Неделя, Януари 24, 2021
2020 - Годината на Ковид и Тулупите -  втора част

Как отделните личности управляваха Ковид годината у нас ви разказахме вчера. Какви обаче бяха действията на държавата, правилни ли бяха решенията и какви са последствията за всички нас?

Решенията и последствията
Ако в началото на пандемията някои хаотични действия са донякъде оправдани, заради малкото неща, които се знаеха за Ковид-19, то всяко решение по-нататък би трябвало да върви с понесена за него отговорност.

На 13-ти май правителството отмени извънредното положение и въведе трайно извънредна епидемиологична обстановка. По това време цифрите изглеждат така 65 нови случаи, с които общият брой става 2069. Главният държавен здравен инспектор е човекът, който трябва да изготви епидемиологичен анализ, въз основа на който да препоръча извънредна епидемиологична обстановка. Тогавашният доклад приличаше на съчинение на първокурсник, тук-там преписал закона за здравето. Констатациите от анализа на ГДЗИ бяха следните:
„след „извършени оценки и анализи е установено", че:
1. причинителят на заболяването е вирус с неясен произход и инфекциозност;
2. е ново заболяване за страната региона и света;
3. се предава от човек на човек и води до усложнения при някои рискови групи;
4. липсва специфично лечение;
5. има огнища в цялата страна;
6. няма имунопрофилактика;
7. има регистрирани случаи сред медицински персонал.
Тази извънредна обстановка беше удължена до 30 юни, когато отново беше удължена до 30 юли и така нататък, до ден днешен България е обявила 1 извънредно положение и 7 извънредни епидемиологични обстановки, всяка от които при различен брой случаи, ниво на разпространение, различни мерки и като че ли по нищо независеща от самия вирус.

ieo


Извънредната епидемиологична обстановка дава възможност на министъра на здравеопазването да въвежда мерки за запазване на здравето на населението, включително ограничаване на правото на придвижване, на събиране на закрито или налагане на карантина. За това може би неоснователното и въвеждане все пак би имало мисъл, ако летните месеци бяха използвани за да се организира и подготви здравната система, а това, което ни чака есента.

Резултатите

Така влязохме в пика на епидемията с преуморен медицински персонал, на който никой не осигури време за почивка цяло лято. В края на октомври при близо 3000хил. случая дневно, спешно се търсеха доброволци.
Хората взеха да умират около болниците, по стълбите, пред поликлиниките, но за доц. Кунчев ги определи като минималистична грешка.
Един от основните проблеми – за РЗИ се оказа абсолютно непосилно да проследи епидемиологичните огнища и да карантинира всички, защото държавата се правеше, че вирус няма по времето, когато трябваше да се подготви.
В пика на епидемията взеха да сглобяват Ковид-болници, оказа се без апаратура. После да се отказват от тези болници. В пика на епидемията се закриваха, свиваха и преструктурираха отделения исе доставяха линейки.
Вместо да сме напълно подготвени за лечението с плазма и в това отношение нямаше никаква организация .Дори протоколът се писа в движение и доста закъсняло.
Електронно здравеопазване, нямаме. Само едни направления само за PCR и то само от общопрактикуващ лекар. Близо 10 месеца бяха необходими да компетентните лица да осигурят начин хората да се тестват безплатно, без да им се налага да обикалят рзи.
И още един сериозен проблем - над 40% увеличена смъртност в сравнение с 2019г., като голяма част този процент не е на хора с доказан Ковид. И понеже България е първа по този показател в световен мащаб по принцип, не беше отделено специално внимание на фактите, че заемаме второ място по смъртност от Ковид в целия Европейки съюз и че нито НОЩ, нито Главния държавен здравен инспектор знаят защо или как да го предотвратят в бъдеще
Колко хора са се заразили, колко е можело да се спасят, ако тези огромни пропуски ги нямаше, не знаем. Но къде в тези случаи е онова мислене с борбата за дори един човек „ако сме успели да съхраним дори живота само на един човек, то ние сме успели да свършим нашата работа като лекари.“ – както каза министъра за траурната реч.

Обществото
Обществото е главният заподозрян за всички злини. Само преди около месец председателя на БЛС, д-р Иван Маджаров каза, че здравната система се е справила, но обществото се е провалило. Това мнение и отношение е широко разпространено. Истината е, че 71% доверие към ръководителя на НОЩ в други проучвания достига до 89%. Болшинството от хората вярваше на щаба, в мерките и вируса. Данните в графиката са от м. март и показват отношението на обществото към мерките

мерки март

Тази седмица ген. Мутафчийски каза в интервю за БТВ: Станахме жертва на успеха си, престанахме да вярваме на всички, уморихме се от мерките.
Ако приемем, че това е част от причините, другата е в политическата зависимост на всички, които управляваха кризата. С претенциите за научна обоснованост и компетенция, никой от НОЩ и съпътстващите го професори не би трябвало да се е объркал, че Ковид си е отишъл, че е по-малко заразен или че ние сме една от най-добре справящите се страни в ЕС.
За обществото беше видно, че това поведение е продиктувано от настроенията на премиера, който след поредица конски и смъртни заплахи се загрижи за психичното здраве на шопите. Но преди да го осени тази загриженост, правителството и всички около него подложиха същото това общество на безпрецедентен натиск. Много хора останаха без работа, загубиха доходите си. Други останаха без достъп до лечение, трети стояха часове на опашки по КПП.


