Проектът е изпълнен от ЦЗПЗ в партньорство с медицинските университети във Варна, София, Пловдив, Плевен и организацията NorCom AS– Норвегия. Финансиран е по Норвежкия финансов механизъм, Програма Инициативи за обществено здраве.
Общата цел на проекта е борба със стигмата, намаляване на дискриминацията и неравното третиране по отношение на болните с психични разстройства, чрез повишаване на публичното самосъзнание.
Специфични цели са оценка на нагласите в обществото към хората с психични разтройства, повишаване степента на информираност обществото за естеството на психичните разстройства и моделите на поведение, преодоляване на предразсъдъците, достигане на посланията на кампанията до над 1млн души. Подпомагане на хората с психични разстройства при намиране на работа, обучение и реализация.
Дейностите по изпълнение на проекта включват проучване нагласите в обществото към хората с психични разтройства, повишаване степента на информираност на здравни и криминални журналисти, повишаване на степента на информираност за противодействие на неравенството сред работодатели на средни и големи предприятия, Повишаване на степента на информираност сред студенти от медицински специалности, насърчаване на търсенето на помощ за децата с психични проблеми от ромски етнос, взаимодействие с близките и семействата на хора с психични разстройства, повишаване степента на информираност в обществото
Изпълнението на проектното предложение ще допринесе за преодоляване на неравното третиране на психично болните, повишаване на информираността на населението и преодоляването на страха от хората с психични разстройства, ще намалее социалната изолация. Проекта ще допринесе и за увеличаването на търсене на здравна, професионална помощ.
Проектът включва организиране на национална кампания с акцент върху близките на хората с психични разстройства, работодатели журналисти, студенти и здравни медиатори на ромския етнос. Кампанията насочена към близките на хора с психични разстройства, могат значително да повлияят и намалят автостигмата, да насърчат търсенето на професионална помощ.
Посланията към обществото, които ще бъдат направени по програмата ще имат ефект не само върху възприятието и нагласите на хората към психичните разстройства, но и върху автостигмата на самите хора с психични проблеми. Ще им помогне да осъзнаят, че не са сами, че не е срамно и не са виновни, че имат психично разстройство, че не заслужават отхвърляне, че могат сами да се справят и да търсят правата и да защитават интересите си.
Резултатите от изпълнението ще доведат до повишаване на общественото самосъзнание, преодоляване на негативните нагласи и предразсъдъци към хората с психични разстройства, улесняване на наемането на работа на такива хора, създаване на възможности за взаимодействие и взаимопомощ между тях, техните близки и роднини, както и за справедливото и безпристрастно отразяване на техните проблеми от медиите.
Смята се, че последиците от стигмата – проявите на дискриминация, са много по-сериозни от преките последици на самото психично заболяване в социален аспект. Съществуват различни форми на дискриминация.
А. Пряка дискриминация.
Тази категория обхваща случаите, когато хората с психично-здравни проблеми страдат от пряко изразено неоправдано (основано на стигмата) негативно отношение и свързано с него поведение. Дискриминацията намира израз както в това, което другите правят, така и в това, което не правят.
• Хората с психично-здравни проблеми имат трудности с намирането на жилище: повечето собственици на жилища, както и администрацията на общинските жилища, предпочитат да си нямат работа с тях и най-често просто отказват да им дадат под наем помещение.
• Безработицата е огромен проблем за хората с психично-здравни проблеми. В България няма конкретни данни за процента безработни с такива проблеми.
• Работодателите най-често просто отказват да вземат на работа хората с психично-здравни проблеми. Също така те не адаптират работни места за хора с психично-здравни проблеми, дори да имат възможност и финансов стимул да го направят. Работещите хора с психично-здравни проблеми, често се оплакват от негативните нагласи на работодателя и колегите.
• Достъпът до образованието е ограничен за хората с психично-здравни проблеми; учебната програма и обучителният процес не се адаптират за специалните им нужди.
