Неделя, Октомври 20, 2019

През последното десетилетие, Холандия неизменно заема едно от първите места в повечето класации на държавите с най-добро здравеопазване. Това е не само мнение на експерти и аналитици. Доброто холандско здравеопазване се вижда и от оценките за удовлетвореност на пациентите, каквито ежегодно правят Health Consumer Powrhouse.
Този успех на холандците се дължи на премахването на монопола в здравното осигуряване преди 15 години. Тогава, Холандия направи това, което днес се дискутира в България. Вижте как работи холандския модел.
Задължителното здравно осигуряване се финансира, чрез национално определени задължителни здравни вноски, които са процент от доходите на осигурените. Към тях Правителството добавя субсидия за осигурени лица под 18 годишна възраст. Всеки застраховател може да предлага и допълнителна застрахователна премия, която е еднаква за застрахованите при него лица, независимо от възрастта или здравното състояние. Застрахователите не могат да правят подбор на лицата, които са задължително застраховани.
През 2014 г. средногодишно вноската на възрастни е била 1,100 евро. Здравната вноска е била 7,75% от годишния облагаем доход при таван от до 51 414 евро. Вноската е за сметка на работодателите. За самонаети лица и такива, които не получават помощи за безработица, здравната осигуровка е в размер на 5,4% от доходите им.
Вноските се събират централно и се разпределят между застрахователите по формула, коригираща риска, която отчита възрастта, пола, статута на работната сила, региона и здравния риск (въз основа на предишното използване на лекарства и болнично лечение).

Застрахователният пазар се доминиран от четирите големи застрахователни конгломерати,
които представляват 95% от всички осигурени лица. Сред тези четири застрахователя един работи с печалба, другите три са с юридически лица с нестопанска цел. Те договарят стратегически закупуването на медицински услуги от доставчиците на такива, като се стремят да получат за осигурените при тях граждани най-доброто по отношение на качество и цена.
През 2011 г. общите разходи за здравеопазване са били 12,1% от Брутния вътрешен продукт на Холандия.
Дългосрочни грижи
Голяма част от дългосрочните грижи се регламентират със Закон за допълнителни медицински разходи, по осигурителна схема за лицата, чиито хронични заболявания изискват непрекъсната грижа и имат значителни финансови последици. Финансира, със средства от общото данъчно облагане.
Допълнителна частна застраховка
Доброволното застраховане обхваща обезщетения като стоматологична помощ, алтернативна медицина, физиотерапия, очила и лещи, контрацептиви и пълно покритие на разходите за лекарства (надвишаването на разходите над границата за генерични лекарства). Застрахователните премии и продукти не са регулирани: застрахователите имат право да проверяват осигурените въз основа на рискови фактори.
Един и същи застраховател може да предлага, както задължителни, така и доброволни пакети. Хората с доброволно здравно осигуряване не получават по-бърз достъп до всякакъв вид медицинска помощ, нито пък имат по-голям избор на специалист или болница. Много хора купуват допълнително покритие, защото (често погрешно) вярват, че са изложени на риск от високи разходи за здравеопазване. През 2010 г. доброволно осигуряване е възлизало на 7,8% от общите разходи за здравеопазване.
Източник: J OOST W AMMES , P ATRICK J EURISSEN AND G ERT W ESTERT , R ADBOUD UNIVERSITY MEDICAL CENTER

Въвеждане на коментар... Коментарите ще се опреснят след 00:00.

Бъдете първият коментирал тази статия.

Кажете нещо тук...
Впишете се с ( Регистрация ? )
или изпратете като гост

Log in or Sign up