Събота, Септември 21, 2019

На 27 май Европа отбелязва Световния ден на спешната помощ. Денят, в който благодарности се изказват на всички, които спасяват човешки животи. Какво се случва с реформата у нас и кои са най-тежките проблеми „на терен", коментира д-р Десислава Кателиева. Тя е председател на Националната асоциация на работещите в спешна медицинска помощ.

Д-р Кателиева, върви ли по план реформата в спешната помощ? Как изглеждат нещата отвътре?

Стартираха два европроекта за финансиране на реформата в спешната помощ. Единият е по „Региони в растеж". По него трябваше да се купят новите линейки и да се ремонтират спешните отделения, центровете за спешна медицинска помощ и техните филиали. Факт е, че вече част от линейките са раздадени на няколко центъра в страната. Факт е, че екипи работят с тях, но други още ги чакат. Наистина, не е толкова лесно да се изпълни поръчка за 400 линейки. Въпросът е, че има проблеми с обществената поръчка с високопроходимите коли за труднодосъпните райони. Ние сме планинска страна и особено зимно време е почти невъзможно с тези амортизирани линейки да се достигат пациентите до отдалечените населени места, каквито има в цялата страна – в Смолянско, Кърджалийско, в Старопланинския район. Там въпросът остава отворен. Другото, което притеснява колегите е, забавянето на ремонтите в спешните центрове и отделенията към болниците. Вторият проект е за развитие на човешките ресурси - ПУЛСС. По него се създаде Национален център за обучение и квалификация в системата за спешна медицинска помощ и той функционира. За съжаление обаче все още не е стартирало самото обучение, а проектът изтича в края на 2019 г. Не се знае къде ще се провежда обучението, кой и как ще го извърши. Това също е една много голяма слабост. Последното обучение по спешна медицина беше през 2015 г. Тогава приключи предишния проект ПУЛСС. Всичко това означава, че и тази година продължаваме да работим по стария начин и при лошите условия.

Каква е пречката, за да не започват ремонтите?

Все още нещата са на етап „проектна готовност". Предвидено е след ремонтите да бъде закупено ново оборудване за спешните отделения, ЦСМС и филиалите, но нещата се бавят. Реформата пълзи, а не върви с темпото, с което на нас ни се иска, за да можем да изпълняваме изискванията на стандарта по спешна медицина. Другото нещо, с което много изостава реформата е, че по медицински стандарт е предвидено да бъдат изработени диагностично-терапевтични правила и алгоритми, по които да работят колегите от различните нива на компетентност. Знаете, че особено в извънболничната помощ има много филиали в страната, в които няма лекари. Дежурят основно лекарски асистенти, медицински фелдшери, сестри и парамедици. Съгласно стандарта по спешна медицина те не могат да работят без такива протоколи, те са тяхната юридическа защита. Липсват и т. нар. медицински контрол. Когато парамедикът или медицинският специалист е на адрес без лекар и се изисква от него да извърши действие, което надскача компетентностите му, той трябва да го направи под медицински контрол на лекар. Но няма развита мрежа за телемедицина, няма такъв център, в който да стои лекар и да казва – при това състояние трябва да направите следните неща. Или пък да ги инструктира да откарат болния в лечебно заведение, защото състоянието му изисква спешна хоспитализация. Много е важно това да бъде въведено.

Тези 10%, с които вдигаха всяка година заплатите в Спешна помощ, успяха ли да осигурят нужните екипи?

Наистина от 2014 г. се увеличават парите за заплати с 10% в ЦСМС и това беше стъпка в правилната посока. И стана причина много от колегите да останат в системата. Това увеличение, макар и не в размерите, в които лекарите искаха, доведе до почти 60% скок на заплатите. Друг обаче е въпросът, че от 2017 г. Министерство на здравеопазването спря да изплаща обещаните 1500 лв. за лекар и 900 лв. за медицински специалист в спешните отделения на многопрофилните болници. И в момента техните възнаграждения се определят от ръководството на лечебните заведения. В резултат на това доста от управителите предпочитат да не назначават нов персонал, а да използват наличния и дежурства в спешните отделения да дават лекари от клиниките. Не това се очакваше да се случи в спешната помощ, а да има един персонал, който да е назначен на това място, да се занимава единствено със спешна медицина и да спазва правилата. Според мен това е стъпка назад, спрямо спешните отделения на болниците. По тези причини много от спешните лекари получават по-ниски заплати от колегите си в болниците, където се взема процент и от клиничните пътеки. В спешното отделение няма такива допълнителни пари и затова хората напускат. Заплатите им са доста по-ниски от тези в ЦСМС и от колегите им в другите клиники.

