Неделя, Август 18, 2019

Ето и втората част от интервюто с д-р Петър Петров.

Припомняме, че през месец юни всеки здравноосигурен може да смени общопрактикуващия си лекар. В тази връзка по темата специално за Право&здраве говори д-р Петър Петров. Каква е основната причина за намаляване броя на личните лекари и дали има връзка с влезлите в сила изисквания за придобиването на специалност? Вижте какво ни сподели той във втората част от интервюто, специално за нашите читатели:

Според статистиката броят на личните лекари намалява. Каква е основната причина, според Вас – ниското заплащане, изискването за придобиването на специалност или друго? В тази връзка, трябва ли придобиването на специалност по обща медицина да бъде условие за практикуване на професията?

Констатацията, че броят на общопрактикуващите лекари намалява е правилна. Това лесно може да се повери. Мисля, че от 2000г. до сега те са намалели средно с около хиляда човека. Причините за това не са една и две. Голяма част от тях са заложени още при старта на реформата през 2000г. Но първо бих желал да кажа, че ликвидирането на социалистическата здравна система позната ни като „Семашко“ и въвеждането на пазарните принципи в здравеопазването бяха стъпка в правилна посока. За това действие правителството на ОДС с премиер Иван Костов заслужава само адмирации. И екипът осъществил реформата, която се изразяваше в промяна на редица закони и нормативни актове които позволиха институцията общопрактикуващ лекар да се появи, а и да бъде създадена здравна каса също заслужава поздравления. Но тук е мястото да се каже, че в България след установяване на комунистически режим през 1944г. не е имало здравно осигуряване. Традициите в това отношение бяха изцяло прекъснати. За това и хората които осъществиха реформата нямаха практически опит в това което трябваше да направят. Вярно е, че те бяха проучили доста съществуващи модели в други страни и се опитаха да приложат възможно най-подходящият за нашите условия. Но не знаеха как ще се реализира всичко това на практика. За това и още тук се появиха някои негативни тенденции. Например 24 часовото разположение. Трудното отсъствие от работа, за да може един лекар да излезе в една нормална почивка от каквато безспорно има нужда. Регулативните стандарти на направленията за изследвания и консултации. Проблеми с наемите на кабинетите. Прекалено тежката бюрократична машина, която се стовари върху нас. Многобройните административни процедури за различни несъществени неща. Върху нас на практика има поне десет институции, които могат да ни санкционират. Не е само здравната каса. И повечето го правят. Но стана ли с тези санкции здравеопазването в страната по-добро, по-качествено? Сами виждате, че не е. Значи някъде има допусната грешка. И, ако в големите градове има центрове, на които може да се плати, за да поемат 24 часовото разположение, а и лекарите са повече и все ще се намери някой колега да те замести, то какво да кажат тези в по-малките населени места. Там няма центрове, които да поемат разположението, лекарите са малко и трудно излизат дори в една кратка почивка. Един такъв лекар работи по цял ден, като се прибере вечер и в почивните дни постоянно го тормозят по телефона. А и не може да излезе в отпуск. Ами един такъв лекар след време ще капне от умора, ще увреди своето здраве. Отделно той ще бъде опасен и за пациентите които лекува. Изморен и изтормозен лекар няма как да взима адекватни решения в такава сложна област, каквато е медицината и общата медицинска практика в частност. За тези проблеми трябва сериозно да се помисли. Но може би правителството на Иван Костов щеше след време да огледа недостатъците в системата и да ги коригира. Но здравната реформа практически започна 2000г, а през 2001г. вече имаше друго правителство. И всички следващи правителства и до ден днешен без значение кои партии или коалиции са управлявали не обърнаха внимание на тези проблеми. Нещо повече, задълбочиха ги. Намесата на държавата и бюрокрацията ставаше все по-голяма, здравната каса от обществена институция се превърна в държавна такава, а дебатът за евентуална демонополизация на здравноосигурителните фондове потъна в едно общо и безсмислено говорене. Но пък сега качваме касови бележки на компютър. Това го няма никъде по света, убеден съм, а също така съм убеден, че с това нещо България трябва да кандидатства за рекорд на Гинес. В тази ситуация онези които през 2000г. станаха общопрактикуващи лекари постепенно загубиха мотивация за работа. Част от тях се пенсионираха, други си отидоха от този свят, а някои просто напуснаха. Разбира се не искам да кажа, че тези които и сега продължаваме да сме общопрактикуващи лекари не си вършим съвестно работата. Напротив, ние сме давали и продължаваме да даваме от себе си за доброто на нашите пациенти. Отговорността да бъдеш лекар го изисква от нас. Но някак си загубихме усещането за перспектива, няма го блясъка в очите, който имахме в първите години след старта на реформата. Споделям това от личен опит и усещане. Всичко това не би било пречка, ако от долу идваха нови кадри. Но колегите които сега завършват медицина също не виждат перспектива в това да станат общопрактикуващи лекари. Те се ориентират към специализация на нещо друго тук или дори в чужбина, в което виждат повече възможности за реализация. Няма защо да им се сърдим.

