Вторник, Април 23, 2019

grudevКрасимир Грудев е новоизбраният председател на Националното сдружение на частните болници НСЧБ. Той е завършил философия и е бил универститетски преподавател. Има управленски опит като учредител и член на първата лицензирана стокова борса у нас - „Пловдивска стокова борса” АД (сега „Национална стокова борса” АД). Член е на директорските бордове на няколко предприятия от дървообработващата и млекопреработващата промишленост.

През 1999 г. става основател и мажоритарен собственик на едно от първите частни лечебни заведения в Пловдив – „Медицински център Тримонциум” ООД, който осъществява медицинска дейност в областта на офталмологията, ортопедията и травматологията, акушерството и гинекологията и хирургия. Основател и съсобственик е на „МБАЛ Тримонциум” от 2008 г. Председател е на Управителния съвет на на Фондация „РАЦИО”. В продължение на два мандата е член на Управителния съвет на НСЧБ.

Днес разговаряме с г-н Грудев по темата за мястото на частните болници в българското здравеопазване и трудностите, които съпътстват тяхното развитие в условията на финансов недостиг и недостатъчно усилия от страна на държавата да стимулира конкуренцията в сектора.

 Г-н Грудев, поемате ръководството на НСЧБ в момент на силни атаки срещу частния сектор в здравеопазването, на протести и, разбира се, на недостигащо финансиране. Как бихте се определили точно сега като личност – като мазохист, като авантюрист или просто като професионалист, изправен пред предизвикателства, за които въпреки всичко могат да се намерят решения?

Атаките срещу частния сектор в здравеопазването не са от вчера и, за съжаление, са част от социално-психологическита нагласи в нашето общество, което вече почти 30 години след началото на прехода, гледа на „частника“ като на „търгаш“, „печалбар“ или „чорбаджия-изедник“. Да, ние сме търговци по смисъла на Търговския закон, но такива са и държавните и общински лечебни заведения. Така законодателно е уредена системата на здравеопазване в България. Ние в НСЧБ гледаме на участието на частния сектор в тази система като на алтернативна на държавната и общинска форма на собственост и управление, имаща своите безспорни преимущества – по-добро фирмено управление, по-добър финансов контрол, ефективност на разходите.

Утвърждаването на тези преимущества, заедно с принципите на конкурентността и пазара, както и осигуряването на качествена и съвременна медицинска помощ на българнсике граждани са основна част от целите и задачите на НСЧБ. И като част от екипа, ръководещ сдружението и аз вярвам, че тези предимства на частната собственост в здравеопазването рано или късно ще бъдат оценени и възприети и от другите участници в тази система в името на по-добро и ефективно здравеопазване. Това впрочем вече започва неизбежно да се случва – конкуренцията между различните лечебни заведения повишава доходите на работещите в тях, качеството на услугите, размера на инвестициите в сграден фонд, апаратура, технологии, обучение. Въвеждат се стандарти за финансово управление на държавните лечебни заведения, които възпроизвеждат частното фирмено управление и т.н.

Съзнавам, че много от казаното дотук, особено когато се говори за пазарни принципи в здровеопазването, ще смути мнозина, които го неглижират във финансово и икономическо отношение и все още смятат, че не е част от икономиката. Но то, признаваме ли го или не, е икономическа дейност, подчинява се на законите на икономиката и произвежда един от най-важните обществени продукти – здравето. В този смисъл, работейки за утвърждаването на тези предимства и принципи за мнозина може да изглеждам като авантюрист, но аз приемам себе си за реалист.

Не е тайна, че през годините пациентите оцениха предимствата на частните лечебни заведения – по-бърз прием, улеснена комуникация, по-комфортна обстановка и по-качествени грижи като цяло. Нека внесем уточнение – оскъпена ли е много медицинската услуга в частните болници - дотолкова, че да я прави трудно достъпна и непосилна за семейния бюджет на средностатистическия българин?

Нека и аз на свой ред внеса някои уточнения. В България не само в болничното здравеопазване има частни структури. Всички индивидуални и групови практики за първична и специализирана извънболнична помощ, всички дентални лекари, всички аптеки, голяма част от медицинските, медико-диагностични, медико-дентални и т.н. центрове са частни лечебни заведения и са регистрирани като търговски дружества. Но всички, или почти всички те, обслужват пациентите си по договори с НЗОК, част са от публичния здравноосигурителния модел в България. В този смисъл „частно здравеопазване“, както често неправилно се използва този термин за дефиниране на частната собственост в здравеопазването, в България няма.

