. Дойдоха двама човека, стояха на вратата, все едно гледаха филм. Три пъти им се помолих като на малко дете, да звъннат на полицията, която е само на 10-15 метра. Те стояха и гледаха и нищо не направиха. През това време мен ме блъскаха, удряха, псуваха.
Както и да е, мъжете излязоха жената остана. Измерих и кръвното, дадох назначение и си тръгнаха. Излязох от вън и попитах двамата от СОТ дали са записали номера на колата, те и това не бяха направили.
Има и камери, дали има записи, дали са изтрити.. това е 23 декември, днес сме 7 февруари.
Вие сте подал жалба в полицията?
Да още същият ден след няколко часа. Който и да е, няма право да ме бият и блъскат, да хулят 83 годишната ми майка. Аз съм 60 годишен, преживял съм инфаркт, имам 4 стента. Вече съм се примирил, дълго мислих дали да дам гласност. Не искам мъст, а това нещо да не може да случи на друг. Физическата болка минава, но обидата, душевната болка остава, тя е за цял живот. Лягаш, ставаш тя си е там. Аз съм лекар 32 години, работя в село Катунци, обслужвам 16 села. Имам специалност, мога да работя навсякъде, но искам да работя тук, помогнал съм на хиляди хора.

Продължавате ли да практикувате, давате ли нощни дежурства?
Разбира се. Даже въпросната нощ си изкарах дежурството. Минах през колегите от спешното, защото имах травми и заради инфаркта. После към 7ч. се качих пак защото получих стенокардия. Ходя си на работа и болничен не съм си взел.
Искам да се даде гласност и хората да знаят, че не може да се постъпва така с лекар. Аз с в края на кариерата си, след някоя година ще приключа, но тези след мене, с тях не може така да се постъпва. Защото ще избягат. Аз и сега имам предложения, но нямам години пред себе си, но другите ще отидат.
Искам да само знае и да се чуе, че някои хора са постъпили така и че не трябва да се прави така
До сега няма реакция от полицията?
Не, а има три камери. Няма нищо. Никой нищо не прави. Беше страшно. Не знам какво можеше да случи, ако на мое място беше жена.

Вече месец и половина всички мълчат. За полиция, СОТ и за нападателите нощта срещу 24 декември, вероятно не съществува. Доктор Михов ще я помни цял живот. Разказва, за да предпази тези, които идват след него, бъдещите лекари на България.

Припомняме, че БЛС, МЗ и Прокуратурата преди по-малко месец подписаха споразумение, което гарантира, че заедно ще се борят срещу насилието над медицински лица.

Магдалена Василева

 

Страхувате ли се от инфекция с коронавирус?
Въвеждане на коментар... Коментарите ще се опреснят след 00:00.
  • Публикуването на коментара е спряно.
    Моника Гавраилова · преди 13 дни
    Много съжалявам за случилото се с Вас, Д-р Михов. Дъщеря съм на майка лекар, която също е търпяла обиди и закани от пациенти, и която въпреки близо 50 годишния си стаж, не се отказва да практикува професията си, макар да продължава да таи дълбоко в себе си обидата и разочарованието си от неблагодарните пациенти, от осакатената система и пр.
    Тъжно ми става, когато чета за нападение над лекар и в мен се надигат чувства на гняв, обида и желание за мъст, което обаче знам, че няма да реши проблема. Дори напротив. Според мен тези случаи ще зачестяват за съжаление. Защото нямаме държава... Защото нямаме народ, който да цени и уважава хората, които се грижат за здравето на останалите, които не един път ги спасяват дори, които лишават себе си и близките си от спокойно съществуване, за да се отдадат на тази толова хуманна и изтощаваща професия.


    П. С. Познавам дъщеря ви, която е прекрасен лекар. Познавам и зет ви, още един лекар, когото също много обичам и ценя.
  • Публикуването на коментара е спряно.
    Гост · преди 17 дни
    Палячовците от сота са Ееее..ане!!!??? Поли аи сотажии и дебилите да не са братчеди!!!???
  • Публикуването на коментара е спряно.
    П.Спасова · преди 17 дни
    Много е страшно такава агресия и безнаказаност
Кажете нещо тук...
Впишете се с ( Регистрация ? )
или изпратете като гост

Log in or Sign up