Що се отнася до специалността обща медицина, то няма как да си общопрактикуващ лекар без да имаш такава специалност. Това всъщност е една много сериозна специалност и без нея никой колега не би могъл да се нарече „добър общопрактикуващ лекар“. Така, както не можеш да бъдеш кардиолог без придобита специалност кардиология, така и не можеш да бъдеш общопрактикуващ лекар без придобита специалност обща медицина. Повечето от нас нямаха специалност обща медицина в началото, но това беше поради факта, че за България това се яви нова дисциплина и такава специалност в началото имаха малцина. За това имаше и гратисен период, който беше увеличаван многократно (дори сега го увеличиха отново) за придобиване на такава специалност. Една специалност никога не е излишна. Един лекар винаги трябва да се усъвършенства, да увеличава своите знания, да е в крак с новите тенденции в тази така динамично развиваща се професия. И това е така без значение дали има или няма специалност. Но тук ще кажа, че се изискваше да бъде придобита тази специалност, но условията как това да стане не бяха създадени. Не беше ясно по какъв начин може да се отсъства от работа, за да се посещават курсовете за придобиване на специалност. Аз придобих специалност през 2014г. Отне ми шест години и мога да напиша цяла книга за това през какви трудности минах, за да стане това факт. Но аз съм на около 50 км. от София и някак можеше да се организирам, за да ходя на курсове. Но има колеги, които са доста по-далече от базата за специализация и няма кой да ги замести. Сигурен съм, че повечето от тях биха придобили специалност, ако им се създадат условия. Тук е момента да кажа, че всички ние бяхме принудени да се откажем от възможността да придобием друга специалност, която бяхме започнали по старите наредби. Просто не ни стигна времето. За разлика от тези колеги, които са завършили по-рано и имаха възможност да придобият друга специалност. Но когато станахме общопрактикуващи лекари, тази дейност ни погълна изцяло и възможността за придобиване на каквато и да друга специалност различна от обща медицина отпадна. Това за мен и колегите е голяма психологическа тежест. Аз и до днес не мога да преглътна факта, че не придобих една специалност, за която мечтаех. Мога да кажа, че авторите на реформата трябваше да вземат предвид тази страна на нещата.

В по общ аспект ще кажа, че специалността обща медицина може да бъде специализирана от всеки новозавършил лекар както всяка друга. Но те специализират да речем кардиология, неврология, очни болести и куп други специалности, но не и обща медицина. Колегите предпочитат да станат кардиолози, невролози, очни лекари и пр. но не и общопрактикуващи лекари. И това е така, защото те не виждат перспектива в тази работа. Ако тя стане перспективна, тогава тези които искат да специализират обща медицина ще бъдат колкото тези специализиращи другите специалности. Но в това отношение аз съм песимист. Мисля си, че още от началото българското общество не разбра какво печели от това да има общопрактикуващи лекари. На повечето хора беше внушено, че от тези лекари може да се иска всичко и по всяко време без да се дава нищо. Те бяха представени като едни лоши хора, които видите ли ще взимат страшно много пари, но няма нищо да вършат. А това съвсем не е така. Парите, и тук е редно да се съпоставят приходи и разходи в това число и данъци, съвсем не са толкова много, а отговорността е огромна.
И за всичко това не са виновни просто политиците, а българското общество, българите като цяло. Защото те са тези, които организират и избират политическите партии и лицата в тях, които да ни управляват. И чрез тях задават това, което ще изискват от своите общопрактикуващи лекари. Но така както го задават сега, аз виждам следната картинка. Общопрактикуващите лекари ще продължат да намаляват през годините и ще се концентрират само в най-големите градове. А след това ще изчезнат. И чак тогава българското общество ще осъзнае какъв капитал му е бил даден през 2000г. и как безрасъдно е бил пропилян. Ако изобщо съществува българско общество и България тогава, защото и в това отношение съм песимист.

