Четвъртък, Ноември 14, 2019
Могат ли да се увеличат заплатите на сестрите(и не само)?

Министърът на здравеопазването призна, че заплатите на медицинските сестри не могат да бъдат увеличени със заповед или с наредба.
Всъщност може, ако назначи всички сестри на работа в министерството на здравеопазването. В такъв случай ще трябва да назначи и лекарите, шофьорите, счетоводителите, санитарите, лаборантите, портиерите и всички останали работници и служители на „здравния фронт”. Щатът на министерството на здравеопазването ще стане към 100 000 души. Тогава всички сестри ще вземат една и съща заплата. Всички лекари също. Готови ли сте да издържате такава администрация? Искаме ли да ни лекуват чиновници?
Прав е Управителят на НЗОК Д-р Дечо Дечев, когато казва, че протестът на сестрите трябва да е насочен към работодателя, а министърът не е такъв за работещите в лечебните заведения.

Ще се съгласим, че заплата на медицинските сестри не зависи пряко нито от министъра на здравеопазването, нито от Управителя на НЗОК, а от Управителя на лечебното заведение. Да видим, обаче какво зависи от него.
Работната заплата зависи от производителността на работника, но преди всички от търсенето и предлагането на определен вид работна сила на пазара на труда. Работодателят купува, а работникът продава своята производителност. Работникът има интерес да си намери добре платена работа, а работодателят има интерес да наеме най-производителните работници. Ако интересите на двете страни се срещнат ще се сключи трудов договор.
От гледна точка на предприятието нещата изглеждат така:
Работодателят има месечен приход, с който освен заплатите на персонала, трябва да се разплати с всички доставчици на суровинни, материали, услуги, да направи отчисления за амортизация и да плати данъци и осигуровки. Ако формира печалба, може да изплати дивидент на акционерите или да инвестира.
Структурата на разходите в едно лечебно заведение е специфична. Поради естеството на работата, заплатите са между 40 и 60 % от всички разходи (в някои лечебни заведения достигат и до 70-80% ). Около 20-25% са разходите за данъци, такси и осигуровки. Останалите са за лекарства, медицински иделия, консумативи, енергия, външни услуги. Да видим откъде би могъл работодателят да спести пари, които да даде за увеличение на заплатите.
Може ли един работодател да не формира печалба и да не инвестира?
Може, но за кратко. Ако дълго време не плати дивидент или не инвестира в нови технологии, постепенно ще загуби в конкуренцията с другите пазарни субекти, цените на акциите ще падат, добрите работници ще отидат в по-конкурентните фирми и предприятието ще фалира. Това се случва с част от държавните и общински болници в момента(в частта с инвестициите), които съществуват единствено благодарение на незаконна държавна помощ.
Може ли работодателят да намали разходите за лекарства, медицински изделия и консумативи?
Би могъл да намали разходите си за лекарства, консумативи и медицински изделия до определена граница, но ако заложи твърде много на евтиното, което обикновено е и некачествено ще влоши резултатите от лечението и може да загуби пациентите си, а също и лекарите.
Може ли работодателят да намали разходите за електроенергия, водоснабдяване, топлинна енергия, газ или други горива?
Едва ли. Повечето от тях са или с фиксирани цени или такива, които не подлежат на договаряне.
Може ли работодателят да намали разходите си за данъци и осигуровки?
Може с измама, докато не го хванат.
Може ли работодателят да съкрати ненужен персонал (например лекари), за да увеличи заплатите на останалите? И тук отговорът е не. Медицинските стандарти обвързват броя на лекарите с възможността да се работи по най-скъпите клинични пътеки.

