Сряда, Ноември 13, 2019

Управление

 

Трябва да се инвестира много в здравеопазването. „В ЕС процентът от БВП се движи между 8 и 9. У нас е 4,5. Не говорим за пари, а за дял от БВП. Той е показателен за всяка политика къде е нейното място. В Европа здравеопазването е на едно първите места по приоритети, в България мястото му е третостепенно. Затова, когато някой в България каже, че се отделят достатъчно пари за здраве у нас, или е некомпетентен, или е циник“, каза д-р Колчаков член на ръководството на УМБАЛ "Софиямед"
Той допълни, че замисълът на здравната реформа от 1999 г. е бил от 6% да се вдига постепенно до 12 за няколко години, докато тя от повече от 10 години е едва 8% и няма изгледи да се качва повече.

  

При старта на Здравната каса, отделяният ресурс е 800 млн. - това е 2000 г. 2010 г. парите са 2 млрд. и 500 млн., а 2020 г. ще бъдат 4 млрд. и 800 млн. Възниква въпросът – какво пациентите са усетили от увеличението на този ресурс“, каза Нигяр Джафер зам.-председател на здравната комисия в парламента. в предаването „Преди всички“ на програма „Хоризонт“.
За съжаление толкова устойчив бюджет утвърждава устойчиво следните тенденции, които не са никак лицеприятни

Директорът на държавната областна болница в Пазарджик д-р Васил Вълчев. Това е станало по разпореждане на Министър Председателя Бойко Борисов, след излъчен репортаж по Нова телевизия. Директорът на болницата имал пожизнено ТЕЛК решение за 82% увреждане, за скъсано ахилесово сухожилие и сменена тазобедрена става. Двамата Председатели на ТЕЛК към болницата също били с пожизнени решения за трайна неработоспособност.

„Ще бъда щастлив, че има промяна в българското здравеопазване тогава, когато на някоя конференция бъде награден човек или проект, който се занимава с обществено здраве. В последните 10 години не съм видял такъв награден. Ще бъда щастлив тогава, когато освен да говорим за парите, отделяни за болници и лекарства, се казва и колко се отделя за профилактика - 0.5% от общия бюджет на НЗОК. Ще бъда щастлив тогава, когато не се занимаваме с проблеми колко пари се отделят за това или онова, а как да подходим така, че да постигнем по-здраво население и бъдещо поколение. И не да убеждаваме някого, че ваксините са полезни и да се борим по телевизиите да доказваме, че профилактиката е полезна. Тогава вече ще разбера, че има промяна в българското здравеопазване“, заяви проф Петко Салчев на проведена днес конференция.

 

Председателят на БЛС, Иван Маджаров, коментира исканията на някои медицински сестри да участват в преговорите със Здравната каса. „Действително не става въпрос за искания на легитимно оторизирани лица, които да участват в преговори.

 

Защо на фона на „устойчивото развитие на държавата“ и милиардите за здравеопазване, молбите за помощ продължават да ни заливат? По данни предоставени от дарителската платформа Help Karma, средствата събрани от дарения oт началото на годината са над 7 014 000лв. Повече от 800 кампании са активни в момента и тези цифри непрекъснато растат. Те не включват DMS кампаниите, благотворителните базари, дарителските сметки и др.
„Крачката напред“, която направи здравното министерство с вливането на фонда за лечение на деца в НЗОК ограничи лечението в чужбина само до Европейския съюз. А пък с финансовите си задълженията НЗОК направи това лечение почти невъзможно, защото болниците в Европа вече избягват да приемат българи.

Здравните работници са подложени на силен стрес и дори психическо насилие, докато изпълняват задълженията си. Психоклиматът на работното им място често не е добър и това е сред причините особено младите кадри да търсят реализация в чужбина.
Резултатът от влиянието на негативните фактори води до трайното нарастване на средната възраст на медицинския персонал, нисък дял на заетите в здравеопазването под 30 г., и силно изразен недостиг на специалисти по здравни грижи, анестезиолози и лекари в отделни области. Психосоциалните рискови фактори на работното място са професионален стрес, насилие и тормоз, дискриминация. Те водят до отсъствия, текучество и понижено качество на здравните услуги, и, въпреки че е трудно да бъде изчислена точната им цена, се оценяват на десетки и дори стотици милиони левове.

Годишно в клиниката се лекуват около 2000 души, предимно малки деца. Баните са ремонтирани от доброволци преди няколко години, но мазилката се лющи, мебелите са негодни за употреба, дограмата е много стара.
Сградата е изключително стара. Тя е строена средата на миналия век и дограмата е от тогава-

До 300 000 лева за пребазирането на Клиниката по алергология на УМБАЛ „Александровска“, и до 500 000 лева за ремонт на Клиниката по Хематология дава държавата за подобряване на битовите условия в лечебното заведение. Това съобщи на извънреден брифинг в Министерството на здравеопазването заместник-министър Жени Начева.

Log in or Sign up