Събота, Август 24, 2019

Д-р Диана Христова е специалист по алергология към УМБАЛ ''Александровска''. От февруари 2017 г. е докторант в отдел ''Имунология и Алергология'', участник е в много международни и национални научни форуми, има и редица публикации в медицински списания. Научните й интереси са в областите плесенната алергия, алергичия ринит и астма, атопичния и контактен дерматит и др.

Д-р Христова, според скорошни проучвания алергиите засягат все повече хора и контактните дерматити не правят изключение. На какво се дължи това?

Мога спокойно да кажа, че това са заболяванията на нашето съвремие. Ние сме заобиколени от алергени- във въздуха, храната, козметиката, препаратите за пране и почистване и др., и затова по-масивното излагане на алергени предизвиква повече алергии и контактни дерматити. Наблюдава се и нарастваща честота на деца с атопичен дерматит. Атопията представлява повишена склонност на организма да продуцира по-виско количество имуноглобулин Е /IgE/.Това е основният пусков механизъм, който отключва алргичните прояви. От друга страна знаем, че контактният дерматит засяга по-често хора с атопичен дерматит заради нарушената кожна бариера. Причината е, че кожата има естествени защитни механизми- секрети, леко кисело PH и др., които предпазват от проникването на алергени, вируси и бактерии. Когато тази бариера е нарушена, алергените проникват по-лесно и предизвикват реакция.

Кое нарушава кожната бариера?

В медицината има еднo понятие, което се нарича фенотип. Фенотипът е израз на гените, които носим. Най-общо човек се ражда с предразположението да се разболее от нещо, а дали ще го направи, зависи дали ще бъде под въздействието на съответните фактори на средата. Това включва и атопията. Дали ще бъде нарушена бариерата, е продукт на една генетична предиспозиция и е много трудно на този етап тя да бъде дефинирана в цялата й широта, защото това изисква доброто познаване на всички гени, отговорни за изграждането на т.нар. кожна бариера. И всичко това се разглежда в условията, в които живеем, защото днес сме експозирани на много повече субстанции, които предизвикват алергични оплаквания.

Днес все по- често сме свидетели и на нарастващата честота на случаите, които имат както алергични, така и автоимунни заболявания, и това е продукт на променената среда.

И предвид факта, че сме в разгара на лятото, трябва да споменем и още един тип фактор на средата, който може да доведе до алергия. Например, при много хора, които активно спортуват, се получават силни болки в коляното. В такива случаи най-често те прибягват до намазване с локално противовъзпалително средство, а последващото излагане на слънце може да активира фотоалергични прояви.

Кои са най-честите алергени на нашето съвремие?

С годините се променят веществата, които са преимуществено отговорни за проявите на контактния дерматит. Водещите позиции се държат от никела, кобалта, но
зачестяват и случаите на прояви, свързани със субстанции, широко използвани в кремовете за лице и декоративната козметика.

От какво ще се разболеем зависи от това, към какво сме чувствителни и на какво сме по- масивно експозирани. А индустрията ни залива с алергизиращи субстанции. Това важи за IV-тип свръхчувствителност- контактния дерматит. При другия тип свръхчувствителност- респираторната алергия, която е IgE медиирана, нещата са по-различни, защото тези алергени се намират в атмосферата и в домовете ни и на на тях ние сме изложени целогодишно или почти целогодишно.

Как стоят нещата с респираторната алергия? Има ли промяна през годините?

При нея проблем се оказва промяната на агресивността на алергена. Този феномен е свързан със замърсяването. Например, дизеловите частици полепват по поленовите зрънца и ги правят много по-агресивни. И тук идва парадоксът, че човек със сенна хрема ще се чувства по-добре и ще има по-малко оплаквания в полето сред дърветата и цветята, отколкото ако се намира в София. Затова е много важно да се борим със замърсяването на средата.

Кои са основните насоки в лечението на алергичните прояви?

Лечението на всяка алергична реакция започва с определяне на алергена (алергените) и по възможност максимално ограничаване на контакта с тях. Профилактиката се налaга като един от основните методи за контрол на различните алергии. При алергичния ринит, например, могат да се правят назални промивки със специални за целта спрейове и да се използват продукти, които създават бариерен филм /целулозен прах/ върху носната лигавица и така алергенът не може да въздейства на организма.

Профилактиката навлиза с пълна скорост и при лечението на контактния и атопичния дерматит. При тях също се използват защитни бариери- при една фотоалергия прилагаме специални слънцезащитни кремове, които блокират УВ лъчите с точно определена дължина на вълната. Емолиентите също намират място в профилактиката на дерматитите, защото при продължителното им прилагане освен чисто козметичен ефект се възстановява и кожната бариера.

Източник: credoweb

Нашият сайт се издържа от реклами и дарения. За повече информация, относно тарифите и рекламните формати, свържете се с нас на телефон: 0885 815 108. Ако сте станали свидетел на събитие, което смятате, че трябва да стане обществено достояние, изпратете ни новината на Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.  Дарения за някоя от нашите каузи, можете да направите от тук. Благодарим за подкрепата!

Въвеждане на коментар... Коментарите ще се опреснят след 00:00.

Бъдете първият коментирал тази статия.

Кажете нещо тук...
Впишете се с ( Регистрация ? )
или изпратете като гост

Log in or Sign up