Вторник, Декември 01, 2020
Пропуснати възможности - почти половината донори у нас остават неизползвани

Донорството е отборна игра, затова ако всички кажем по няколко различни думи за него, това няма да има значение. Важно е да говорим еднакви неща, да разбираме проблема еднакво и да сме еднакво отговорни. В процеса участват държавата, реципиентите и донорите, като последните двама винаги могат да се окажат с разменени места.


Статистиките през последните години са красноречиви – България заема позорни места в класациите за брой донори на милион население и трупни и живи. През 2019г. тя е на 56-то място от 71 държави, с 3,7 донора на един милион население. По-добре от нас е представена, например, Саудитска арабия.

Подобна е картината и при живите донори. По този показател, през 2019г. ни изпреварват например Република Тринидад и Тобаго, Коста Рика, Гватемала, Доминиканската Република и много други.
Причините са комплексни и касаят както потенциалните донори и техните роднини така и участието на държавата като организатор, финансиращ целият процес.

2019 01 worldwide actual deceased organ donors2019 02 worldwide living organ donors

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

За народопсихологията на българите и психологическата настройката на обществото се изписа и каза много. Опасенията и страховете съществуват, особено там, където липсва доверие, има слаба информираност, но да се твърди, че на българина му липсва съпричастност е спорно и в подкрепа на това е факта, че през първите 10 месеца на 2019г. през дарителската платформа Helpkarma са събрани близо 7млн. лева за различни каузи, повечето медицински и изискващи лечение в чужбина.
Повечето дефицити обаче, са в полето на държавата.

Когато стартира Национална програма за насърчаване на донорството и трансплантациите, бе съпроводена от силни обещания.
„Министър Ананиев каза още, че в програмата за донорство и трансплантации се предвиждат средства за съответното възнаграждение за координатори по донорство, предвиждат се обучения на екипите и др. По думите му са осигурени и средства и апаратура за предтрансплантационен и следтрансплантационен период на пациентите.“
Какво от това е свършено е риторичен въпрос, ще споменем само, че година по-късно България няма назначени областни координатори по донорство, а обучението във Виена на българки лекари е все предстоящо. Стряскащото в тази проблематика е, че тя не е рожба на последните години, а съществува от поне десетилетие, по време, на което бездействие от страна на държавата е отнело шанса за живот на много хора. Доказателство за това е репортажът на ТВ7 от 2011г, който разказва историята на една трансплантирана жена.

 

 

Информацията, че България има 16 трупни донора за някоя години, оставя впечатлението, че това е реалния брой потенциални донори. За съжаление, според Международният регистър по донорство и трансплантации на органи ( IRODaT) България успява да реализира, едва около половината от потенциалните си донори. Това са десетки, дори стотици пропуснати шансове, заради липса на организация, липса на действия и липса на заинтересованост от страна на институциите. От таблицата става ясно, че подобно държавно безхаберие не е типично за повечето държави, а е почти прецеден в световната картина на донорството и трансплантациите.

donorii 2

Държавите в таблицата са избрани на случаен принцип и имат за цел да покажат, че в световната практика не е прието половината донори да остават само потенциални. Пълна статистика е достъпна на сайта на Международния регистър.

През предходните години картината е подобна. През 2018 България е реализирала 16 трупни донора от 29 възможни, през 2017 – 19 от 43 действителни, през 2016г- 17 от 39.
През тази година България, според сайта на ИАМН, има 4 трупни донора -  общо 3 трансплантации две на бъбрек и една сърце и нито една трансплантация на органи от жив донор. И ако през предишните две години с по 16 донора сме имали по-малко от 3 донора на 1 милион население, то през тази година те са около 0,5. С подобни данни през 2019г. са се представили Малайзия, Никарагуа, Боливия, Македония и други.

Броят на чакащите трансплантация у нас е 1145, повече от хиляда чакат за бъбречна трансплантация. Когато през 2018г. почина 29 годишния Адриан, докато чакаше белодробна трансплантация, тогавашния здравен министър каза:
Възложил съм проверка по случая с починалия Адриан Петков, за да разберем кой е сгрешил и да си поеме отговорността.“

Разбрахте ли кой е сгрешил и чия отговорността, уважаеми институции? А за следващите?

Всяка година, в деня на донорството, чуваме трогателни истории, садим рози,  слушаме послания, вместо да търсим отоговори на въпроси като : защо половината, от и без това малкият брой, донори не се реализират, защо някои области в страната години наред нямат нито една реализирана донорска ситуация? Чия отговорност са хората, които чакат последния си шанс? И след това да се намерят решения. А всичко това е преди картичките, преди кампаниите, преди призивите, Защото донорството е отборна игра и е карайно време държавата да вземе участие.

Абонамент за седмичния ни бюлетин!
captcha 
Подкрепяте ли затварянето на страната(локдаун) заради Ковид?
 

Въвеждане на коментар... Коментарите ще се опреснят след 00:00.
Кажете нещо тук...
Впишете се с ( Регистрация ? )
или изпратете като гост

Log in or Sign up