Събота, Август 08, 2020
БАН с три сценария за COVID-19

Три сценария за макроикономическите последствия у нас от борбата с COVID-19 предлага Институтът за икономически изследвания при Българската академия на науките.

Прогнозите им за пик за заболяването обаче доста се различават от тези на Националния оперативен щаб. Според лекарите пикът ще бъде в седмицата след Великден, докато според икономистите той ще е най-рано в средата на май, а най-реалистично – края на юни и средата на юли. Според третия сценарий, той може дори да бъде през месец август.

 

Експресният анализ е разработен на базата на информацията за разпространението на заразата и предприетите правителствени мерки, валидни към 12 април т.г., като учените ще актуализират прогнозите си при всяко настъпване на нови и съществени промени, съобщават от Института.

Първи сценарий

Първият сценарий допуска, че пикът на COVID-19 у нас настъпва в средата на май, няма втора вълна от заболели, мерките постепенно се отменят и през втората половина на годината икономиката функционира нормално. Вероятността той да се сбъдне е 20%, като прогнозата е за спад на БВП от 2.4% и леко нарастване на инфлацията спрямо 2019 г. Обемите на външната търговия ще намалеят по-осезателно при вноса, с влошаване на текущата сметка, основно заради слабия туристически сезон – предвижда се спад до 20 на сто.

Пазарът на труда ще изпита умерено негативен шок, а безработицата нараства до 6.9%. Вместо балансиран бюджет ще има дефицит от 1.5% спрямо БВП, като той ще се покрие с емитиране на нов дълг в размер на 2.5 млрд. лв. Фискалният и валутният резерв остават на приблизително същите нива, а правителственият дълг се увеличава до 21.7% от БВП.

Втори сценарий

Вторият сценарий предвижда пик в края на юни – средата на юли с постепенна отмяна на мерките и възможно повторно въвеждане на някои ограничения. Вероятността той да се случи е 60%. Прогнозата на икономистите е за спад на БВП с 4.3% и ускоряване на инфлацията до 4.2% на средногодишна база. Обемите на външната търговия ще намалеят значително, а влошаването на текущата сметка ще е с повече от 1 млрд. евро, главно заради намален износ с 4.6% и спад на туристическия сезон с около 50 на сто.

Пазарът на труда ще изпита негативен шок, като безработицата ще се удвои спрямо 2019 г. и ще достигне 10% от работната сила. Бюджетните приходи ще са по-ниски от планираните с 9%, докато разходите остават в рамките на планираните със Закона за държавния бюджет. Ще има обаче пренасочване към здравеопазването и социалното подпомагане за сметка на капиталови разходи. Бюджетният дефицит достига 2.5% спрямо БВП и се покрива с емитиране на нов дълг в размер на 3.8 млрд. лв. Валутните резерви намаляват с около 500 млн. евро, а правителственият дълг се увеличава до 23% от БВП.

Трети сценарий

Третият сценарий допуска пик на заболяването в средата на август при периодично затягане и разхлабване на мерките. Вероятността той да се сбъдне е 20 на сто, а спадът на БВП в реално изражение ще е с 5.7%. Инфлацията се ускорява до 5.2% на средногодишна база, като причините ще са в проблеми с предлагането на някои вносни стоки от първа необходимост. Противодействащ фактор за по-висока инфлация ще е намаленото потребление и по-ниските цени на енергоресурсите. Прогнозата е за значително намаляване на обемите на външната търговия и влошаване на текущата сметка с повече от 2 млрд. евро, основно заради проваления летен туристически сезон - спад между 50 и 70%.

Пазарът на труда ще изпита силен негативен шок, като безработицата ще достигне близо 350 хил. човека или 12% от работната сила. Бюджетните приходи ще са по-ниски от планираните с близо 10%, а разходите за подпомагане на различни уязвими групи, здравеопазване или програми за бизнеса ще се увеличават с 5.5% спрямо планираните преди актуализацията. Ще има и пренасочване на разходи, като капиталовите ще намалеят за сметка на текущите. Бюджетният дефицит ще достига 5% спрямо БВП и ще се покрие с емитиране на нов дълг в размер на 8 млрд. лв. Валутните резерви намаляват с около 1 млрд. евро, а правителственият дълг се увеличава до 26.5% от БВП.

