Петък, Септември 20, 2019

ambulanceНа 19.02.2019 БЛС рестартира националната си кампанията срещу насилието над медици – „Да спасяваш е призвание, не заслужава наказание“. Тази година мотото на кампанията е „Добрата дума лекува“.
Паралелно се провежда кампания и от БАПЗГ. Тяхната кампания е под наслов “Призвани сме да лекуваме, а не да воюваме”.
Инициативите идват в отговор на нови съобщения за агресия на пациенти срещу медици. Тези съобщения не са спирали през последните години. Всеки път, когато зачестят или медиите им отделят повече внимание, съсловните организации се чувстват задължени да направят нещо и това нещо обикновено е призив, кръгла маса или национална кампания.
Могат ли кампании, като тези да спрат насилието?
Очевидно не. Кампанията „Да спасяваш е призвание, не заслужава наказание“ на БЛС е стартирана през септември 2017 година. Фактът на нейният рестарт е доказателство за липсата на ефект от подобни мерки.

Провеждането на една две кръгли маси с едни и същи участници, качването на банер и участието в няколко телевизионни студия може единствено да покаже съпричастност и да демонстрира, че все пак нещо се прави от тези, които по закон са призовани да защитава интересите на нападаните. Нищо повече.
Кампаниите биха спрели насилието, ако причината за насилието е незнанието на пациентите за призванието на медиците. Следователно, след като чуят посланията, те ще разберат, че не е редно да се упражнява насилие.
Здравният министър обеща паник бутони във всяка линейка, а някои общини поставиха жива охрана във филиалите на спешна помощ. Без значение дали намерението е такова, резултатът от подобни мерки е да всеят респект у пациента, да се накара последния да страхува от медиците, дошли да му помогнат. Това не е знак за мир, а послание за война. Този подход не решава, а задълбочава проблема, копаейки още по-дълбока пропаст между лекар и пациент.
Преди няколко години, Народното събрание прие промени в Наказателния кодекс, с които приравни нападението над медици с това над полицаи. Както се вижда резултатът от тази мярка също е нулев.
Става дори по-лошо. Мерките за въздействие са изчерпани. Народното събрание е променило закона, Правителството е осигурило защита от МВР и паник бутони в линейките, някъде и жива охрана, а съсловните организации са организирали кампании. Повече нищо не може да се направи, нали?
Всички посочени мерки за решаване на проблема са насочени към пациента. Той трябва да бъде респектиран и превъзпитан, за да спре насилието, следователно само и единствено той е виновен. Дали е така?
Звучи абсурдно и алогично проявата на насилие и нападение над хора, които ти си извикал и те са се отзовали, за да ти помогнат – да облекчат страданието, да спасят живота, но е факт.
Анализът на причините може да започне с отчитане на общото високо ниво на агресия в поведението на българина. Всекидневно ставаме свидетели и участници в подобен тип поведение – в работата, на пътя, в магазина или обществения транспорт. Повечето лица, които срещаме не са усмихнати, любезността е рядкост, а вербалната агресия често преминава във физическа. На този фон всяка искра недоволство, особено, когато става дума за живота близък човек, много лесно може да запали огъня.
На второ място не трябва да подминаваме една друга, необявена кампания, което тече от години – по очернянето на медиците. Някои политици през последните години се погрижиха изваят образа на медиците, като на хора, които търгуват със здравето на болните, точат здравната каса и даже убиват бебета - как да не нападнеш такъв човек при най-малко съмнение, че не се грижи както трябва за близкия ти? Целта е да се прехвърли отговорността за здравната политика от главата на политиците на главата на медиците, но резултатът е този, който всички виждаме.
Своя роля в проблема със сигурност имат и медиците. Закъснението на линейката, в драматична за болния и близките му ситуация, прояви на незачитане или неуважение към болния и близките му, липсата на квалификация и професионализъм лесно могат да предизвикат ответна реакция.
Все пак насилието над медици не е поведенчески проблем или въпрос на психология. Дълбоко в народопсихологията ни лекарят е добър човек, уважаван член на обществото, който помага на болния и страдащия.
Да разберем това противоречие ще ни помогне, ако обърнем внимание в анализа и на фактът, че почти всички сигнали за насилие над медици, касаят Спешна помощ. Следователно в спешна помощ има нещо, което го няма на другите места.