Колкото и парадоксално да звучи, такова имаше при социализма, когато немалко големи предприятия имаха собствени, на тяхна издръжка и подчинение, лекарски кабинети, поликлиники, обслужващи само техните работници и служители. Такива структури днес няма.

Но аз разбирам, че смисълът на Вашия въпрос е друг: доплаща ли здравноосигуреният български гражданин в частните болници за медицинска услуга, ползвана по НЗОК и ако е така – по джоба ли му е това доплащане?

Спекулативно е твърдението, че в частните болници винаги се доплаща. Не винаги, не навсякъде и не във всеки случай. Различно е в различните градове, болници, специалности. В много случаи доплащането (не само в частните болници!) се определя от избор на предпочитан лекар или екип, на подобрени битови условия, на персонално сестринско обслужване, на други, немедицински услуги. Всичко това е регламентирано в НРД.

Но често то се прилага и когато пътеката или процедурата не са достатъчно финансирани от НЗОК. Има, разбира се, и случаи на откровена спекула и изнудване, така наречените „нерегламентирани плащания“ („под масата“) но смея да твърдя, че те са далеч по-чести в някои общински и държавни лечебни заведения, отколкото в частните. В последните години контролът върху такива плащания е далеч по-строг по разбираеми, чисто икономически причини.

Всъщност, широко разпространеното мнение, че се доплаща преди всичко в болниците и то частните, е дълбоко невярно. В сегашния здравноосигурителен модел доплащането е повсеместно, макар и в привидно минимални размери, независимо от формата, под която се извършва – в първичната и специализирана извънболнична помощ под формата на потребителска такса, при денталните лекари за почти всички услуги, в аптеките за почти всички лекарства.

Частта, която здравноосигурените български граждани понякога доплащат в болниците, е пренебрежимо малка в сравнение с онова, което те винаги доплащат например в аптеките за лекарства или за медицински изделия и консумативи, незаплащани от НЗОК. Доплащанията извън болниците представляват над 80% от всички „out of pocket“ („от джоба“) доплащания в здравеопазването ни. Именно в това е същинският проблем на недофинансирането му – 47% от всички разходи за здравето си българинът плаща от джоба си. Това е най-високият процент в ЕС – в пъти по-висок от тези в Германия, Франция, Австрия, Белгия и т.н.

Държавната политика в здравеопазването обаче като че ли пренебрегва приноса на частните лечебни заведения и не се стреми да насърчава конкуренцията като фактор на развитието. Защо според Вас е така?

Отношението е определено непоследователно, като се има предвид, че броят на частните лечебни заведения (като си включат и тези от първичната и извънболнична медицинска и дентална помощ) е многократно по-голям от този на държавните и общинските. Този факт обаче не се отчита. За частната собственост в здравеопазването по-скоро се говори като за изключение, а когато става въпрос за частните болници – много често и в негативен план – че вследствие на тяхната поява болниците са станали прекалено много, че харчат все по-голям публичен ресурс, че се създават не с медицински, а с търговски цели, че държавните и общински болници представляват гръбнака на здравеопазването, около които „паразитират“ частните болници и т.н.

Истината е, че както и в други сфери на икономиката, малките и средни предприятия са гръбнака на здравеопазването, защото поемат огромния брой от доболнични случаи и ги разрешават, за да не стигат до болниците, а когата става въпрос за частните болници, голямата част от които са малки и средни – защото са по-специализирани, по-гъвкави, по-разходоефективни. Големите държавни и общински болници трябва да разрешават по-големите и сложни случаи, да са водещи в методическо и научно отношение. И това трябва да бъде обезпечено и организационно, и финансово. Но у нас като че ли всичко се прави наопаки – тъкмо те много често са оставяни да решават най-тежките задачи в здравеопазването без адекватна подкрепа.

Що се отнася до конкуренцията – тя все още се приема за излишна и дори вредна в сферата на здравеопазването, считано за инертна система, а може би и просто защото застрашява монопола на големите структури. И като че ли всячески се „избутва“ настрани – чрез въвеждане на финансови лимити, чрез забрани за разкриване на нови структури и дейности, чрез ограничаване на пълноценното използване на легловия фонд и други „противоконкурентни“ мерки.

Как бихте отговорили на упрека, че частните лечебни заведения работят без загуба, но това се дължи на факта, че не приемат тежки и високорискови пациенти и нямат разкрити структури, които носят загуби – например инфекциозни отделения, септични хирургии, големи детски клиники и т.н.

Самият упрек е лишен от логика. Как може да се упреква някой, че не извършва дейности, които водят до загуби? Логиката би следвало да е точно обратната – дейностите трябва да се остойностят така, че да не водят до загуби, независимо кой ги изпълнява – държавно, общинско или частно лечебно заведение. Административното принуждаване да се работи под себестойност под популисткия лозунг „в името на пациента“, води само до едно – до фалити на лечебни заведения и лишаването на същия този пациент от възможности за лечение.

