Неделя, Август 18, 2019

MarkovАндрей Марков е инвеститор и съсобственик в една от най-големите болнични вериги у нас „Аджъбадем Сити Клиник". В момента е управител на "Сити Клиник Сърдечно-съдов център". В продължение на 13 години Андрей Марков бе финансов и административен директор на Университетската болница „Св. Екатерина”, а преди това е работил в Националния център по сърдечно-съдови заболявания, сега Национална кардиологична болница. Андрей Марков е бакалавър по "Медицина" и магистър по "Бизнес администрация и мениджмънт" от УНСС. Специализирал е в Института по международно здраве в Мичиганския Държавен Университет и има множество специализации по здравно управление и администрация. Председател е на Българската болнична асоциация. 

Днес разговаряме с него за актуалните проблеми на българското здравеопазване

и в частност на болничния сектор, за финансирането на системата и идеята за преобразуването на болниците от търговски дружества в нон-профит организации.

Г-н Марков, от какво се нуждае най-много здравеопазването ни в момента?

От нова финансова рамка. От затвърждаване на пазарните принципи и механизми. От прощаване с утопиите, със заблудите, със сладките приказки и популизма. От добри условия за реализация на медицинските професионалисти и от насърчаване на конкуренцията между лечебните заведения. Само така пациентът ще може да направи своя пълноценен информиран избор и парите му ще се изоплзват по начин, който ще е най-добрият за него.

Как бихте определили идеята за преобразуването на болниците от тръговски дружества в нон-профит организации? Напоследък тя е твърде популярна не само в медицинските среди, много хора .

С една дума – тази идея е невъзможна. Ще поясня. В цял свят има такува структури – публични нон-профит организации. Такива са болниците на религиозни организации като например на католическата и протестантската църкви, на Червения кръст и Червения полумесец, както и на съсловни и професионални сдружения – на инвалиди, на ветерани от войни, на служители от определени професии. Такива структури работят със спомоществователи, тяхната роля е да защитават обществения и регионалния интерес. Дейността им е възможна и благодарение на разбирането на обществото за тяхната значимост, както и благодарение на готовността на хората и организациите да ги подкрепят финансово.

От само себе си се разбира обаче, че една здравеопазна система не може да функционира като обществен сектор на основата на нон-профит структури. Така че, ако някой го твърди, той или не познава икономическата логика или му харесва да разпространява твърдения, които са чиста утопия.

И една историческа препратка – ние 40 години живяхме с илюзията, че имаме нон-профит здравеопазване и видяхме докъде стигнахме. Иска ми се да вярвам, че сме осъзнали че така повече не може.

Преди няколко месеца министърът на здравеопазването обяви, че предлага промени с два възможни модела на финансиране на системата Тогава той ги нарече „модел А“ и „модел Б“. По кой път трябва да тръгнем според Вас?

Струва ми се, че както казва известната поговорка „Рибата е още в морето, а ние сме извадили тигана“. Какъвто и модел да изберем, той ще е по-добро решение от хаоса, в който се намира здравеопазването ни в момента. Трябва, разбира се, да погледнем към моделите в страните, към които се стремим – Германия, Франция, Холандия. И да се простим си илюзията, че трябва да се върнем към държавно финансиране на болниците. Такъв модел просто няма шанс.

А как ще приемете упрека, че сега частните болници подбират пациентите си и приемат само по-леките случаи, които не са проблемни и не изискват дълго и сложно лечение, докато тежките, комплицирани случаи се прехвърлят на държавните лечебни заведения?

Преди всичко това не е вярно. Всяка частна болница може във всеки момент да ви покаже десетки болни, които са с тежки диагнози и множество увреждания, за които се полагат продължителни и пълноценни медицински грижи. В същото време има немалко примери за болни, които търсят помощ в частния болничен сектор след по-кратък или по-дълъг престой в държавна болница, в която не им е било обърнато достатъчно внимание.

Не можем обаче да си затваряме очите и за това, че държавните болници много често са принудени да изпълняват социални функции – в тях се озовават хора, за които трябва да се грижи социалната система. Така че проблемът трябва да се разглежда и от този ъгъл – да се направят реални промени, които да гарантират ясното разграничаване на медицинските грижи от социалните грижи. Това не е никак маловажно, не само в човешкия, в хуманния смисъл, но и във финансовия.

Престоят в болница си има цена и тя никак не е малка, това се знае, но се премълчава, когато става въпрос именно за такива болни. А и решение на проблема не се търси, поне не видимо.

Разговора води: Невена Попова

Нашият сайт се издържа от реклами и дарения. За повече информация, относно тарифите и рекламните формати, свържете се с нас на телефон: 0885 815 108. Ако сте станали свидетел на събитие, което смятате, че трябва да стане обществено достояние, изпратете ни новината на Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.  Дарения за някоя от нашите каузи, можете да направите от тук. Благодарим за подкрепата!

Въвеждане на коментар... Коментарите ще се опреснят след 00:00.

Бъдете първият коментирал тази статия.

Кажете нещо тук...
Впишете се с ( Регистрация ? )
или изпратете като гост

Log in or Sign up