Вторник, Юни 18, 2019

Деси Стойчева е майка на две деца – момчета на 10 и на 2 години. Тя преживява битката с рака на щитовидната жлеза и сега гледа децата си и се занимава с частен бизнес в областта на земеделието. За 37-годишната жена от Варна най-тежкият период от живота й вече е приключил. Но тя споделя своята история на пациент, за да помогне на други жени да приемат спокойно диагнозата и съзнателно да тръгнат по пътя към своето лечение.

Деси, кога започнаха проблемите Ви със щитовидната жлеза?

Не знам кога точно е заболяла щитовидната ми жлеза, но през 2012 г. установиха промени в структурата й. Напипах съвсем случайно една подутина на шията, нещо различно от обичайното. Тръгнах по лекари и те откриха възел на щитовидната жлеза. Ендокринологът ме посъветва да направя биопсия на възела и се оказа злокачествен. Трябваше да се оперира, но понеже беше летният сезон, всички варненски хирурзи бяха в отпуски. Препоръчаха ми да отида в София. Едно от имената беше на проф. Румен Пандев – тогава още доцент. Много бързо установих връзка с него. Направихме консултация, на която той потвърди диагнозата карцином на щитовидната жлеза и насрочи дата за операция.

Как мина операцията и колко часа продължи?

Проф. Пандев ме предупреди, че операциите ще бъдат две, защото имаше и засегнати лимфни възли от лявата страна на шията. Така първата ми операция беше на 16 август 2012 г., при която ми беше отстранена цялата щитовидна жлеза. Един месец по-късно мина операцията на лимфните възли. И двете бяха много сложни, продължиха по 5 – 6 часа, оперираха ме в болница „Царица Йоанна – ИСУЛ”. Направих и една радиойодтерапия при проф. Хаджиева в София. После обаче настъпиха някои усложнения при мен. Обикновено се прави контролна сцинтиграфия, за да се види къде точно са натрупванията на радиойод в организма. Установи се, че освен в някои лимфни възли и в малкото тъкани, останали от щитовидната ми жлеза, е натрупан още и в белия ми дроб. Това са така наречените далечни метастази. Впоследствие разбрах, че е необичайно да имам далечни метастази на моите 30 години тогава. Такива метастази са характерни за хора в по-напреднала възраст. Бях стресирана, когато чух за метастази, защото прогнозата звучи по-неблагоприятно за разлика от прогнози, които чувах през месеците до този момент.

Как продължи лечението Ви?

Благодарение на професора направихме няколко консултации с негови колеги в България и в чужбина. Те смятаха, че с натрупването на радиойод в белия дроб метастазите там на практика ще бъдат унищожени. Последва още една радиойодтерапия през юни 2013 г., която направих в Германия. Но преди нея ме изследваха със скенер и установиха, че метастазите в белия дроб наистина са изчезнали. Нямах разсейки и никъде другаде по тялото. Но трябваше да се направи втората радиойодтерапия, защото така е „по учебник”, по медицинските ръководства.

Защо направихте в Германия втората радиойодтерапия?

Избрах да е в чужбина, защото формата, под която се приемаше радиойодът беше различна – под формата на капсула, както оригинално се произвежда. Не можах да получа информация защо радиойодът в България е в течно състояние. Втората причина да избера чужбина е, че проследяването, което правят в Германия, е по-щадящо за пациента. В България на шест месеца те викат, пиеш радиойод и ти правят сцинтиграфия, за да видят дали има някакви остатъци от злокачествена тъкан и метастази. Докато в Германия това се прави само с контрол на туморния маркер – тиреоглобулинът, и с ехография на шията. Ето защо избрах да ме проследяват там. В началото ходех на шест месеца, после веднъж на година.

Кога родихте синовете си?

Първото си дете родих преди да се разболея. Той беше на три годинки, когато бях диагностицирана с рак на щитовидната жлеза. С мъжа ми обаче не искахме да оставаме с едно дете. Мислехме за второ. Докторите ми бяха дали картбланш, че може да забременея и родя без проблеми. Трябваше да изчакам една година след лечението, за да е сигурно, че няма да се наложи облъчване с радиойод. Аз обаче удължих този период поради професионални ангажименти. Сравнително лесно забременях, въпреки че изследванията, които си направих, показваха почти изчерпан яйчников резерв. Не е доказано, че радиойодтерапиите, които съм преживяла, влияят точно по този начин на яйчниковия резерв. Важното е, че след лечението родих момченце, което е вече на две годинки.

Как се справихте с диагнозата рак и с лечението? Какво ви помогна психически да преминате през него?

В България вече няма семейство, в което някой близък по първа линия да не е засегнат от онкологично заболяване. Разболя се и един мой много близък човек, който си отиде една година по-късно. Буквално пред очите ми се случи това, доста неща преживях. Може би затова по-философски гледах на нещата. Моите роднини обаче трудно приеха това, което сполетя мен. Баща ми много пъти ме е питал: „Защо се случи на теб?” Аз му отговарях: „А защо не. Никой не е застрахован”.

Един професор от Варна ми каза, че лечението е път, който трябва да извървя, и аз си тръгнах по пътя и го извървях. Най-трудно ми беше, когато чух, че имам метастази в белия дроб. В този момент се стреснах, усетих директна заплаха за живота си. Дотогава не го приемах по този начин. Но си казах, че имам два пътя. Единият е да се предам и да започна да оплаквам съдбата си. Другият е да се мобилизирам и да търся изход от положението. Избрах втория път и това може би ме спаси.

Какво ще посъветвате жените, които сега се сблъскват с този проблем?

Ще ги посъветвам да бъдат информирани, да изберат пътя на информираното търсене, който избрах аз и който според мен е правилният. Да не се оставят на случайността. Най-важно е да бъдат с ясно съзнание, да не се паникьосват, да мислят логично. А когато направят информиран избор, да следват спокойно пътя, по който са тръгнали.

Източник: portalnapacienta

Нашият сайт се издържа от реклами и дарения. Ако ви харесва съдържанието, можете да ни подкрепите по няколко начина: Като ни последвате в социалните мрежи и харесайте нашите страници в тях! Като ни изпратите новина! Като кликнете върху рекламните банери! Като рекламирате на нашия сайт! Като направите дарение!
Благодарим за подкрепата!

Въвеждане на коментар... Коментарите ще се опреснят след 00:00.

Бъдете първият коментирал тази статия.

Кажете нещо тук...
Впишете се с ( Регистрация ? )
или изпратете като гост

Log in or Sign up