Вторник, Април 23, 2019

MarkovАндрей Марков е инвеститор и съсобственик в една от най-големите болнични вериги у нас „Аджъбадем Сити Клиник". В момента е управител на "Сити Клиник Сърдечно-съдов център". В продължение на 13 години Андрей Марков бе финансов и административен директор на Университетската болница „Св. Екатерина”, а преди това е работил в Националния център по сърдечно-съдови заболявания, сега Национална кардиологична болница. Андрей Марков е бакалавър по "Медицина" и магистър по "Бизнес администрация и мениджмънт" от УНСС. Специализирал е в Института по международно здраве в Мичиганския Държавен Университет и има множество специализации по здравно управление и администрация. Председател е на Българската болнична асоциация. 

Днес разговаряме с него за актуалните проблеми на българското здравеопазване

и в частност на болничния сектор, за финансирането на системата и идеята за преобразуването на болниците от търговски дружества в нон-профит организации.

Г-н Марков, от какво се нуждае най-много здравеопазването ни в момента?

От нова финансова рамка. От затвърждаване на пазарните принципи и механизми. От прощаване с утопиите, със заблудите, със сладките приказки и популизма. От добри условия за реализация на медицинските професионалисти и от насърчаване на конкуренцията между лечебните заведения. Само така пациентът ще може да направи своя пълноценен информиран избор и парите му ще се изоплзват по начин, който ще е най-добрият за него.

Как бихте определили идеята за преобразуването на болниците от тръговски дружества в нон-профит организации? Напоследък тя е твърде популярна не само в медицинските среди, много хора .

С една дума – тази идея е невъзможна. Ще поясня. В цял свят има такува структури – публични нон-профит организации. Такива са болниците на религиозни организации като например на католическата и протестантската църкви, на Червения кръст и Червения полумесец, както и на съсловни и професионални сдружения – на инвалиди, на ветерани от войни, на служители от определени професии. Такива структури работят със спомоществователи, тяхната роля е да защитават обществения и регионалния интерес. Дейността им е възможна и благодарение на разбирането на обществото за тяхната значимост, както и благодарение на готовността на хората и организациите да ги подкрепят финансово.

От само себе си се разбира обаче, че една здравеопазна система не може да функционира като обществен сектор на основата на нон-профит структури. Така че, ако някой го твърди, той или не познава икономическата логика или му харесва да разпространява твърдения, които са чиста утопия.

И една историческа препратка – ние 40 години живяхме с илюзията, че имаме нон-профит здравеопазване и видяхме докъде стигнахме. Иска ми се да вярвам, че сме осъзнали че така повече не може.

Преди няколко месеца министърът на здравеопазването обяви, че предлага промени с два възможни модела на финансиране на системата Тогава той ги нарече „модел А“ и „модел Б“. По кой път трябва да тръгнем според Вас?

Струва ми се, че както казва известната поговорка „Рибата е още в морето, а ние сме извадили тигана“. Какъвто и модел да изберем, той ще е по-добро решение от хаоса, в който се намира здравеопазването ни в момента. Трябва, разбира се, да погледнем към моделите в страните, към които се стремим – Германия, Франция, Холандия. И да се простим си илюзията, че трябва да се върнем към държавно финансиране на болниците. Такъв модел просто няма шанс.

А как ще приемете упрека, че сега частните болници подбират пациентите си и приемат само по-леките случаи, които не са проблемни и не изискват дълго и сложно лечение, докато тежките, комплицирани случаи се прехвърлят на държавните лечебни заведения?

Преди всичко това не е вярно. Всяка частна болница може във всеки момент да ви покаже десетки болни, които са с тежки диагнози и множество увреждания, за които се полагат продължителни и пълноценни медицински грижи. В същото време има немалко примери за болни, които търсят помощ в частния болничен сектор след по-кратък или по-дълъг престой в държавна болница, в която не им е било обърнато достатъчно внимание.

Не можем обаче да си затваряме очите и за това, че държавните болници много често са принудени да изпълняват социални функции – в тях се озовават хора, за които трябва да се грижи социалната система. Така че проблемът трябва да се разглежда и от този ъгъл – да се направят реални промени, които да гарантират ясното разграничаване на медицинските грижи от социалните грижи. Това не е никак маловажно, не само в човешкия, в хуманния смисъл, но и във финансовия.

Престоят в болница си има цена и тя никак не е малка, това се знае, но се премълчава, когато става въпрос именно за такива болни. А и решение на проблема не се търси, поне не видимо.

Разговора води: Невена Попова

Нашият сайт се издържа от реклами и дарения. Ако ви харесва съдържанието, можете да ни подкрепите по няколко начина: Като ни последвате в социалните мрежи и харесайте нашите страници в тях! Като ни изпратите новина! Като кликнете върху рекламните банери! Като рекламирате на нашия сайт! Като направите дарение!
Благодарим за подкрепата!

Въвеждане на коментар... Коментарите ще се опреснят след 00:00.

Бъдете първият коментирал тази статия.

Кажете нещо тук...
Впишете се с ( Регистрация ? )
или изпратете като гост

Log in or Sign up