Сряда, Октомври 16, 2019

Трудно е да се определят приоритетите в социалната ни политика, особено ако такава липсва. 
Министерство на труда и социалната политика предвижда  500 милиона лева от Европейския социален фонд през следващия програмен период да бъдат насочени за дигитално обучения, съобщи зам. министър Зорница Русинова. "Инвестициите в умения и цифровите компетенции на работната сила ще бъдат приоритет през следващия програмен период на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси". Преговаряме с Европейската комисия голяма част от средствата да бъдат насочени към програми за обучение.
Очакванията ни са, че МТСП ще може да договори 4 млрд. и се надяваме една значителна програма, която да е на стойност поне 500 млн. лв. да бъде насочена към мащабни дигитални обучения. С бизнеса и синдикатите ще изготвин дигитални програми, които да са достъпни за работещите без да натоварват като ресурс и време допълнително работодателите", съобщи Русинова.

Според данните на МСП 40% от европейските работодатели изпитвали затруднения при намиране на квалифицирани кадри. Подобно било положението и на българския трудов пазар, където нямало работодател, който да няма нужда от добре подготвени работници и служители.
"Скоро ще започнем много сериозно да говорим, че хората, които нямат цифроми или дигитални умения, ще бъдат част от маргинализираните групи. След не повече от две години данъчната декларация няма да може да се подаде по друг начин, освен по електронен път. Както и много други публични услуги. Трябва да се подготвят хора за новите професии, с гъвкави умения и квалификации, за да могат бързо да се адаптират от едно работно място към друго. Реформата, която в момента се прави в средното, в професионалното образование, плюс дуалното образование е част от пътя, който ще извървим напред. Ангажимент на правителството е, чрез учене през целия живот кадрите да бъдат все по-подготвени за пазара на труда", сподели Русинова.

Според прогнозите до 2022 г се очаква заетите у нас да са над 3 млн. души, което е със 70 800 повече спрямо 2018 г. най-голямото увеличение се очаква да бъде в сектора по образование, където до 2022 г. се очаква броят на работещите да достигне196 000 души.

В другите два важни отрасъла: здравеопазвнето и социалната сфера се очаква до 2022 г. броят на работещите да се повиши до 175 600 души. В дългосрочен план до 2032 г. се очаква освен тези три сектора, да има повишено търсене на кадри в преработвателната промишленост.
Най-търсените професии ще бъдат: медицински сестри, финансови специалисти, инженери. А шансовете за трудовата заетост и успехите ще са свързани с дигиталните умения и образовтелното равнище.

Зам. министър Русинова отбеляза още, че бизнеса и КНСБ настояват за изготвяне и прилагане на Национална програма за получаване на базови дигитални умения за всички работещи българи. За реализацията на тази програма обаче ще са необходими 1млрд евро.

Според шефа на КНСБ Пламен Димитров обаче, всеки един от работещите българи ще трябва да получи тези базови умения. България е на последното място в Евросъюза по измервания от ЕК дигитален индекс. Според синдикалния лидер в момента преобладаващата част от П" специалистите, получаващи големите "четирицифрени заплати с 2,4 и 5 отпред не са завършили специално висше образование, а са самородни или преминали през фирмени обучения. У нас няма вузове, които да им дадат, което им е необходимо", каза шефът на КНСБ, Пламен Димитров.

Зам. министърът на образованието Карина Ангелиева пък акцентира върху липсата на комуникация между българските университети. Било необходимо за да играят по-сериозна и важна роля в икономическия растеж на страната и да произвеждат добре обучени кадри за реалните нужди на бизнеса у нас. "За да започнем да предлагаме на бизнеса успешни програми, да правим научни изследвания и да предлагаме на нашите европейски партньори добро сътридничество, ние трябва да обвържем университетите. Преди да станем европейско мобилни, студентите трябва да бъдат вътрешно мобилни", каза зам. министър Ангелиева.

Двамата зам. министри и лидерът на КНСБ участваха в лекция от цикъла "MASTERCLASS WORK 4.0", която се проведе във Великотърновския университет. Това е втората лекция, като първата бе през 2018 г. в СУ и на нея присъстваха министрите Красимир Вълчев и Бисер Петков.

Къде са парите за заплатите на сестрите?

Въвеждане на коментар... Коментарите ще се опреснят след 00:00.

Бъдете първият коментирал тази статия.

Кажете нещо тук...
Впишете се с ( Регистрация ? )
или изпратете като гост

Log in or Sign up