Оценка на предприетите мерки

Освен трите сценария, експресният анализ оценява и предприетите досега мерки спрямо тяхната бързина, дълбочина и обхват на приложение. Според икономистите на БАН актуализацията на бюджета, както и другите мерки във финансовата сфера са взети навреме. Макар обявените икономически пакети в някои от водещите страни да са 10 и повече на сто от БВП, в България фискалните мерки са около 2%, което напълно отговаря на възможностите на страната ни и със сигурност ще търпят промени в хода на кризата, подчертават от Института. Оттам не изключват и вероятността от нова актуализация на бюджета, в случай, че се реализира втория или третия сценарий.

Положителна е и оценката на решението да се увеличи максималният размер на поетия нов държавен дълг до 10 млрд. лв., въпреки че е малко вероятно бюджетният дефицит да достигне такива размери и поетият дълг да се изхарчи. Адекватни са и мерките, предприети от страна на БНБ, предвид ограниченията на паричния съвет, като при задълбочаване на кризата може да се мисли и за промяна в минималните задължителни резерви, смятат икономистите.

Що се отнася до обхвата на предприетите мерки, отлагането на плащането на корпоративни данъци се възприема като широко и универсално средство, защото се прилага спрямо целия бизнес сектор. В същото време има и такива, насочени към определени уязвими рискове групи, с приблизителен обхват – например, патронажна грижа с доставка на храна и лекарства за самотни възрастни лица и хора с увреждания, хранителни пакети за социално слаби, еднократните помощи за самотните майки и др.

По отношение на мярката 60:40 в подкрепа на заетостта, икономистите смятат, че държавата може да е по-смела и категорична, като поеме сама 60% от заплатите, без да изисква участие и от бизнеса за запазване на доходите на работниците.

В заключение икономистите на БАН подчертават, че оптималните мерки за борбата с COVID-19 са свързани със съзнателно ограничаване на икономическата активност и намаляване броя на заразените. Проблемът с този подход е, че се отлага във времето постигането на обществен имунитет, но в зависимост от развитието на епидемията може да се мисли за циклично налагане или отмяна на ограниченията. Според учените за трайно справяне с инфекцията ще са необходими между 6 и 12 месеца, като този период може да се съкрати само при наличие на доказани медикаменти за лечение, доколкото откриването на ваксина се очаква да отнеме поне 1 година.

Уязвимите сектори

На този етап вече е ясно, че сектора на услугите, които са по-трудоемки и изискват пряк контакт с големи групи хора, се оказва по-силно засегнат от разпространението на вируса. Такива са туризмът, транспортът, търговията, култура и спорт, части от здравеопазването.

От тази гледна точка секторите с по-висока степен на автоматизация и цифровизация могат да се справят по-добре, но тук проблемът идва от външната среда. Пример е автоиндустрията, която е силно зависима от поръчки от Западна Европа. А сектори като фармацията, производството и търговията със стоки от първа необходимост, производството на предпазни облекла, могат дори да извлекат ползи от текущата ситуация.

"Дори и да се възстанови нормалният ритъм на работа на затворените заради епидемията български предприятия, забавянето и намаляването на външните поръчки ще генерира спад на икономиката", посочват икономистите.

Според тях на този етап рисковете за банковата система са малки. "Проблеми биха могли да възникнат в конкретни банки с по-ниски нива на капиталови буфери и/или с големи експозиции към застрашени сектори на икономиката", казват от БАН.

Одобрявате ли смяната на здравния министър?
Въвеждане на коментар... Коментарите ще се опреснят след 00:00.

Бъдете първият коментирал тази статия.

Кажете нещо тук...
Впишете се с ( Регистрация ? )
или изпратете като гост

Log in or Sign up