Етични ли са според Вас професионалните взаимоотношения между държавните, частните и общинските болници в момента?

НСЧБ поддържа отлични отношения с СОББ, много добри отношения с асоциациите на университетските и областните болници, имаме много съвместни инициативи с тях – пресконференции, кръгли маси, често заедно водим дела срещу несъвършената или дискриминационна нормативна уледба. И това е така, защото много от проблемите ни са общи, независимо от формата на собственост.

Но въпросът Ви, предполагам, има и друго измерение. Често се твърди, че частните болници „обезкървяват“ държавните и общински откъм персонал. Да, много лекари предпочитат да продължат професионалния си път в частно лечебно заведение поради по-добрите условия на труд, по-високото заплащане и възможности за кариерно развитие. Но така е в пазарната икономика – работната сила има своя цена и стремежът да я задържиш под тази цена е обречен на провал.

Ние в НСЧБ смятаме, че именно присъствието на частните болници на пазара на труда и по-добрите условия на труд и заплащане, които те осигуряват, е предпазило хиляди лекари и медицински сестри от принудителна емиграция в чужбина в последните години.

А състоятелна ли е по Ваше мнение тезата, че болниците трябва да бъдат преобразувани в нон-профит структури?

Какво ще постигнете, ако при липса на достатъчно финансиране, превърнете например една задлъжняла общинска или държавна болница, работеща на загуба, в нон-профит структура? Нищо.

И защо се фиксираме само върху болниците? Защо общопрактикуващите лекари, специалистите в извънболничната помощ, денталните лекари, аптеките, медицинските, медико-диагностични, медико-дентални и т.н. центрове също да не се преобразуват в нон-профит структури? Те също са лечебни заведения, регистрирани са като търговски дружества, също ползват публичен ресурс и също могат да формират и формират печалба. За това обаче никой не говори.

Очевидно, тук отношението към болниците е преднамерено и цели да внуши, че недостигът на средства в здравеопазването ни идва от това, че някои от тях формират печалба за сметка на публичния ресурс, който трябва да се ползва само за лечението на пациентите.

Дори, ако перифразирам, запазвайки точния смисъл, многократните изказвания в тази посока на един бивш министър на здравеопазването и неговите подгласници, публичните пари за здраве трябва да се харчат само за чисто медицински дейности, консумативи, лекарства, материали, използвани за лечението на пациента, а всичко останало – ток, телефон, вода, амортизации, ремонти и т.н. – да се заплаща със средства на собственика (?). Подобна позиция е лишена от всякаква икономическа логика и дори не заслужава коментар.

Но, ако се върнем на основния въпрос – да, възможен е и такъв подход. В някои страни от ЕС като Франция има значителен нон-профит болничен сектор. В други като Дания например частните болници са изключение, а държавните и общински (над 95%) се финансират на бюджетен принцип от държавата и общините.

Това обаче се осъществява с огромен финансов ресурс и при голяма финансова самостоятелност на общините. В България условията са различни – публичното финансиране в здравеопазването е най-ниското в Европа, а общините не притужават нужните финансова самостоятелност и ресурс, за да финансират собствените си болници. При тези условия сегашният статут на лечебните заведения дава по-добри възможности за финансов контрол, освен че е и стимул за привличане на инвестиции, така нужни на здравеопазването ни.

И един последен – личен въпрос. Това, че сте философ по образование помага ли Ви във всекидневната работа и поемането на отговорност като съсобственик на болница в един от големите български градове?

Философското образование, покрай другото, дава възможност за по-широк поглед върху социално-икономическите процеси и умението за дистанциран и непредубеден анализ на тези процеси. Това не винаги помага в ежедневната работа, която много често се състои от досадни административни задачи. Но пък от друга страна дава импулс за алтернативно мислене и вземане на максимално освободени управленски решения, които са оказват по-устойчви.

Разтовора води: Невена Попова

Нашият сайт се издържа от реклами и дарения. Ако ви харесва съдържанието, можете да ни подкрепите по няколко начина: Като ни последвате в социалните мрежи и харесайте нашите страници в тях! Като ни изпратите новина! Като кликнете върху рекламните банери! Като рекламирате на нашия сайт! Като направите дарение!
Благодарим за подкрепата!

Въвеждане на коментар... Коментарите ще се опреснят след 00:00.

Бъдете първият коментирал тази статия.

Кажете нещо тук...
Впишете се с ( Регистрация ? )
или изпратете като гост

Log in or Sign up