Събота, Декември 05, 2020
Уважаемо министерство, не ви ли е срам?

България има трансплантационни проблеми отдавана, затлачени, но решими. Според министерство на здравеопазването „основни проблеми са недостиг на органи за трансплантация, липса на достатъчна информация на българските граждани относно необходимостта от човешка солидарност и насърчаване на донорството, недостатъчна ангажираност на ръководствата на болниците в

процесите по откриване и поддържане на потенциални донори, недоразвита и зле оборудвана материална база за вземане, съхраняване и присаждане на стволови клетки..“
Всички тези проблеми и имат общ източник и това е държавата в лицето на министерство на здравеопазването. Факт, който сякаш остава незабелязан заради фиктивните усилия на самото министерство периодично тиражирани в пространството.

Фиктивните дейности на министерство на здравеопазването

Сегашното управление на здравеопазването е най-силно в обещанията, особено по време на протести и особено слабо в заповедите, които трябва да осигурят спазването на обещанията, и така до следващият протест. Пример за това е протестът на хората с белодробни заболявания, които чакат за трансплантация. За тях държавата не прави нищо, осен че ги брои. Не им покрива кислородолечението у дома, не ги трансплантира в страната, нито им е осигурила възможност за трансплантация е чужбина. Те протестираха по този повод миналата година, тогава министърът им обеща :
“Няма да емигрират българските граждани. Има наистина добра новина, която искам да я съобщя днес и която дава отговор на протестиращите – направил съм предложение за промяна в Наредба №2, с която се регламентира финансирането на редица, на заболявания извън задължителното здравно осигуряване, включително и трансплантациите. До този момент трансплантации, заплащани от държавата, разбирайте сета от НЗОК чрез трансфер от министерството, се извършваше само в европейски трансплантационни центрове. Промяната, която съм направил и която е качена на сайта на Министерството на здравеопазването, предвижда трансплантации да се извършват вече във всички страни, не само в ЕС, и държавата да заплаща тези трансплантации. Като грижата за издирване на трансплантационни центрове ще бъде не на пациента, а на отговорните публични институции - НЗОК и Изпълнителна агенция „Медицински надзор”. Така че тези хора, които имат нужда от трансплантации в момента, а те са в списъка 18, със сигурност има и други, но тези са включени като най-спешни, ще започнем, след като подпиша наредбата, като мине това обществено обсъждане, а то ще стане до броени дни и тази наредба стане факт, тази разпоредба стане факт, тогава ще възложа вече на тези две институции да влязат във връзка с редица извъневропейски трансплантационни центрове, като такива има и в Щатите, има и в Русия, Украйна, Беларус, Турция.”

Оказа се обаче, че „замазването на очи“ не минава пред европейските болници и за да участваме в обмена да органи, все пак трябва и да дадем, не само да искаме чуждите.
Така не преден план беше поставен друг проблем – липсата на донори, а причината за проблема с финес беше прехвърлена към обществото, на което му липсвала човешка съпричастност.
По този повод МЗ и ИАМН са похарчили близо 100 хил.лв., от които 50хил.лв за „донорски карти“ и помощни материали като част от информационната кампания „ Да за живот“. Проведоха няколко интервюта, снимаха няколко клипа, засадиха дърво, запалиха светлини в НДК, връчиха награди и накрая проведоха социологическо проучване, което показа, че информираността на обществото е повишена.

Посаденото дърво не роди донори

Кампанията не доведе до повишаване броят на донорите. От началото на годината до сега у нас има едва три трупни донора, ако тенденцията се запази до края на 2020г. те ще са почти три пъти по-малко отколкото през всяка от последните 5 години. Междувременно списъкът с чакащите за трансплантация на бял дроб се е увеличил и те са вече 20, 45 човека чакат и трансплантация на сърце.