В ЦСМП има ли достатъчен персонал или все още остават незапълнени щатни бройки?

Истината е, че започналите промени в спешната помощ доведоха до намаляване на напускащите системата, но текучество все пак има. Идват и си отиват хора и няма приемственост. Освен това расте броят на медиците в предпенсионна и пенсионна възраст. Спешната медицина е специалност, която изисква интензитет на работата, бързина на реакциите, скоростно вземане на решения. В повечето държави по света се практикува от млади хорла, но при нас се получава обратното. В системата работят по-възрастни хора, което не е здравословно за самите тях. Така че аз не мисля, че проблемът с кадровия дефицит е решен. Самият факт, че ЦСМС - София продължава да работи с 13-14 екипа е показателен. Нормите са на 1 млн. население да има 30 екипа, а София вече е 2 милиона.

Как върви обучението на парамедици, които трябваше да заместят лекарите в линейките?

При липса на диагностично-терапевтични правила и алгоритми, парамедика не може да работи самостоятелно. В стандартите са записани квалификационните им умения, как трябва да работят, но без правила, които да са утвърдени от министерството и въведени в практиката, те не могат да вършат нищо самостоятелно.

Кой трябва да изготви тези правила?

Министерството на здравеопазването трябва да възложи на Експертния съвет по спешна медицина и той да ги изготви. За да работи парамедика, са необходими още 3 неща в системата на спешната помощ. Трябва да го има в щатното разписание. Такова има за около 30 парамедици, основно в София и за един във Велико Търново. В останалите ЦСМС парамедикът работи на щат на шофьор, защото по квалификация не се води медик. Това не е правилно, защото квалификацията му е по-голяма от тази на човек, който управлява санитарен автомобил. Така че има много проблеми за разрешаване.

След като парите за реформата са осигурени по двата проекта, какви са, според вас, причините тя да се бави?

Не мога да кажа точно. Направиха център за обучение и квалификация. Той съществува от една година и работи. Въпросът е защо все още няма избор на изпълнител на тази процедура по обучението на спешните медици и кога ще стартират самите курсове? При положение, че този проект приключва в края на 2019 г., аз питам, какво се е случило през последните 4 години, през които той се забави. Нима ще могат през следващите 6 месеца да обучат 7000 човека? Това означава по 200-300 лекари и парамедици да излизат всяка седмица от системата. Предишния ПУЛСС продължи 2 години, а сега остават 6 месеца до края на поректа и все още не се знае, кой ще обучава колегите. Не може да излиза една такава голяма група от 200-300 човека от системата при този кадрови дефицит в спешните отделения и в ЦСМС. Да, знаем, че има проведени поръчки за ремонт на помещенията, че има обществени поръчки за купуване на маникени и най-вероятно всичко това вече е факт, но ги няма хората, които ще се обучават. Не е уточнен и начинът, по който ще се случи това за толкова кратък период.

Линейките ще бъдат ли добре оборудвани? Имаше случаи, в които починаха пациенти, поради липса на дефибрилатор.

И тук има пропуски. Аз лично се запознах с обществената поръчка за линейките и там липсваше един изключително важен уред в работата на спешните медици. Мобилните екипи работят основно с електрокардиограф и апарат за кръвно. Това са най-използваните инструменти в спешната медицина. Не се налага всеки пациент да бъде мониториран, изключително рядко се налага пациентите да бъдат на апаратна дефибрилация. Това е само в случаите с код „червено", които в спешната медицина са от 5 до 10% в цял свят. Но в новите линейки не присъства електрокардиограф. Присъстват мултифункционални устройства за мониторинг на пациента, включително и на сърдечната дейност, но няма електрокардиограф. Въпросът е защо МЗ в оборудването на новите линейки не е предвидило наличието на един толкова важен и използваем уред?

