Понеделник, Март 25, 2019

Извън болницата

dentistЖителите на три области в страната – Благоевград, Пловдив и Смолян най-често ползват дентални услуги, платени от Здравната каса. На другия полюс – с най-малко посещения при зъболекар за услуга от пакета дентални дейности на касата попадат жителите на областите Добрич, Ямбол, София-област и Монтана.Това сочи справка на НЗОК, изготвена за „Право и здраве“.

Интересът на столичани към платените от фонда зъболекарски услуги се оказват някъде по средата – на ниво 8,9 платени дентални дейности през 2017 г. срещу 8,7 за 2018 г. при средно за страната 8,55 платени дентални дейности за 2017 г. срещу 8,51 за 2018 г., показват още данните от справката.

ambulanceЛинейките на Спешна помощ в София вече се движат по-бързо, независимо от натовареното движение и интензивния трафик по столичните улици и булеварди, съобщи сайтът stolica.bg, позовавайки се на информация от Центъра за анализ и управление на трафика при Столична община. 

 Промяната се дължи на усилията на общината да създаде условия за максимално бързо елиминиране на фактора " задръстване" с цел да бъде отворено трасе на линейките, за да могат спешните екипи да достигат до адресите на повикване за по-кратко време.

speshnoМинистърът на здравеопазването Кирил Ананиев започна да набелязва мерки за решаване на проблемите в спешната помощ- от една страна агресията срещу медицински специалисти, от друга, дефицитът на кадри в системата.

Темата в студиото на БНТ коментира д-р Николай Брънзалов, зам.-председател на Българския лекарски съюз и д-р. Делян Георгиев- началник смяна в ЦСМП-София.

По отношение на намеренията на министерството линейките да бъдат оборудвани с паник бутони, д-р Делян Георгиев каза, че екипите на спешна помощ прекарват времето извън линейките, далеч от тези бутони.

,,Не е въпросът в паник бутоните, въпросът е в манталитета на нашето общество. Аз не мисля, че този дебат за агресията спрямо екипи на спешна помощ или спрямо лекари като цяло се води във Великобритания или Франция. Това е нецивилизовано. Така ,че тези паник бутони сами по себе си не мисля, че биха оказали помощ на нашите екипи в труден момент.''

psihiatry patient ambulКонфликт между здравни институции. Директорът на психиатрията в Курило обвини началника на Спешната помощ в София, че отказал линейка за психично болен пациент със съмнения за хепатит А. Това не бил първият такъв случай, като предишният дори завършил фатално.
Във вторник в лечебното заведение виждат, че един от пациентите им започва да пожълтява. Лекарите в клиниката се усъмняват, че има хепатит и търсят Бърза помощ. От там отказват да дойдат, защото не правят междуболничен транспорт. Обаждат се и на началника на Спешна помощ – д-р Георги Гелев.
Така нареченият луд е 31-годишен психично болен мъж, когото преди два дни шест болници отказаха да приемат, докато буйства, с аргумент, че нямали места. В Курило също не го взели, но според директора Цветеслава Гълъбова самите полицаи видели, че не е безопасно да го оставят там.

ambulanceНелепата смърт на детето в Софийското село Ботунец още веднъж показа наяве неправилната организация на спешната помощ у нас. Имало филиал в Ботунец, но нямало лекар, нямало и линейка. Имало медицинска сестра и кислород. Лекарите били в линейките.
Това за какво е? Кое точно спешно състояние може да реши дежурната във филиала медицинска сестра? Защо се харчат пари за заплати, оборудване, отопление и други, за структура, която и да иска не може да свърши работа.
Родителите на починалото дете няма как да знаят, че във филиала не могат да му помогнат. Те разчитат на това, че там е мястото, където ще го спасят. Ако филиалът не съществуваше, сигурно щяха да закарат детето в най-близката болница и кой знае, можеше и да го спасят. Ако изобщо е можело да се спаси, то това не може да стане в този филиал, дори и да имаше лекар.

detska bolnizaЗа първична медицина в целия свят се отделят едва 11% от общите разходи за здраве, което означава, че превенцията на зоболяванията, ранната диагностика и спешната помощ съвсем не са приоритет за правителствата, независимо, че те твърдят обратното.  

Тези данни се съдържат в Годишния доклад на Световната здравна организация. Анализите на експертите на СЗО показват, че над 70% от всичките разходи за здравеопазване се насочват за болнична, извънболнична помощ и лекарства.

botunecНапрежение възникна заради смъртта 10-годишно дете в столичния квартал „Ботунец”. Детето починало, след като глътнало пионка от играта „Не се сърди, човече” и се задушило. Родителите на момчето обвиняват „Спешна помощ” в закъсняла реакция. Инцидентът станал в ранния следобед в дома на момченцето. Майка му го закарала във филиала на „Спешна помощ” в „Ботунец”. Там обаче лекар нямало.
„Там имаше само медицинска сестра, нямаше доктор, бутилката не беше заредена с кислород. Много чакахме екип от „Спешна помощ” да дойде от София”, твърди бабата на детето – Василка.
„Лекар се появи след 45-50 минути, 5 пъти казахме да звънят на 112, казахме, че изпускаме детето”, каза и Мария, роднина на детето.
„Когато пристигна екипа на „Бърза помощ”, те нямаха кислородна бутилка в линейката, наложи се да дойде втора линейка, но вече беше много късно”, отбеляза още бабата Василка.

ambulanceНа 19.02.2019 БЛС рестартира националната си кампанията срещу насилието над медици – „Да спасяваш е призвание, не заслужава наказание“. Тази година мотото на кампанията е „Добрата дума лекува“.
Паралелно се провежда кампания и от БАПЗГ. Тяхната кампания е под наслов “Призвани сме да лекуваме, а не да воюваме”.
Инициативите идват в отговор на нови съобщения за агресия на пациенти срещу медици. Тези съобщения не са спирали през последните години. Всеки път, когато зачестят или медиите им отделят повече внимание, съсловните организации се чувстват задължени да направят нещо и това нещо обикновено е призив, кръгла маса или национална кампания.
Могат ли кампании, като тези да спрат насилието?
Очевидно не. Кампанията „Да спасяваш е призвание, не заслужава наказание“ на БЛС е стартирана през септември 2017 година. Фактът на нейният рестарт е доказателство за липсата на ефект от подобни мерки.

profilak pregledОбщопрактикуващите лекари вече няма да бъдат задължени да консултират с кардиолог пациентите, при които са налице рискови фактори за развитие на сърдечно-съдови заболявания и са били таргетирани като лица с висок риск, определен по SCORE системата. Кардиологична консултация в тези случаи ще се осъществява по преценка на личния лекар, гласят промени, които влизат в сила от днес, след като в Държавен вестник бе обнародвана Наредбата за изменение и допълнение на Наредба 8 за профилактичните прегледи и диспансеризацията от 2016 г. на министъра на здравеопазването.

Промяната става факт по предложение на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари (НСОПЛБ), което намери място в мотивите на здравно министерство при публикуването на проекта на нормативния акт за обществено обсъждане и бе формулирано така:

Log in or Sign up