Тук може да се замислим дали насилието не е израз на отношение към властта, а не към конкретния медик. В очите на хората облеченият в униформа (бяла престилка) медик от спешна помощ може и сигурно изглежда, като представител на политическата власт, която по една или друга причина не харесва или дори ненавижда. Чудесна възможност да изрази чувствата си към нея. Едва ли обаче това е водеща причина, ако изобщо я има.
Независимо дали ще разглеждаме отношенията медик-пациент като отношения на доставчик с потребител или администрация с гражданин, напрежението винаги възниква на основата на несъответствие между очакваното и полученото.
Никой не обича да ходи на лекар. Много често чакаме последният момент и тогава се оказва, че единственият към който може да се обърнем за помощ е спешна помощ.
Ако очакванията са ни на минутата да пристигне висококвалифициран по нашето заболяване лекар, който да проведе (или поне да започне) лечението у дома, то в почти всички случаи ще бъдем разочаровани.
Спешният медик не е и не може да е специалист по всички болести. Работата му не е да лекува у дома. Той идва за да окаже спешна медицинска помощ, което в повечето случаи означава да закара пациент с опасност за живота до най-близката болница.
Той знае, че повиквания за високо кръвно, подуване на корема или повишена температура са загуба на време и ресурси и че за тези състояние отговаря друг. Повечето пациенти, обаче не знаят това. Колко от нас знаят къде се намира звеното за неотложна помощ, към което могат да се обърнат като здравноосигурени лица? Голяма част не само не знаят къде са, но не знаят и за съществуването им.
Какво уважение и респект ще изпитват пациенти към лекари в зле оборудвани линейки, облечени със стари протрити халати и принудени да са и носачи на носилки? Обратното кой нормален човек няма да се ядоса, ако му кажат да търси роднини и съседи за да пренесат с носилка близък в тежко състояние, защото Спешна помощ няма хора за това?
Тези примери могат да бъдат продължени. Те илюстрират ситуации, в които и добронамерен човек може да не сдържи нервите си и да се нахвърли върху медиците, които персонално в повечето случаи нямат абсолютно никаква вина.
Ситуации, като тези възникват непрекъснато и стават източник на напрежение, защото са последица на генерален проблем – погрешна организация на Спешната помощ. За това случаите на насилие са главно ттам. Организацията на Спешна помощ е несъответна на организацията на болничната, първичната и специализирана извънболнична помощ. Тя не може да изпълни очакванията с които е натоварена. Лошата организация е постоянен източник на напрежение и противоречия, които понякога, напоследък все по-често, ескалират в насилие.
Необходима е спешна промяна на спешна помощ, ако искаме насилието над медиците да спре.
Правителството трябва да засили капацитета на неотложните звена за денонощна медицинска помощ и да ги направи видими за пациентите. Тези звена не трябва да са свързани с избора на личен лекар и нека спрем да поддържаме измамата, че един лекар е 24 часа на разположение на пациентите си или с някакъв договор е прехвърлил тази грижа на други.
Линейките трябва да се асоциират със спешните приемни отделения на болниците, а не с откъснатите от здравната система центрове и филиали. Лекарите и сестрите трябва да слязат от линейките и да останат в спешните приемни отделения, а местата им да бъдат заети от парамедици, които могат да носят носилки и да оказват първа до лекарска помощ.
Тогава когато се създаде адекватна организация и разпределение на отговорностите, а пациентите са наясно от кой какво могат да очакват, тогава напрежението ще спадне, а конфликтите ще са сведени до минимум.
Ако няма реформи, насилието ще продължи. Запазете слоганите, снимките и банерите за следващия рестарт на кампанията.
Д-р Стойчо Кацаров

Въвеждане на коментар... Коментарите ще се опреснят след 00:00.
  • Публикуването на коментара е спряно.
    д-р Сидеров · преди 7 месеца
    Уау, Удивен съм от предложението "линейките" да станат част от търговските дружества. А задълженията на Здравната каса - бюджетни. Спешните приемни отделения - бюджетни ли са или част от търговски дружества? Неотложните дейности - задължение покривано (законово и теоретично) на 100% от НЗОК или бюджетна дейност? Да, това са проблемите, но не това са решенията.
Кажете нещо тук...
Впишете се с ( Регистрация ? )
или изпратете като гост

Log in or Sign up