89% подкрепа се стопиха окончателно, когато вятърът обърна посоката си. Обществото имаше право на отговори на логичния въпрос: Защо трябваше да изтърпи всичко това при 10 случая дневно, щом 100 случая са повод за оптимизъм.
Не получи отговор, свали маската и потърси обяснение другаде.
Данните в таблиците са от началото на м.юни и показват, че все повече хора възприемат Ковид като заплаха, което изобщо не кореспондира с тогавашните действията и твърденията на компетентните и властимащите лица. В същото време изключително голям е броят на хората, които смятат, че епидемията е под контрол.

анкетаанкета юни

Последното свидетелство за отношението на компетентността на управляващите кризата у нас е безумният им избор за транспорт на ваксините. И проблемът не е в бранда, а във факта, че макар да определят момента като ключов за справяне с кризата и очевидно голямата му роля в последните шансове за промяна на общественото мнение, не успяха да организират логистика на един единствен камион, която да покаже отношение и към ситуацията и към хората. Вместо това, министърът ни сравни със САЩ, пренебрегвайки разликата в разстоянията, броя на камионите и времето необходимо за доставка.

Примерите са безброй. Заповеди на всеки час, хиляди мнения, половината научни. Някой се разпореждаше, друг се привеждаше. Никаква организация. На държавата и отне 9 месеца да въведе направления за PCR и електронна рецепта (почти). Управлението на Ковид-ситуацията у нас, в голямата си част приличаше на седянка, на която на Премиера му хрумва нещо и всички се съгласяват. Стотици отменени операции, хиляди пропуснати прегледи и процедури и хиляди починали от незнайно какво.

План нямаше, няма и няма и да има, поне публично обявен, защото никой не може да планува, какво ще реши „главният епидемиолог в държавата.“ на следващата седянка.
На фона на това се сформира обществено мнение, което посрещаше с недоверие, всичко, което държавата твърдеше. Не вярваше във вируса, в маските, в мерките, в данните, а сега и във ваксините.
Макар че тонът е друг и сега и през март посланието е същото. И тогава и сега хората бяха обвинени за провалът на цяло едно управление. Но нито сега, нито през март обществото има вина, че половината болници в страната се разпадат и не разполагат с нито с персонал, нито с оборудване. Но пък понесе много негативи от това и даде възможност на държавата да приведе лечебните заведения в поне малко оцеляващ вид, макар и с 10 години закъснение.
Така премина 2020г. под шапката Ковид у нас. Много приказки, малко организация и никаква далновидност. Много повече политика, от колкото наука. Много повече авторитаризъм, отколкото демокрация. Много повече провал, отколкото успех.


И за финал нека си припомним някои незабравими изказвания на Премиера, достойни за всеки осмелил се да се събуди на обед с мнение за нещо. И за всеки уважаван гражданин, на демократична държава.
"Без събота, без неделя, докато някои тулупи спят до обЕд и после пишат постове. И ми задават въпроси нахалниците! Без заплащане. Без заплата го правя това, без събота, без неделя." "Угодия явно няма!"
"Мили мои медии!...
"Понеже има едни безделници, дето няма какво да правят и сащмо си пишат и ме провокират и аз им се връзвам…"
"Какво напрежение да има между мен и него? Той е шеф на болница, аз съм премиер. От 23 години ми е приятел.Ние сме го издигнали за шеф на болница.Дет се вика - само на него съм му позволил да ми прави едни прегледи..."
"Ако има успех, ще бъдеме всичките щастливи, ако има загуба ще е само моя"
."Ето днеска работят планините...", "Короната е някъде във въздуха…"
"И отделно си назначих и опозиционен съвет. Ето, питайте го Мангъров..", 
„Най-добрата антикризисна мярка, която съм разпоредил на докторите е 21 декември да отворим отново всичко.

 

Как се справи Правителството с кризата с Ковид до сега?
Въвеждане на коментар... Коментарите ще се опреснят след 00:00.

Бъдете първият коментирал тази статия.

Кажете нещо тук...
Впишете се с ( Регистрация ? )
или изпратете като гост

Log in or Sign up