Вторник, Септември 29, 2020

сестраБоряна Линева е медицинска сестра, която от 22 години работи във финландската столица Хелзинки. Твърди, че животът във Финландия е един нов свят, който трудно може да се опише и още по-трудно да се сравни с нашия. Боряна се премества да живее в Хелзинки през 1996 г. Тя постъпва като анестезиологична сестра в централната болница в Хелзинки, която била аналог на софийската "Пирогов". Българката коментира пред БНР, че пациентът е личност и той трябва да остане такъв и в най-трудните си моменти. Според Боряна здравната система в България не работи добре и грешни пари отиват в грешна посока.

"Тяхната здравна система много прилича на тази, която ние имахме преди 1990 година - здравеопазването там е безплатно. Когато заболяването е по-сериозно, във Финландия не се налага роднините да събират средства, за да помогнат на близкия си човек. Ако нямат пари, държавата заплаща нужната такса. Има социални работници към всяко отделение и когато болният е на лечение в определеното здравно заведение, близките му се интервюират и ако имат нужда от помощ, им се осигурява. Дори, ако има оставен вкъщи сам домашен любимец и за него се полага грижа. Нещата може понякога да стават бавно, но винаги има сигурност. Не е нужно да се справяш сам и този стрес от това, че си сам в определена ситуация, го няма”, разказва тя.
„Финландия е млада страна - през 2017 година празнуваха 100 години независимост, но има добри закони и те се спазват. Това, което ми прави впечатление там и което би могло да се приложи и в България, е че там, като забележат някакъв проблем, той се обсъжда и задължително се предприема нещо по въпроса. Понякога е мудно, но винаги се прави нещо, независимо дали проблемът е съвсем малък или голям. Хубавото там е, че в такива случаи не се търси виновен, а грешката се поправя веднага. Това е начинът, по който те развиват системата и това става ежедневно. Дори в моята работа. Когато там станат грешки, обстоятелствата за тях се описват и се мисли как да се решат така, че да не се повтарят. Така например, системата за описване на лекарствата. Ако има две лекарства с подобна опаковка и са в близост едно до друго в шкафа, те се преместват или се поръчва лекарство с друга опаковка, или се сменя кодът. На пръв поглед малки неща, но се мисли и за тях”, каза Линева.
„В България не ми харесват болниците и най-вече отношението към пациентите. Имала съм възможност да си съставя мнение. Специално във видинската болница, градът е малък, лекарите са няколко, те имат власт, съзнават това и хората не смеят да се оплачат. Те са изцяло в ръцете им. Това е много лошо. Трябва да се направи някаква система за контрол на различни нива и когато има оплакване от пациент, да може да стигне, където трябва. Във връзка с това искам да допълня, че във Финландия няма пациенти - ние ги наричаме клиенти. Лекарят трябва да обслужва тези пациенти-клиенти, защото те си плащат, ако не пряко, то чрез държавата. Във Финландия се стремим обслужването на пациентите да е като в 5-звезден хотел”, заяви тя.
„Пациентът е личност и когато му се наложи да постъпи в болница, трябва да остане такава. Когато някой е притеснен за майка си, сестра си или друг близък, трябва да му се даде информация. Когато попитате, как е лекуван близък човек, трябва да се даде информация, трябва да се обясни заболяването. Така човекът ще разбере за какво става дума и ще може по-добре и той да се грижи за болния. И тогава нещата работят - по-здрави хора, по-малко пари отиват от държавата за здравеопазване. Държавата трябва да се грижи тези хора да бъдат информирани и доколкото може сами да се грижат за себе си, и тогава системата не се затормозява. Така не отиват грешни ресурси в грешна посока.
В България системата на здравеопазването трябва да се преструктурира. Тя не работи. Определено не работи. Това, което аз познавам като система на здравеопазване там и това, което виждам тук - с общопрактикуващите лекари, с направленията - не ми харесва. Хората не знаят къде да отидат. Например на мен ми казаха, че могат да ми дадат направление за моята баба, но когато попитах къде да отида, ми бе отговорено - където искате в България. Само че аз не знам къде, 90-годишната ми баба също. Не всички хора знаят, не всички са пътували, не всички познават София, не всички имат възможности. Във Финландия, когато човек влезе през вратата на болницата, той вече става нейна отговорност. Близките вече не участват. Когато видинската болница няма възможност да даде нужното лечение и пациентът трябва да се насочи към Враца, Монтана или към София, това нещо трябва да се организира с линейка. Те трябва да отидат там, пациентът трябва и да се върне от там също с линейка. След болничното лечение хубаво би било да отиде и в някакво друго заведение, където да бъде обгрижен до такава степен, че да може да бъде върнат вкъщи. Също да се общува с близките, да се види в какви условия живее и може ли изобщо да се върне вкъщи в това състояние. Не можеш да оставиш човека на входа на болницата и да кажеш - "ами ние си свършихме работата". От момента, в който влезеш в болницата, до момента, в който излезеш - това е един цялостен процес и върху това трябва да се работи. Има много етапи. Трябва пациентът да премине през цял набор от специалисти - социални работници, физиотерапевти, сестри. Това са групи от хора, които трябва да работят и тази система трябва да се нагоди така, че те да комуникират помежду си и да се създаде една пътека, през която системата да го преведе", разказва Линева.
Цялото интервю с медицинската сестра Боряна Линева може да чуете в звуковия файл:

 

Въвеждане на коментар... Коментарите ще се опреснят след 00:00.

Бъдете първият коментирал тази статия.

Кажете нещо тук...
Впишете се с ( Регистрация ? )
или изпратете като гост

Log in or Sign up