Петък, Май 24, 2019

20150818.ZZZdravni osigurovkiКолко често виждате общопрактикуващия си лекар?
Почти четирима от десет души (38%) в Европейския съюз (ЕС) са посетили своя личен лекар веднъж или два пъти през 2017 година сочи проучване на Евростат. Една четвърт (25%) са били на преглед с техния общопрактикуващ лекар от 3 до 5 пъти. Също толкова, 24% не са посещавали общопрактикуващ лекар нито веднъж през годината. 14% съобщават, че са били на преглед 6 пъти или повече.
На равнище ЕС честотата на консултациите с общопрактикуващите лекари е по-висока при жените, отколкото при мъжете. Така е и при посещения на стоматолог или общ хирург.
Датчаните са посещавали най-често личния си лекар – 49% от тях са ходили 6 пъти или повече, 34% от французите са посещавали лекаря си от 3 до 5 пъти. Делът на лицата, които не са посещавали нито веднъж личния си лекар през годината, е бил най-висок в Гърция 61%.

…зъболекар?
45% от хората в ЕС не са се консултирали със зъболекар през последните 2017 годин, а 42% са отишли ​​веднъж или два пъти. 10% съобщават, че са ходили при зъболекар 3 до 5 пъти, а 3% от европейците са били на зъболекар 6 пъти или повече в годината.

Делът на лицата, които не са отишли ​​на зъболекар нито веднъж, е най-висок в Румъния (82%). Словения е имала най-голям дял от лицата, които са посещавали зъболекаря си 6 или повече пъти (6%), докато Германия е имала най-висок процент от хората (17%), които са били на зъболекар 3 до 5 пъти в годината.

Къде сме ние?
Над 52% от българите не са ходили на посещение при личния си лекар за 12-те месеца на 2017, като по този показател сме предпоследни в Европа след Гърция.
Над 80% от българите въобще не са посещавали зъболекар през 12-те месеца на 2017 г. По този показател в ЕС ни „изпреварва” само Румъния.
Данните сочат, че българите са сред европейските народи, които най-рядко посещават личния си лекар или стоматолог. Това може да означава или, че населението ни е сред най-здравите в Европа и не се нуждае от медицинска и стоматологична помощ.

Тези данни за амбулаторните прегледи, обаче контрастират с данните за брой хоспитализации, където България е на едно от първите места в Европейския съюз. Това навежда на обратния извод, че българите са сред най-болните в Европа.
Тъй като не може да сме едновременно и най-болните и най-здравите, трябва друго обяснение на наглед парадоксалните статистически данни.
Обяснението е сравнително просто. Статистическите данни за посещенията при лекар, зъболекар и в болница само косвено са свързани със заболеваемостта на населението, а в много по-голяма степен отразяват организацията на здравната система. Българската здравна система осигурява лесен достъп до болнична медицинска помощ, а в същото време извънболничната медицинска помощ е трудно достъпна(скъпа като време и пари) и не може да решава голяма част от здравните проблеми на населението.
Данните поставят и някои финансови въпроси.
Ако 52% от българите не са ходили на личен лекар, то те не са провели и задължителния си профилактичен преглед. Следователно НЗОК би трябвало да не е заплатила на личните лекари половината от парите за профилактични прегледи през 2017 година и то при условие, че всичките други 48%, които са посещавали личния си лекар са били и на профилактичен преглед. Тъй като неизвършването на профилактичне преглед се наказва с глоба, би трябвало НЗОК да е издала най-малко 3.5 милиона наказателни постановления.
По от отношение на зъболекарските услуги също възникват интересни въпроси. Според отчета на НЗОК за 2017 година за дентални дейности са платени 159 857 800 милиона лева при заложени в бюджета 147 милиона лева. Бюджетът за дентална помощ е разчетен за 7 милиона души, всеки от които има право да получи безплатно консултативен преглед и три (4 при деца) зъболекарски дейности (поставяне на пломба, лечение на пулпит или вадене на зъб). Как тогава разходите са се увеличили с 12 милиона лева над планираните, ако 80% от населението нито веднъж не е посетило зъболекар през годината, при положение, че НЗОК плаща само действително извършените дентални дейности?
Данните навежда не само на съществени въпроси, но позволяват да се направят съществени изводи, които да послужат за аргументи за промени в здравноосигурителния модел. Ето два от тях. Здравната ни система поощрява скъпата болнична помощ за сметка на евтината извънболнична помощ. Здравната каса хвърля голяма част от парите ни на вятъра. Макар на пръв поглед да изглежда по-евтин, в действителност монополът винаги излиза по-скъп на данъкоплатците.

Въвеждане на коментар... Коментарите ще се опреснят след 00:00.

Бъдете първият коментирал тази статия.

Кажете нещо тук...
Впишете се с ( Регистрация ? )
или изпратете като гост

Log in or Sign up