• Социалната изолация, включително от страна на роднините, е една от последиците на стигмата.
• Хората с психично-здравни проблеми получават по-малко на брой и с по-ниско качество здравни и социални услуги. Стигмата може да промени качеството на предлаганите здравни услуги, както и условията, в които те се предлагат.
• Стигмата допринася за намаленото търсене на здравна помощ. По-малко от 30% от хората с психично-здравни проблеми търсят лечение. Не става дума само за хората с леки проблеми, както би могло да се предположи; само 60% от хората с шизофрения взимат участие в лечение, и това се отнася за страдащите от всички сериозни разстройства. Подобна е картината с хората, злоупотребяващи с алкохол или наркотични вещества. Тези проблеми са задълбочени от нежеланието на болните да се придържат към предписаното лечение: повече от 40% от пациентите, получаващи лечение за психотично разстройство, не се придържат напълно към лечебния режим. Смята се, че в резултат от това броят на постъпвания в болница нараства три пъти. Хората отказват също да ползват извънболнични дневни и рехабилитационни програми. Или, започнали да ги ползват, се отказват по някое време.
• Хората с тежки психично-здравни проблеми живеят по-кратко от другите (според някои оценки, до 8,8 години по-малко). Самоубийството е една от основните причини за смъртност при хората с тежки психично заболяване; смята се, че стигмата, на свой ред, е сериозна причина за самоубийствата.
• Хората с психично-здравни проблеми са по-лесна жертва на всякакъв вид насилие и други престъпления.
Б. Структурна дискриминация
Правата и възможностите на хората с психично-здравни проблеми могат да бъдат ограничавани не само чрез пряк отказ за достъп до определени услуги или възможности. Дискриминацията може да се случи чрез закони или разпоредби, неписани норми и правила на поведение или практики, които никой не оспорва. Например, заделянето на по-малко средства (по-сравнение със заделените за други проблеми в здравната сфера) за лечението на сериозните психично-здравни проблеми и тяхната рехабилитация, било в болнични условия, било в общността, е проява на структурна дискриминация.
В. Самоналожена дискриминация (автостигма).
Хората с психично-здравни проблеми възприемат съществуващите към тях нагласи и започват сами да ограничават поведението си. Не е необходимо вече да бъдат дискриминирани – те сами започват да се дискриминират. Например, те не само очакват отхвърляне от приятели или настоящи или потенциални партньори, но и сами вече са убедени, че заслужават отхвърляне, и не предприемат никакви опити да получат желаното от тях. Те са убедени, че не могат много неща – да работят, да се грижат сами за бюджета си, да имат пълноценни връзки. Ако не вярват, че психичните заболявания са лечими, те нямат основания да упорстват в получаването на здравна помощ и да бъдат редовни при взимането на лекарствата и понасянето на страничните им ефекти. В някои случаи това поведение ражда порочен кръг: отчаялите се хора се отказват да се борят за правата и интересите си, те създават у околните впечатление за некомпетентност и безпомощност, което подсилва негативните им представи, което, на свой ред, засилва липсата на вяра в собствените сили.
Г. Дискриминация по асоциация (близост)
Роднините и приятелите също могат да страдат от стигма, поради връзката си с човек с психично-здравен проблем. В отговор много от тях правят усилие да скрият съществуването на проблеми. Професионалистите от системата за психично-здравни грижи също имат трудности да признаят, че страдат от някакви психично-здравни проблеми, пък дори и от депресията, която се възприема като най-малко стигматизираща от всички сериозни психични заболявания. Ако пък техен роднина или колега се разболее, психиатрите се стремят да прикрият този факт.
I. Икономически последици:
Проблемите свързани с тежестта на психичните заболявания са много сериозни. Напр. в България се харчат по-малко от 2% от бюджета за здраве за психично здраве, което остава непроменено през последните години. Въпреки че тежестта на психичните заболявания е нараснала с 37.6% в периода 1990-2010 година (Whiteford et al., 2013).