Стратегическо погледнато, как смятате, че дали е по-добре да се увеличат отговорностите, съответно заплащането на личните лекари, или сте на мнение, че трябва отговорностите да останат както са сега?

Интересен въпрос. Отговорностите и заплащането сега са две различни неща. В момента заплащането на личните лекари въобще не е остойностено правилно. Заплащат се основно две неща. Профилактичен преглед и диспансерно наблюдение на хронично болните пациенти. За тези неща лекарите получават прилични суми. И първият проблем е тук. Тези прегледи не са такива заради които хората ходят на лекар. В България са свикнали да посещават лекарите, когато имат някакво заболяване, което в момента им причинява страдание. А споменатите прегледи не са такива. Те носят много голяма полза на пациентите в перспектива, но те няма как да го разберат. Причините за това са много, но най-важната според мен е ниската здравна култура на българите като цяло. И какво правят лекарите в тази ситуация? Те нямат механизъм да задължат тези хора да идват на такива прегледи дори и да ги извикат. За това, когато те дойдат за нещо друго при лекаря, той се възползва да направи съответния преглед. Това върши работа до някъде, но е проблем, че тук няма ясни правила които да задължат хората да ходят на тези прегледи. А такива са необходими и то не само заради заплащането. Основният смисъл на това да има общопрактикуващи лекари е профилактиката. Тя е основен капитал на всяко общество. Здравето в перспектива. Ако няма да се извършават тези прегледи, то тогава наистина няма нужда от общопрактикуващи лекари, пациентски листи и наблюдение за даден период. И когато в отговора на предния въпрос казах, че според мен личните лекари ще изчезнат бях съвсем сериозен. Тук вече давам още една причина защо това ще се случи. Българите явно не искат да се прави профилактика на тяхното здраве. Те отиват при лекаря когато са болни, дори когато са сериозно болни и заболяването вече или не е лечимо, или е нанесло тежки и необратими поражения на организма. И тук вече не става дума само за възнаграждението което лекаря получава за тези прегледи и без което разбира се нито една практика не може да съществува, а за нещо далеч по комплексно като проблем. Защото освен тези прегледи лекарите трябва да изпълняват един огромен пакет от дейности, за което получават на месец съвсем минимална сума за всеки пациент в сравнение със споменатите прегледи. А всичко това включва и острите заболявания, за които хората ходят на лекар. И се получава така, че пред кабинетите е пълно с пациенти с остри заболявания, които личните лекари преглеждат от сутрин до вечер, а за най-важното, профилактика и диспансер просто не остава време. Така тези основни дейности са неглижирани един път от самите пациенти, поради ниската обща здравна култура и медийните спекулации по темата и втори път от самата система, която така направена не позволява такива прегледи да се извършат пълноценно. И тук вече може би спасението донякъде е пациентите да се запишат предварително с час при своя лекар за това кога да отидат на преглед. Но това е трудно, не може да стане навсякъде и особено в малките населени места, а и е свързано с огромни разправии с пациентите и натоварване на лекарите с допълнителен букет от отрицателни емоции към тези, които те вече си имат. Но, ако сега ме попитате, а кой ако не общопрактикуващите лекари да преглежда острите заболявания, аз няма да мога да Ви отговоря. Аз сега просто чертая моментната картина. Ако бях министър на здравеопазването, тогава щях да бъда задължен да отговоря. Но не съм. Но мога да обобщя, че отговорността която носят общопрактикуващите лекари е в пъти по-голяма от заплащането им, а самото заплащане, доходите имам предвид са разписани ясно по документи, но практически не е съвсем ясен механизма, по който да бъдат получени.

