Сряда, Август 21, 2019

Всеки пациент, който е прекарал известно време в досег с българската държавна здравна система през последните години, неминуемо е забелязал, че обикновено е пасивен наблюдател на случващото се с него. Получателят на здравна услуга не е достатъчно добре информиран, не взема решения за здравето си и често не знае какъв ще е резултатът от лечението му. Подписът му под „информираното съгласие“ по различните клинични пътеки и процедури обикновено е формалност и не е придружен от яснота какво и защо ще бъде извършвано. Какви са причините за липсата на адекватно участие в системата от страна на пациентите?

Световната здравна организация (СЗО) дефинира участието на пациента в здравната система като „овластяване” (empowerment): процес, чрез който пациентът придобива по-голям контрол върху решенията и действията, засягащи неговото здраве. Това включва възможността пациентите да изразяват нуждите си, да обясняват притесненията си и да участват във вземането на решения за подобряване на здравето си.

Овластяването на пациента включва четири компонента:

1) разбиране от страна на пациента за неговата роля;

2) придобиване на достатъчно знания, които да му дадат възможност да общува с доставчика на здравни услуги;

3) специфични умения от страна на пациента да се грижи за здравето си;

4) наличие на подкрепяща среда

Когато всички тези елементи присъстват, можем да твърдим, че пациентът е в благоприятна позиция да взема адекватни решения за здравето си и да участва в своето лечение.

Съществува редица на брой изследвания, относно ползите от включването на пациента в лечебния процес. Ако се опитаме да обобщим ефектите, те са:

- Подобряване на здравните резултати – пациентите са по-склонни да следват препоръките на лекарите по отношение на своето лечение;

- Избягване на излишното търсене и предлагане на здравни услуги, което увеличава ефективността и ефикасността на системата;

- Подобряване на връзката лекар – пациент, например чрез повишаване на времето, което лекарят отделя на пациента за информиране, изграждане на добра комуникация между двете страни и повишаване на доверието между тях;

- Подобряване на контрола върху предоставените услуги в системата.

Съществува връзка между модела на здравна система и ролята на пациента: някои модели благоприятстват активното участие на пациента, за разлика от други. Анализът на ИПИ за моделите на финансиране на здравеопазването показва, че по-високата конкуренция в здравната система води до по-значимо участие на пациента.

Системи, които са доминирани от държавни структури - както в осигуряването (например България), така и в предоставянето на здравни услуги (например Великобритания) - традиционно не поставят пациента в центъра. В тях липсва стимул за повишаване на неговото участие, тъй като той е просто потребител, но не и активно вземащ решения. Изборът (конкуренцията) повишава възможността за овластяване на пациента, като го поставя в ситуация, в която активно да търси информация както за осигурителите/застрахователите и предоставяните от тях услуги, така и за качеството на здравните услуги, които доставчиците предоставят.

Друга важна характеристика на здравен модел, включващ множество конкуриращи се осигурители, е възможността осигурителят да осъществява реален контрол върху количеството и качеството на предоставените на пациента здравни услуги, като по този начин защитава правата и подобрява благосъстоянието му.

Търсенето и получаването на адекватна информация често се оказва проблем в здравеопазването. Една от причините е, че секторът е силно доминиран от т.нар. асиметрия в информацията – лекарите и доставчиците на здравни услуги имат много по-големи познания за необходимостта от определена здравна услуга, нейния вид и количество, в сравнение с пациента. Този проблем се преодолява с активна комуникация от страна на лекарите: да обясняват на пациентите, на разбираем за тях език, каква медицинска дейност е необходимо да се извърши и защо. Пациентът от своя страна активно търси информация за своето заболяване и вариантите за лечение, което в съвременната дигитална среда може да има двояк ефект.

Друг проблем, свързан с информацията обаче е честата липса на адекватна система, която да оцени обективно качеството на услугата, която един доставчик или един осигурител предоставя. В Холандия например има рейтинг на здравноосигурителните дружества, който да подпомогне избора на пациента къде да се осигурява. Още по-интересно, пак там съществува и рейтинг на лекарите, който да подпомогне избора на пациента къде да се лекува. Подобни системи, базирани на обективни показатели, са от голяма полза за овластяването на пациентите и биха ограничили търсенето на неформални канали за лечението им – например от близки и познати, от интернет и др. За съжаление обаче такива системи в момента са по-скоро изключение, дори и в икономически развитите страни.

В заключение ще се върнем на последното предложение за новия модел на здравно осигуряване в България и доколко той ще овласти пациента и ще го постави в центъра на здравната система. Това би могло се случи, ако се създаде реална конкуренция на осигурителния пазар, обективна оценка на качеството на доставчиците на услуги и среда, подкрепяща пациента в търсенето и получаването на информация и реализация на правата му. Предстои да видим дали и кога ще се случи това.

Източник: ime

Нашият сайт се издържа от реклами и дарения. За повече информация, относно тарифите и рекламните формати, свържете се с нас на телефон: 0885 815 108. Ако сте станали свидетел на събитие, което смятате, че трябва да стане обществено достояние, изпратете ни новината на Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.  Дарения за някоя от нашите каузи, можете да направите от тук. Благодарим за подкрепата!

Въвеждане на коментар... Коментарите ще се опреснят след 00:00.

Бъдете първият коментирал тази статия.

Кажете нещо тук...
Впишете се с ( Регистрация ? )
или изпратете като гост

Log in or Sign up