Неделя, Септември 20, 2020
Мобилни екипи ще помагат на хора с психични заболявания

 

Този модел не е алтернатива на болничната  помощ. Той е липсващото звено в психиатричната помощ в България и в повечето страни. Ако го има, той не е системно организиран, а се прилага само благодарение на личните усилия на отделни хора. Факт е, че в много страни от Източна Европа не се предоставят всеобхватни грижи за психичното здраве на пациентите в обичайната им социална среда. – разказва д-р Владимир Наков от Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА).

Идеята е чрез мобилните екипи, които действат в общността, да не се допусне психична криза, която да наложи хоспитализация на пациента с тежка психична болест. Но при необходимост членовете на екипите могат да предложат подкрепа, за да бъде настанен в психиатрична болница, ако полаганите грижи и усилия за човека в общността не са достатъчни за него.


Мобилните екипи ще отговарят на основните нужди на пациента, като невинаги нуждата е само медицинска. Често той има нужда от чисто техническа помощ да получи медикаментите си или пък се нуждае от помощ да бъде настанен в болница за соматично заболяване. Не е толкова лесно „да се преборим” със системата дори и ние, които претендираме, че нямаме психично заболяване. Такъв тип пациенти обикновено са неглижирани и отхвърляни от болниците. Затова те имат огромна нужда от помощ, за да могат да лекуват и своите телесни заболявания.
В един екип влиза психиатър, психолог, социален работник, медицинска сестра и може би най-важната фигура е така нареченият „експерт от опит”. Това е човек, който е преживял тежка психична болест и се намира в състояние на терапевтична ремисия (на практика е здрав). Благодарение на неговия личен опит, на това как е преодолял психичната криза, кои са били силните му страни, които са му помогнали, и кои слабите, този човек е много ценен съветник за пациентите.
От българска страна проектът се изпълнява от Центъра за психично здраве „Никола Шипковенски”. Това е болничната структура, която има възможност да организира такива мобилни екипи. А изследователската, научната част се изпълнява от Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА), в който работя и аз. И в другите държави има изпълняваща и изследователска част на проекта, но при тях изпълнителите и изследователите са в една и съща структура. Докато при нас са ангажирани две самостоятелни организации, което е малко по-трудно, защото трябва да се стикова работата на двете звена.
в България започваме сега и ще продължим 22 месеца. А мобилната грижа за пациентите ще трае 18 месеца.
Разбира се, участието на пациентите в тези програми е напълно безплатно. Това са хора с тежко психично разстройство – шизофрения, биполярно разстройство, тежка депресия. По този модел, който ще прилагаме в наши условия, вече се работи активно и постоянно в Холандия. Ако се окаже ефективен и при нас, ще предложим да се поеме финансирането му от Здравната каса или от държавния бюджет. Това е една от целите ни.
Проектът RECOVER-E има две големи цели. Едната е приложение на този модел на психичноздравни грижи в общността и след приключване на проекта. А втората е научна – да се изследва влиянието, ефектът на грижите за хора с тежка психична болест в общността. Идеята е да се измери цената и качеството на здравната услуга, като тази услуга ще се извършва от мобилни екипи.
Източник : Портал на пациента

Трябва ли учениците да носят маска в учлище?
 
Въвеждане на коментар... Коментарите ще се опреснят след 00:00.

Бъдете първият коментирал тази статия.

Кажете нещо тук...
Впишете се с ( Регистрация ? )
или изпратете като гост

Log in or Sign up