И като говорим за отговорности, то трябва да стане ясно, че лекарят е само едната страна в този процес. Другата са пациентите. Доста се говори за правата на пациентите. Но никъде не съм чул да се говори за техните задължения. Защото те имат доста задължения в системата. А от това, което се говори, а и е практка в момента самите пациенти остават с впечатлението, че те нямат никакви отговорности, а правата им са неограничени и могат да искат всичко по всяко време. А това съвсем не е така. Когато лекарите подписват договор със здравната каса, респ. здравноосигурителен фонд, то те на практика подписват договор със самите пациенти. Защото никой не е виждал здравната каса да се разхожда по улиците. Това е институция създадена за самите пациенти, за да бъдат улеснени, когато се разболеят да не мислят как да платят на лекаря. В смисъл, че те вече са платили. Дали това се е получило у нас е въпрос на друга дискусия, но това е принципът. Лекарите биха могли да заработят своите доходи на свободния пазар и без здравноосигурителен фонд и то доста по-лесно, но това не е в интерес на гражданите. И така както лекарите подписват договор със здравната каса, то така и пациентите, когато избират личен лекар подписват този договор от другата страна. А всеки договор има права и задължения на едната и другата страна. Но тук се гледа само дали лекарите са изпълнили своите задължения. И ето, здравната каса проверява лекарите всяка година и когато установи, че те не са изпълнили условията по договора ги санкционира. Но няма кой да санкционира пациентите за това, че не идват на профилактични и диспансерни прегледи. Така стои и въпросът с имунизациите. Имунизационният календар го има публично, всеки може да се информира. И въобще не е задължение на лекарите да издирват пациентите за профилактична дейност. Лекарите не са полицейски служители или викачи. Те не са и контролни органи, за да налагат санкции. Това трябва да правят други, но тях ги няма. И пациентите до голяма степен остават с впечатлението, че лекарите трябва да лекуват само кашлица и да дават направления. „Докторе дай направление“, когато чуя този въпрос изтръпвам. И всеки път си повтарям, че не трябва да се подавам на емоции, но лично аз не успявам. Не, че не трябва да се дават направления, но тук проблемът е в това, че голяма част от направленията се дават без да има нужда като пациентите злоупотребяват с положението си, че те избират лекарите. Ако лимитите за направления бъдат дадени на пациентите тази практика ще се пресече. Една година доста хора ще изразходват лимитите си за безсмислени консултации и изследвания, а когато вече имат нужда от такива след време, тогава ще им се наложи да ги платят от собствения си джоб. Това бързо ще дисциплинира хората и те ще се научат кога трябва да ходят на консултации и изследвания и кога не. Това не е нова идея. Тя е родна в сдружението за развитие на българското здравеопазване и вече е била промотирана в публичното пространство. Но мина покрай ушите на политиците от всички цветове. Ясно е защо. Който от тях го направи неизменно ще понесе негативи изразяващи се в изборни загуби. Но смисълът на политиката не е просто да се печелят избори, а в това, когато ти е даден мандат за управление да направиш нещо полезно за обществото. Защото в политиката отговорността се измерва в това дали дадено политическо действие или бездействие е донесло полза на общността. Да, отклоних се от темата, но този въпрос с направленията за консултации и изследвания трябва да бъде решен и пътят е този. И когато се реши, тогава можем да говорим и за някакво решение на въпроса с отговорността. Защото той сега е дебалансиран. В сегашния момент лекарите носят своята голяма отговорност и тази на пациентите която е не по-малка. А когато в здравеопазването носенето на отговорност е дебалансирано по този начин, тогава няма как да говорим за добро здравеопазване.

Нашият сайт се издържа от реклами и дарения. За повече информация, относно тарифите и рекламните формати, свържете се с нас на телефон: 0885 815 108. Ако сте станали свидетел на събитие, което смятате, че трябва да стане обществено достояние, изпратете ни новината на Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.  Дарения за някоя от нашите каузи, можете да направите от тук. Благодарим за подкрепата!

Въвеждане на коментар... Коментарите ще се опреснят след 00:00.

Бъдете първият коментирал тази статия.

Кажете нещо тук...
Впишете се с ( Регистрация ? )
или изпратете като гост

Log in or Sign up