Четвъртък, Август 13, 2020
Наредбата, която „изхвърли“ хората

Сагата с телк решенията започва през 2018г., министерство на здравеопазването решава да промени правилата за определяне на % нетрудоспособност. Според промените, за да се добави % едно лице от второ, трето и тн. заболяване, трябва да има поне 80% от първото и придружаващо над 50%. Във всички останали случаи придружаващите заболявания не влизат в изчисленията. Определени са и точни проценти за всяко заболяване, с други думи – болката е без значение, пораженията върху организма също.

Опитите всъщност започват още в началото на 2018г., но предложенията са оттеглени заради общественото недоволство. Въпреки, че министър Ананиев уверява, че: “Целта беше да се въведе справедливост, да се премахне субективизмът при определянето на медицинската експертиза, и да бъде завишен контролът в този процес и да бъдат създадени условия за по-добър достъп на българските пациенти“ той оттегля предложенията до постигне на консенсус с национално представените организации. Особен консенсус не е постигнат и промените в наредбата са обнародвани на 3.08.2018г.
В резултат на това, въпреки че „Целта е да се въведе справедливост“, стотици хора остават с по-нисък процент инвалидност и изпадат от т.нар. първа категория директно в трета. На много от тях им е определена и под 50% инвалидност и те остават без пенсия.
Затова в началото на 2019г. министерството подготвя нови промени. Разрешава се да бъде намалено изискването за добавяне % от съпътстващи заболявания от 80 на 50 процента, но при условие, че пациентът е с поне 2 заболявания по 50%. Тези промени са приети през юни 2019г.
Част от потърпевшите завеждат съдебен иск с искане за отмяна на горните текстове. В началото на тази година тричленният състав на Върховният административен съд (ВАС) отмени т. III определя общия ред, по който ТЕЛК и НЕЛК определят оценката на ТНР/ВСУ, когато са налице няколко увреждания. Още в мотивите на тричленният състав се казва :
Съображенията за премахване попадането на хора с леки увреждания в категорията лица с необосновано висока степен трайно намалена работоспособност не могат да обосноват липса на необходимост от излагане на съображенията и изводите за всички останали лица с множество сериозни, тежки увреждания…….Констатираните нарушения на административно-производствените правила са съществени, защото са довели до нарушаване на основни принципи на административното производство – законност, равенство, достъпност, публичност и прозрачност. С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, които налагат отмяна на оспорената разпоредба от Наредбата като незаконосъобразна."
На 8.07.2020г. Петчленният състав на ВАС окончателно отмени текста от наредбата.
Само няколко дни след решението на ВАС, министерство на здравеопазването като един истински шмекер, публикува за обществено обсъждане същият текст на наредбата, за да бъде приет пак. С аргумента, че:
„Отмяната на т. III води до липсата на общото правило за начина, по които се определя оценката на ТНР/ВСУ….Това от своя страна ще доведе до възпрепятстване работата на териториалните експертни лекарски комисии (ТЕЛК) и Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), които няма да могат да определят оценката на ТНР/ВСУ….“ Като единственият изход от създалата се ситуация на административна празнота МЗ вижда приемане на нова т. III, разбира се същата като коригира административните пропуски от предишния път. За целта е изготвило статистическо сравнение, но межди неподходящи години.
За се определи размерът на въздействието на нещо, в случая наредба, е необходимо да се сравнят данни от период, в който то не е съществувало, с данни от период, в който то е съществувало за да се конкретизира разликата. В случаят обаче МЗ е сравнило данни от 2018г и 2019г., в при факта, че наредбата е в сила от август 2018 и през цялата 2019г. Така на практика сравнява 19 месеца с 5 месеца. Разбира се стига до удобният извод:


„Двете последни статистически приключили години (2018 и 2019) са важни от гледна точка на прилагането на отменения текст на т. III от Методиката, тъй като нейното действие започва от август 2018 г. и продължава през цялата 2019 година. В тази връзка може да се направи извод, базиран на горните данни, с уточнението че разликата в цифрите не показват големи различия между двете години: налице е известно увеличаване на случаите, които не получават правопораждащ процент ТНР/ВСУ, което съответства на една от поставените цели още през 2018 г., а именно да отпаднат случаи, при които има множество, но леки увреждания, за сметка на случаите, които са свързани с тежки увреждания и доказано се нуждаят много повече от интеграция в обществото и бита.“
Ако обаче сравним 2019г. с 2017г. ( две цели години, в които действат две различни наредби) се вижда друго
По данни на НЦОЗА за 2019 г. (изискани от МЗ за целите на настоящата оценка на въздействие), общият брой на освидетелстваните и преосвидетелстваните лица е 167 291. Тези данни показват отново известен, макар и незначителен ръст на общия брой освидетелствани/преосвидетелствани лица през 2019 година спрямо 2018 г. (с по-малко от 1%) –пише министерството.
През 2017г.,( по данни на НЗОЗА) , обаче броят на освидетелстваните е и преосвидетелстваните е 169409, така че няма никакъв ръст, напротив броят е намалял с почти 2 хиляди или с 1,2%. И за да сме по-коректни в представянето на данни от министерството, трябва да отбележим, че този брой намалява системно през последните години, и единственото изключение 2019г. така че заслугите за това не могат да бъдат преписани на здравното министерство и неговата наредба, но пък можем да им препишем всички заслуги за увеличения брой през 2019г. спрямо 2018г.

