Сряда, Април 24, 2019

reform noЕдно от събитията на миналата година в здравната сфера бе започналата дискусия за промени в здравноосигурителния модел. Министерството на здравеопазването предложи две възможности за промяна. Единият модел предвиждаше премахване на монопола на НЗОК в задължителното здравно осигуряване, така че пациентите да могат да се избират дали да се осигурят за основния пакет в избран от тях застраховател или в НЗОК. Вторият модел, който бе разработен детайлно от МЗ, предвиждаше монополът да остане но да се въведе допълнително задължително здравно осигуряване, което да се извършва в застрахователни компании.
Проведе се кръгла маса и широко обществено обсъждане, създадоха се работни групи с участието на всички заинтересовани страни. До края на изтеклата година трябваше да се изясни кой от предложените модели предпочитат.
Работните групи не успяха да се обединят около един модел на реформа. Случи се нещо, което малцина очакваха, на фона на постоянното недоволство от здравната система и призиви за реформа. Оказа се, че част от пациентиските и професионалните организации са против каквато и да е реформа на здравното осигуряване, а настояват сегашния монополен модел да се запази. В същото време, парламентарната опозиция в лицето на БСП внесе вот на недоверие към Правителството, мотивиран както с несъгласието с провежданата здравна политика, така и с предлаганите реформи.

Какво може да направи през 2019 година министърът на здравеопазването в тази ситуация?
Кирил Ананиев беше назначен за министър със задачата да сложи край на постоянните актуализации на бюджета на НЗОК и той в общи линии я изпълни.
Новите модели на здравно осигуряване се появиха под обществен натиск, а не като целенасочена реформаторска политика.
В самите управляващи партии няма нито единно мнение, нито заявена политика на реформи. ГЕРБ имат предизборно обещание да започнат разговор за реформи и може с чисто сърце да отчетат политическият ангажимент за изпълнен. Поне един от трите коалиционни партньори не би подкрепил който и да е от двата модела. Всъщност от всички парламентарни партии само ДПС и НФСБ заявиха ясно подкрепа за премахване на монопола на НЗОК.
Самият Ананиев не е партийна фигура, а външен експерт, който може да бъде сменен също толкова лесно, колкото беше назначен.
Тези факти са достатъчни за да се направи обосновано предположение, че реформа на здравното осигуряване през 2019 година няма да има.
Няма да има реформа и през 2020 година, а и по-нататък. Ето защо:
В обществото има две коренно противоположни разбирания за устройството на здравната ни система: едното за по-нататъшно развитие на конкуренцията и пазара на медицински услуги, раздържавяване и демонополизация и другото за централизация, одържавяване и връщане на системата към структурата на държавната администрация.
Изглежда, че сегашният полупазарен, полудържавен модел е най-малкото общо кратно между двата противоположени възгледа. Това му гарантира дълъг живот, поне докато някой от тези възгледи не вземе видим превес.
Отделно от това, през годините се формира една не малка прослойка от хора, фирми и организации, които са се адаптирали към сегашния модел на организация на здравната система, намерили са начините да се възползват от него и са се превърнали в пазители на статуквото и противници на каквато и да е промяна.
С две думи, реформата е невъзможна. За съжаление, защото и пациентите и добрите професионалисти сред медиците имат нужда от нея.

Въвеждане на коментар... Коментарите ще се опреснят след 00:00.

Бъдете първият коментирал тази статия.

Кажете нещо тук...
Впишете се с ( Регистрация ? )
или изпратете като гост

Log in or Sign up