Понеделник, Октомври 26, 2020
Всичко е точно. Tочно като в цирк.

Това не е история от филм, нито фантастика, нито на ужасите. Това е история на днешния човек, ударен в стената на безчовечието. Безчовечие, което все по-често наднича зад гърба на „невидимия враг“ – нюанса на ковид, за който не се говори.
Миастения гравис е хронично автоимунно заболяване, характеризиращо се с мускулна слабост и лесна уморяемост. При засягане на междуребрените мускули и диафрагмата може да настъпи дихателна недостатъчност.


Какво се случва, когато на такъв пациент му се наложи да постъпи в болница, разговаряме с близките:
„Всичко започна с кашлица и хрема, което не ни притесни изобщо, защото по това време на годината винаги е така. Започнахме със сиропи, първите няколко дни нямаше проблем, но след това започна да се влошава, спря да се храни… обадихме се на личната лекарка, която ни пренасочи да се обадим на бърза помощ..“
Бърза помощ идва и си отива, с аргумента, че вероятно прогресира основното заболяване и назначава лечение с антибиотик, витамин Ц, АЦЦ, които очаквано не дават резултат. Семейството отново се обръща към Личния лекар, който по време на домашното посещение лично се обажда на бърза помощ с надеждата, че този път ще хоспитализират пациентката.
Линейката идва и си отива, защото „ не е толкова зле“ , а спешните медици изразяват съмнение за Ковид, но само писмено, без да коментират съмненията си с близките. Така семейството се принуждава само да търси болница.
„Отидох първо в „Хирургиите“ (УМБАЛ Св. Георги) – разказва дъщерята на пациентката носех всички документи за да попитам дали след преглед биха я приели, ако е за там. Пренасочиха ни към инфекциозно отделение, където настояха да я видят, След прегледа, за който чакахме около час и половина ни отпратиха към Транспортна болница защото нямали места..“
Тук е момента да се спомене, че пациентката е и трудно подвижна, заради допълнително заболяване и именно затова близките се опитват да ѝ спестят обиколките по болници.

„В Транспортна болница, отново чакахме, да се екипират, да я прегледат и накрая ни казаха „ Тук нищо не можем да направим, тя не е за тук“, чакахме повече от половин час да организират линейка, с която да ни закарат до УМБАЛ „Каспела“. Там още с пристигането излезе една жена, която започна да ни крещи, че нямали реаниматор, нямали и други неща. Повече от половин час стоя в линейката, не я свалиха , подписа документ, че отказват прием и тръгнахме към „Окръжна болница“ (УМБАЛ Пловдив). Там пристигнахме в 23ч. , където уж щяха да я хоспитализират. Направиха и рентген и след 2 часа и половина чакане в коридора, на отворен прозорец, в 1:30 реших да се обадя и да попитам какво става, ще я приемат ли, защо никой нищо не ни казва. Отговориха ни, че „търсят към коя болница да я препратят“. Линейката дойде в 3:30ч. и се оказа, че ще ни карат пак в „УМБАЛ Св. Георги“. Там ѝ направиха скенер, разиграваха ни от етаж на етаж, от носилка на носилка и към 6:30, докторът изключително доволен излезе с резултатите от скенера и каза: „ Аз бях до тук, търсете си болница, ето ви списък.


В списъка видях МБАЛ „Свети Панталеймон" и си казах, е това ни е последната надежда, когато отидохме обаче, охраната ни извика СОТ, защото сме спрели пред входа на спешното и от където също щяха да ни върнат, ако не бях срещнала една позната, благодарение, на която в 7:30 сутринта тя беше хоспитализирана.“


Пациентката умира по-късно същия ден с диагноза Ковид. На близките не е предоставено копие от теста, защото на хартиен носител пристигали бавно, в болницата имали само обаждане от РЗИ. Съмненията, че изобщо има Ковид се подхранат и от това, че никой от близките не е уведомен или поставен под карантина, нито трупа на починалата е третиран, според изискванията за починали пациенти с Ковид.
Медицински документи тепърва ще им бъдат предоставени, но със или без тях остават фактите:
Жена в рискова възраст, в рискова група заради хронични заболявания, в тежко състояние е обиколила 5 болници, една от които два пъти, за да бъде хоспитализирана, но никой не я иска. Защото нямат реаниматор, защото нямат респиратори или защото идва без тест за коронавирус.

Няколко дни по-късно семейство получава хартиения резултат - отрицателен. 

Аргументите са различни и всичките без значение.
От всички изброени болници единствено въпросната Св. Пантелеймон не е лекувала Ковид до края на месец септември има само един регистриран пациент, вероятно случаен. Респиратори по ЕП региони в растеж е получила само УМБАЛ „СВ. Георги“ – 15 броя.
В същото време, преди няколко дни, министърът на здравеопазването лично посети Пловдив, заради увеличения брой заболели, където се убеди:
„В Пловдив ситуацията е изключително добре контролирана, има създадена ефективна комуникация между всички структури. Резултатът е категоричен: Заетостта на леглата за консервативно и интензивно лечение е по-ниска от средната за страната.“
Разказът на близките на починалата, обаче не оставя такива впечатления, освен ако под добра организация не се разбира, че в Пловдив пътят на пациента е ясен – от болница в болница, докато издържи. Пък, ако не издържи, толкова по-добре за статистиката заетостта на леглата ще остане под средната за страната, защото тези пред вратата едва ли се броят.
Случаят не е прецедент, това е гласът на пациентите от коридорите в цялата страна. Страна, в която „болниците и медицинските екипи остават в пълна готовност за лечение и диагностика на пациентите с COVID-19. Те разполагат с цялата необходима апаратура, има и достатъчно легла в интензивните отделения. Ситуацията в страната е под контрол, има създадена стриктна координация на всички звена в системата, включително и със Спешната помощ, за поемането на случаите“ - според министър Ангелов.
С две думи, системата е подготвена, легла и респиратори има. Всичко е точно.
Такива разкази няма да чуете на сутрешните брифинги в четвъртък. Случилото се няма научно обяснение, нито дори обикновено човешко обяснение. На никое от горните действия не съответства противодействие. Съответства само безсилие, страх и тъга.

Утре, добре платената държавна администрация ще извърши проверка на този случай и няма да установи нарушения. Това е така, защото трагедията е резултат не на нарушени правила, а на лошо написани правила. Правила, които водят до системно нарушаване на основни принципи на закона – за достъпа до медицинската помощ, за сътрудничеството и последователността на медицинските дейности в отделните лечебни заведения, за правото да получиш своевременно качествена медицинска помощ. Разпарчетосаната ни, зле платена и лошо организирана здравна система не гарантира основните права на пациента. Хиляди правни норми, писани по различно време, с различни цели и в различни актове, често противоречащи един на друг или въвеждащи напълно ненужни изисквания не само не помагат, но възпрепятстват пациентите да получат своевременна и качествена медицинска помощ. Имаме медицински стандарти и спешни приемни отделения от трето ниво на компетентност, имаме Национална здравна карта, имаме правила за добра медицинска практика, имаме основен пакет медицински дейности, Национален рамков договор, правила за специализация, Национала здравна стратегия и купища секторни стратегии и още и още и още. Всички написани с мотив за по-добро здравеопазване. Имаме огромна здравна администрация и контролни органи. Единственото което нямаме е добро здравеопазване.

 

Абонамент за седмичния ни бюлетин!
captcha 
Трябва ли да се променят мерките срещу коронавируса?
Въвеждане на коментар... Коментарите ще се опреснят след 00:00.
Кажете нещо тук...
Впишете се с ( Регистрация ? )
или изпратете като гост

Log in or Sign up