Виждаме, че възможностите на работодателят да спести пари от други разходи, които да даде за заплати са силно ограничени. Инфлацията, макар и малка, постепенно увеличава цените на основните енергоносители и на външните услуги, постоянно растат и държавните такси. С увеличаването на минималната работна заплата и осигурителните прагове, растат разходите за осигурителните плащания. Болничният мениджър е по-скоро в ситуация на натрупване на дългове, отколкото на резерви.
След като работодателят няма възможност да увеличи заплатите на база на намаляване на разходите, за него остава другата възможност – да увеличи приходите. Да видим какви възможности има в тази насока.
Приходите на лечебните заведения са от два източника – приходи от НЗОК и приходи от доплащане (пряко от пациента или от допълнителна застраховка). Първите са лимитирани. Ежегодно всяка болница получава месечен и годишен лимит, който не може да надхвърля. Освен, че е лимитирана общата месечна сума, е лимитиран и броят на хоспитализациите. Едно лечебно заведение не може да направи нищо за да увеличи прихода от НЗОК. Може само да се старае да е е близо до определения му лимит без да го надхвърля.
Възможностите за увеличаване на приходите, посредством увеличаване на доплащането от пациентите също са ограничени. С Наредбата за достъп до медицинска помощ, Министерският съвет е свел формите на доплащане на практика до две такси – за избор на лекар/екип и за подобрени битови условия, като в първия случай са определени и максимални цени на доплащане, а също така за двете форми има и допълнителни условия и ограничения. Доплащането за ден престой е определено със закон и тук работодателят не може да влияе, а освен това кажи-речи половината болни са освободени от потребителска такса на едно или друго основание. Последната линия на доплащане е, чрез цената на медицинските изделия. Възможностите тук също не са големи, не само заради въвежданите ограничения, но преди всички заради невъзможността на отделния пациент да поеме по-големи доплащания, а и те касаят само до определени медицински специалности.
Като цяло доплащанията на пациентите в болниците се изчисляват статистически на не повече от 15% от платените от НЗОК пари и от тази гледна точка разглеждането им като възможен източник на средства за увеличение на заплатите има много ограничен прозорец.
Може ли работодателят, чрез закриване на губещи дейности и разкриване на печеливши да увеличи приходите? Уви и тук отговорът е не. Националната здравна карта забранява разкриването на нови лечебни заведения и нови структури в съществуващите.
Този кратък преглед на възможностите, без да навлизаме в детайлите, е достатъчен за да се види, че работодателите са с вързани ръце, защото в огромната си част, нито приходите, нито разходите на болницата, зависят от управленските им умения.
Какво излиза накрая? Заплатите на сестрите не зависят от министъра, но и работодателят не може да направи почти нищо. Значи ли това, че заплатите не могат да бъдат увеличени? не, разбира се. Заплатите могат да бъдат увеличени.
Министърът на здравеопазването само формално е прав, когато казва, че заплатите не зависят от него. Реално много от лостовете, които могат да доведат увеличение на заплатите са в неговите ръце.
На първо място, министърът би могъл да издейства допълнителни приходи в бюджета на НЗОК, включително и като инициира промени в Закона за здравното осигуряване, които да направят облагането с „данък здраве” по-справедливо.
На второ място министърът може да отмени въведените с Националната здравна карта забрани за разкриване на нови лечебни заведения и структури в съществуващите, давайки в ръцете на мениджърите ценен инструмент за преструктуриране.
На следващо място може да премахне забраната НЗОК да сключва договор в годината на издаване на разрешението за дейност на нови структури, което също си има цена, отразяваща се включително в заплатите на персонала.
На следващо място може да премахне безумните изисквания на така наречените медицински стандарти за необосновано голям брой лекари по специалности и свързаните с тях напълни измислени „нива на компетентност”, като по този начин позволи на болниците да намалят своите разходи за ненужен персонал.
На следващо място, министърът може да промени основния пакет медицински дейности, като позволи една голяма част от тях да се извършват амбулаторно. Така ще се намалят разходите за тях и ще освободи финансов ресурс за истинските болнични дейности.
На следващо място министърът може, чрез своите представители в Надзорния съвет на НЗОК да осъществи промяна в цените на медицинските дейности, така че да премахне диспропорциите в заплащането по отделните специалности.
На следващо място, чрез основния пакет медицински дейности, министърът може да регламентира изискванията към здравната грижа, акушерската дейност, дейностите на лекарските асистенти и рехабилитаторите, включително и чрез създаване на възможности за самостоятелно упражняване на някои от тези дейности.
Едва след като извърши тези промени, министърът би могъл с основание да каже на протестиращите сестри, че заплатите им зависят повече от работодателите отколкото от него.
Ако иска изцяло да се освободи от отговорност за заплатите, министърът трябва да направи още две стъпки – да премахне забраната за приватизация на болниците и да премахне монопола на НЗОК. Тогава заплатите ще зависят от търсенето и предлагането на различните видове медицински услуги и ще се регулират от предпочитанията и избора на осигурените лица – тези, които плащат за всичко. Тогава ще получим и по-качествена и по-достъпна медицинска помощ, а ако някой не е доволен от възнаграждението си може да се сърди само на себе си.
Д-р Стойчо Кацаров


Кой е отговорен за източването на пари от фонда за лечение на деца?
Въвеждане на коментар... Коментарите ще се опреснят след 00:00.
  • Публикуването на коментара е спряно.
    Мимито · преди 1 месеца
    Ние не говорим министъра да определя заплатите на мед. сестрите, а да има определена мин. работна заплата за тази специалност.В момента на много места се вземат заплати с 30-50 лева над мин.за страната наравно с чистачи, портиери,продавачи дори хора без никакво образование, а работата им никак не е малко.
    • Публикуването на коментара е спряно.
      Мария · преди 1 месеца
      В белите държави това се постига с определяне на долен праг на заплащане по закона за спецификации на професиите,в който има около девет групи професии.Медицинските кадри са втора група под президента-анализаторски професии и труда им се заплаща в най-високата скала на средната класа.В този закон е записано също-"в държавата висококвалифицираният труд се заплаща 10 пъти по-високо от нискоквалифицирания труд".Тук продължава "пролетарска" диктатура,в която винаги е било точно обратно и не зная до кога ...
      • Публикуването на коментара е спряно.
        марко · преди 1 месеца
        Глупости, в белите държави заплатите се определят от пазара на труда, а правителството не се меси, освен да определя минимална почасова ставка както е в САЩ. Точно в пролетарските диктатури, правителстатват се определят заплати, категории и ....
  • Публикуването на коментара е спряно.
    1212 · преди 1 месеца
    А може ли работодателят-директорът на болницата, да спре кражбите и далаверите в болницата си, и така да увеличи заплатите??? Може разбира се, д-р Кацаров.
  • Публикуването на коментара е спряно.
    Мария · преди 1 месеца
    И трите системи са ужасно недофинансирани,законовообъркани и цари пълен хаос.Т.н. корупция има,защото всички са принудени да се спасяват поединично от хаоса и безпаричието на всички нива.И това няма да спре докато тези системи не се положат на правилни закони,структурирани и с достатъчно регламентирано финансиране.
  • Публикуването на коментара е спряно.
    Десислава Адамска мс · преди 1 месеца
    Преди повече от 20 години мой близък човек бе казал, че ако не направят нещо за коригиране и адекватно заплащане в трите стълба на обществото-лекари/реципрочно сестри/, учители и полицаи, ще настъпи голяма корупция и положението ще бъде неконтролируемо. Ето че вече сме на финалната права на голата реалност... Колко безпомощни ни праеи това?! Факт е че всички опираме и сме зависими от тези три институции, нали?!
Кажете нещо тук...
Впишете се с ( Регистрация ? )
или изпратете като гост

Log in or Sign up