Друг проблем в спешната помощ си остава насилието над медиците. Има ли някаква реална защита за тях?

В продължение на години проблемът с насилието над спешните медици се решава на парче. Когато възникне „пожар", съответно се хвърлят усилия за видионаблюдение, за физическа охрана, за някакви мерки за защита на екипа. Но агресията продължава да съществува и ще я има, докато не се направи нещо, да се промени нагласата на обществото спрямо спешните медици. Хората продължават да мислят, че спешната помощ е по преценка на пациента. Но това не е така! За година ние преглеждаме 2.5 млн. души по официални данни на Министерство на здравеопазването, съответно в спешните отделения и с мобилните екипи във филиалите за спешна помощ. Това е една изключително добре разработена мрежа, която запълва всички луфтове и недостатъци на извънболничното и болничното ни здравеопазване. Тези 7 000 човека преглеждат 2.5 млн. на година, но това не са само спешни пациенти. Когато обгрижваш такъв огромен брой хора, няма как да гарантираш, дори с въведените кодове, дори с изпълнението на протоколите за спешните повиквания и триажа, няма какда гарантираш, че ще има наличен екип за истински спешните състояния с код „червено". Продължават хората да очакват да се отзоваваме при всякакви случаи, които те преценяват като спешни и то да го правим като при код „червено". Една от причините за агресията е това, че никой не искат да чака в спешния кабинет или вкъщи. Въведоха се протоколи с инструкции при животозастрашаващи състояния с код „червено", при които диспечерът на спешния телефон казва на придружителите на пациента, който примерно е със сърдечен арест, дихателен арест, кървене, раждане, какво да правят до пристигане на екипа. Защото никъде по света линейката не идва по-рано от 8-та минута. Нашите линейки не правят изключение. Редно е свидетелите в това време да действат, защото когато е спряло сърцето, всяка минута без сърдечен масаж, води до намаляване с 10% на шансовете за оцеляване на пациента. Това също трябва да се говори на обществото. Хората трябва да се ограмотяват, както го правят всички европейци в ЕС. Те правят ранен сърдечен масаж на пациенти в сърдечен арест в извънболнични условия. Европейците правят и ранна дефибрилация, защото имат такива апарати по улиците. Това увеличава в пъти шансовете на пациента да оцелее, преди да дойде медицинския екип. И третото нещо, което трябва обществото ни да разбере е, че спешните медици не носим живота в чантите си. Ние спасяваме живот, който може да бъде спасен. Много от случаите не зависят от това, колко бързо е пристигнала линейката и колко правилно сме действали. Има състояния, които са необратими и е недопустимо в 21 век да се говори за спешните медици като за убийци.

Да завършим интервюто с нещо позитивно. Очаквате ли положителна промяна във вашата работа?

Миналата година на този ден една пациентска организация награди 15 спешни екипа за свършената от тях работа през годината. Церемонията беше през юли. Когато излязоха данните за спасените животи в медиите, през месеца нямаше нито един случай на нападение срещу медици. Добрата новина е, че добрата дума наистина може да спре агресията. В момента Лекарският съюз има такава капания. Никой няма полза от пропастта между медици и пациенти. Не можеш да лекуваш хора, които не ти вярват. Не можеш да лекуваш, ако към теб е насочена агресия. За спасението на човешки живот трябва двете страни да работят заедно.

Източник: clinicaBG

Снимка: бнр

Нашият сайт се издържа от реклами и дарения. За повече информация, относно тарифите и рекламните формати, свържете се с нас на телефон: 0885 815 108. Ако сте станали свидетел на събитие, което смятате, че трябва да стане обществено достояние, изпратете ни новината на Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.  Дарения за някоя от нашите каузи, можете да направите от тук. Благодарим за подкрепата!

Въвеждане на коментар... Коментарите ще се опреснят след 00:00.

Бъдете първият коментирал тази статия.

Кажете нещо тук...
Впишете се с ( Регистрация ? )
или изпратете като гост

Log in or Sign up