grafika 1

Истината е особено "лъскава"  в разпределението в зависимост от процента, който са получили. Какво пишат министерството:
„В зависимост от процента ТНР/ВСУ, който са получили лицата при освидетелстването/преосвидетелстването през 2019 г в сравнение с 2018 г. се наблюдава нарастване с 4,4 пункта на относителния дял на лицата, които не са получили правопораждащ процент и с 1,3 пункта на лицата с най-тежките увреждания (получили над 90%). В останалите две групи на тежест на ТНР/ВСУ (50 - 70%; 71 - 90%) се наблюдава известен спад от порядъка на 1 – 2 пункта.“
Горното твърдение не е вярно. Освен, че сравнението между тези 2 години е некоректно, лицата, които не са получили правопораждащ процент през 2019 е 11,3 , а през 2018г. е 8,9, тоест увеличението е 2,4 пункта, а не 4,4 както твърди министерството. Но по-важно е, че коректното сравнение 2017г, показва, че броят на тели лица е намалял с близо 1/3 , независимо колко пункта се привиждат на МЗ. Това разбира се става за сметка на групата 70-90 процента, от която вероятно хората „изпадат“. При тях спадат е с 4,7 пункта в сравнение с 2017г.

grafika2

Подобна е картината при новоосвитеделствaните лица. Броят им се е увеличил с близо 3 пункта в сравнение с 2017г. При тях също има увеличение в групата „под 50%“, но такова се наблюдава и през последните години. Значително, обаче, се е увеличил броят на лицата получили над 90%.

grafika3

От всичко до тук се открояват 3ри неща: Както при преосвидетелстваните, така и при новоосвидетелсваните значително се е увеличил броят на хората получили над 90% тежест както и този на тези получили под 50%, Намалял е процента на преосвидетелстваните и на пациентите получили между 70 и 90%. Последните би трябвало да са тези с множество, но леки увреждания, упоменати в целите на МЗ. А целта е:
„да отпаднат случаи, при които има множество, но леки увреждания, за сметка на случаите, които са свързани с тежки увреждания и доказано се нуждаят много повече от интеграция в обществото и бита.“
Може да се каже, че първата част от целта е постигната, макар че е трудно да се дефинира „множество леки увреждания“. Защо обаче интеграцията на хора с тежки увреждания и увеличаването на броя пациенти, които ще получат такава тежест трябва да става за сметка на други пациенти? На практика, МЗ вместо да осигури нормативна уредба, която да компенсира недостатъците на предишната то взема от едните за да даде на други пенсия от 200-300лв. Освен това смята това за успех и ще го наложи вече за трети път.
По важен е друг въпрос, щом крайната цел е да се даде възможност за интеграция на хората с тежки уреждания, интегрирани ли са те след нововъведенията? Няма приложени доклади на други институции към проекта за изменение н наредбата. Така че ние не знаем какво е въздействието върху социалния аспект. Например би било важно да се спомене колко от хората изпаднали под бариерата 50% са започнали работа, ако преди това са били безработни и какви са средномесечните им доходи. Важно е да се знае дали т.нар. справедлива наредба не е обрекла стотици хора на глад или ги оставила без възможността да и купят лекарства, защото в доклада на министър Кирил Ананиев пише, че хората с множество увреждания под 50% нямат нужда от подкрепа:
„Медицинската логика при определянето на отправните точки за оценка на ТНР/ВСУ и съответстващите им проценти е всички увреждания, на които съответстват отправни точки с 50 и повече проценти, да са значими по тежест и да обуславят ТНР/ВСУ, която изисква допълнителна подкрепа, за да може дефицитът да бъде максимално преодолян и лицето да се интегрира по възможно най-добрия начин в битовата, трудовата и социалната 7 среда. Обратно - всички увреждания, на които съответстват опорни точки с по-малко от 50% са леки, формираният в резултат на тях дефицит е несъществен и преодолим, без допълнителна подкрепа.“  - Как обаче е стигнал до тези изводи и успяват ли хората да продължат без подкрепата на държавата очевидно не представлява интерес за министерството.“
Така с една неточна статистика и частична оценка на въздействието наредбата поема към новото си старо аз, за да изхвърли от системата хората създали „мултиплициран дефицит“.
За този дефицит ви разказахме преди време, когато с нас се свърза д-р Георгиев, за да ни разкаже, че винаги е получавал над 80% инвалидност, докато не го сполетява лошият късмет да получи и инсулт, тогава процентът му е свален на 40. Той нарече тази наредба „ Наредбата на геноцида“, защото го оставила без никакви доходи, без възможност да си купи лекарства и практически без да може да живее. Той е част от групата, която според министър Ананиев няма нужда от подкрепа,но е болен и не може да работи, той е част от постигната цел. Като д-р Георгиев има много други, които остават в тишината. Изпаднали от системата на „справедливата“ реформа, за която социалният прочит е ненужен, защото ще извади на яве истината, а тя ще изцапа „ справедливостта.

Магдалена Василева

Можете да се абонирате за нашия седмичен бюлетин, като въведете имейл адреса си
captcha 
Можете да прекратите абонамента си по всяко време
Одобрявате ли смяната на здравния министър?
Въвеждане на коментар... Коментарите ще се опреснят след 00:00.
Кажете нещо тук...
Впишете се с ( Регистрация ? )
или изпратете като гост

Log in or Sign up