Психично болните пациенти са социално дискриминирани. Психиатричната стигма в България е силна, неосъзната и има икономически последици. Голямата част от хората вярват, че болните са виновни за нещастието си и не бива да очакват от обществото да споделя бремето им.
Harvey A Whiteford, Louisa Degenhardt, Jürgen Rehm, Amanda J Baxter, Alize J Ferrari, Holly E Erskine, Fiona J Charlson, Rosana E Norman, Abraham D Flaxman, Nicole Johns, Roy Burstein, Christopher J L Murray, Theo Vos. Global burden of disease attributable to mental and substance use disorders: findings from the Global Burden of Disease Study 2010 www.thelancet.com Published online August 29, 2013 http://dx.doi.org/10.1016/S0140-6736(13)61611-6
А. При тежки психични разстройства:
Съпоставка на съотношението преки (лекари, лекарства)/ непреки(грижи и гледане в семейството) разходи в България спрямо други страни:
При шизофренията това съотношение е 1:12 в България, спрямо 1:2 в чужбина. Това е показател, който показва, че близките и семейството в България поемат огромната част от грижата със собствени средства. Социалната несправедливост остава замаскирана, поради невъзможността да се анализират разходите на семейният бюджет. Болният човек и неговите близки често остават в бедност и социална стигма. Поради тези обстоятелства социалният ефект от шизофренията например, която засяга около 1% от населението в зряла възраст се усилва многократно.
В. По-малко изразени психични разстройства:
Около 19% от населението на България страда от повече или по-малко изразени психични разстройства, които не достигат до специалист или до лечение. Това води до влошаване качеството им на живот, намалява трудоспособността, а от там и имат влияние върху икономическият статус на страната.
II. Права на хората с психични проблеми
Нормативната база в България, не дава ясни дефиниции на ключови термини (психично разстройство , психична болест , психична инвалидност , психична негодност , недееспособност , невменямост, психична изостаналост , личностовите разстройства , злоупотребата с вещества , създаващи зависимост и т.н). Редица термини свързани с психичното състояние подлежат на тълкуване- в редица текстове на наказателното и гражданското право се дефинират параметрите на понятията „ невменяемост ” и „ недееспособност ” .
На практика в България липсва специфична нормативна уредба по отношение на психичната грижа, което е отражение на стигматизиращото и дискриминационното отношение на обществото и държавата към хората с психични нарушения. В Закон за здравето има отделна глава „ Психично здраве ”, която регламентира правата на пациента, информирано съгласие, формите на недоброволна хоспитализация в случаите на висок и непосредствен риск, дефиниции за медицински дейности и услуги. Няма и дума за превенция и промоция на психичното здраве, рехабилитация или социална реинтеграция. Законът не визира нито образователните дейности , нито професионалното израстване на кадрите , нито се ангажира с религиозните и културните потребности на лицата с пихично разстройство. Промяна в насоките на образователни дейности и интегрирана психична грижа биха довели до намаляване стигмата и дискриминацията в обществото.
III. Неравнопоставеност на децата с психични проблеми от ромски и не-ромски произход в България
Ромският етнос в България е около 4.9% от населението на България. Често това малцинство е дискриминирано по етнически и културни различия. В резултат на по- лошите условия на живот на тези малцинства, често се наблюдава по- голяма заболеваемст както от соматични, така и от психични заболявания.
Данните от проучване публикувани през 2014г, в BMC Psychiatry (Lee et al, 14:297), показват значима разлика в заболеваемостта от различни психични заболявания между деца от ромски и не-ромски етнос в България.
Проектът е изпълнен през 2015 и 2016 година и е на обща стойност 189 000 евро. Снимки от изпълнение по проекта дейности(лекции, презентации, картини от изложба на пациенти от Русе, театрална постановка на пациенти от Раднево и др.:
{gallery layout=flow}stories/snimki/stigma{/gallery}