5 милиона и никакви резултати

За да продължи да се прави, че полага усилия в края на миналата година здравното министерство стартира Национална програма в подкрепа на донорството и трансплантациите, в която като първа Стратегическа цел е записано
„Подобряване на организационния модел на донорството и трансплантацията на органи в страната.“
Това подобряване трябва да се случи чрез сформиране на Национален координационен съвет ( НКС) и определяне на Национален координатор. Съветът е създаден със заповед на министъра на 26.02.2020г. той се състои от 6 лекари, представители на здравното министерство, на ИАМН, и на БЛС.
Според информацията, която получихме по ЗДОИ, Национален координатор не се предвижда поради:
„Липсата на специалист, който в отлична степен познава ситуацията в отделните шест региона на страната“
За съществуването на добре смазана „трансплантационна машина“ преди всичко е необходима, добра и прецизна организация през целият процес. Точно това е предвидено в програмата, но само на хартия.
След координационния съвет следва да се определят регионалните координатори, които периодично да се отчитат на НКС.
„Шестмесечни и годишни отчети от регионалните координатори до НКС за изпълнението на дейностите по програмата за посочени от НКС срокове“
И те са определени със заповед на министъра, но като изключим представителите на институциите и БЛС останалите имена са същите. Това автоматично обезсмисля съществуването на съвета, защото няма нужда едни и същи лекари да се отчитат сами на себе си, а на останалите биха могли да се отчитат и без да има съвет.
С това плюс едно двудневно обучение на стойност 4хил.лв, 6 месечната работа на здравното министерство по тази програма приключва. По нататък би следвало да определят областни координатори, за всяка област в страната, координатори в градовете, отговорни лица в болниците и тн, за да заработи „трансплантационната машина“ и у нас. Разбира се координатори по градове и в някои болници е имало и до сега, преди стартирането на програмата, а за ефективността им в различните области се разминава значително през годините.
Не само, че за 6 месеца не са положени дори основите на добър трансплантационен процес, но и според информацията, която получихме от МЗ, за 2020г. по нея са похарчени 5,5млн.лв.
„Направените разходи до 20.05.2020 г. по Национална програма за насърчаване на донорството и подпомагане на трансплантацията в Република България (2019-2023 г. ) са в размер на 5 584 124 лева, (от общо 15.8 млн. предвиден бюджет за годината бел.ред. )
- „5 579 292 лв. заплатени извършени дейности по трансплантации на лечебните заведения;
- 4 832 лв. за проведено обучение на координаторите от лечебните заведения на тема „Обучение по органно и тъканно донорство и трансплантации“ в гр. Варна, 21-23.02.2020 г., организатор ИАМН.“
За какво точно са изплатени 5,5млн.лв при положение, че според сайта на ИАМН от началото на година у нас са извършени 4 трансплантации на органи, общо от жив и трупен донор в 2 болници, от министерството не са уточнили. На сайта на агенцията не е посочено и да са извършвани трансплантации на тъкани и клетки през текущата година и приемаме това за истина, в противен случай ще се окаже, че очакваме от агенция, която не може да администрира собствения си сайт да контролира трансплантациите и лечебните заведения у нас.

transpl. kletkitranspl. po bonici

 

Ключова роля на областните и последващите надолу по веригата координатори стана ясно и от информация, която поискахме преди време от ИАМН за разпределението на донорските ситуации по области и за която ви разказахме тук.  От справката стана ясно, че през последните две години в цяла Южна България само обл. Бургас и София –град са реализирали донорски ситуации. Всички останали са в Северна България, а почти една трета (9) от всички 32 ситуации са в област Варна.
Въпреки тези видни с просто око факти, докато Кирил Ананиев убеждаваше колегите си от министерски съвет, защо е важно да подпишат донорските карти отбеляза, че една дискусия в обществото, би помогнала на хиляди хора да имат шанс за живот, Бойко Борисов го допълни, „че в България се правят най-модерните операции и трансплантации, а някои говорят, че донорството у нас не е развито заради предразсъдъци“
Макар, че проучването показа, че голяма част от предразсъдъците са по-скоро недоверие. Манипулативно беше прокарана идеята, че в България си имаме всичко необходимо, но донори няма, защото близките не дават органите.
„Проблемът с ниското ниво на доверие в българското здравеопазване очертава основните страхове. Какви са гаранциите, че при възникнал инцидент с човек, декларирал желание да бъде донор, ще бъдат положение достатъчни усилия за спасяването му и няма да се злоупотреби със съгласието му (75.1%); какви са гаранциите, че органите ще бъдат използвани за нуждаещи се хора (67.3%); са основните опасения на запитаните.
Тогава чакащите за трансплантация у нас бяха 1157, днес са 1170. И възниква въпросът, ако тази кампания беше максимално успешна и броят на донорите се беше увеличил драстично, щеше ли да успее здравната ни система със своята полу-организация да успее да завърши процесът при всички дали съгласие?

След всичко до тук възниква само един въпрос
Уважаемо министерство, не ви ли е срам ?
България е страна членка ЕС, чийто Премиер обяви през миналата година, пред 40 световни специалисти по време на 29-ия Конгрес на Световната асоциация по гръдна и сърдечносъдова хирургия:
"Години наред българското правителство отделя милиарди за здравеопазване. .. Той заяви, и че България разполага с медицинска техника на световно ниво. За радост машините има и кой да ги управлява“
На фона на тези претенции за „ здравеопазване на световно ниво“ и актив от отлични специалисти, се оказва , че през 21век България е страна, която няма координатори по донорство дори по области и тези пропуски няма как да бъдат обвързани със предразсъдъците на обществото. Хиляди чакат за трансплантация и най-големият им шанс е за да се опитат да се спасят другаде. Някои от тях си броят последните глътки въздух, защото българското здравно министерство години наред не може да организира процес добре познат в много други държави. Въпрос на желание е и ангажираност и няма да стане с картички, защото „ Да за живот“ първо трябва да каже министерството, да си поизтупа имиджа от лъжливите обещания и да си свърши работата, за която всъщност е там.
Чак тогава може да информира обществото какво е човешка солидарност и да търси ангажираност от ръководствата на болниците, макар че е повече от ясно, че там където изобщо има донори е благодарение на тях.
Повечето проблеми, които сами са фиксирали са решими, но не и с полу-дейности за по няколко милиона и призиви от типа „ Дайте да дадем“ Зад списъците на сайта на ИАМН все още някой диша и има лошият късмет да зависи от това. 

Подкрепяте ли затварянето на страната(локдаун) заради Ковид?
Въвеждане на коментар... Коментарите ще се опреснят след 00:00.

Бъдете първият коментирал тази статия.

Кажете нещо тук...
Впишете се с ( Регистрация ? )
или изпратете като гост

Log in or Sign up