Вторник, Януари 18, 2022
Follow Us
Красимир Грудев: Никой не обясни как тази бъдеща пълна каша, ще подобри услугата за хората

Красимир Грудев е председател на управителния съвет на Сдружението на частните болници. За „ Право и здраве“ той коментира някои от актуалните теми в българското здравеопазване.
Г-н Грудев, коментират се напоследък планове на евентуалното бъдещо управление, да се промени статута на болниците и те да престанат на бъдат Търговски дружества. Какво е вашето мнение по този въпрос?


Направи ми впечатление, че това предложение дойде и се коментира от две политически партии, а останалите услужливо мълчаха. Общото впечатление, което остана след тази дискусия беше за „полет над кукувиче гнездо“. Развиваше се крайно едностранчива и нелицеприятна и изключително популистка теза, без да се прави сметка за това как функционира системата на здравеопазването. Не на място беше и позоваването на конституцията в частта с безплатното здравеопазване. Всички много добре знаем, че то не е безплатно, ние плащаме за него със здравните си вноски и то предварително, преди да сме ползвали каквито и да било медицински услуги.
По-неприятното е, че докато се развиваше тезата за статута на лечебните заведения, фокусът беше единствено върху болниците, без да се даде сметка, че всичко останало в системата на здравеопазване също е търговско дружество. Аптеките, медицинските центрове, денталната помощ, общопрактикуващите лекари, индивидуални и колективни практики, всички те са търговски дружества. Как би функционирала здравна система с болници, превърнати в нещо друго, които ще работят с НЗОК и как НЗОК ще оформи отношенията си с останалите участници, които продължават да са търговски дружества? При положение, че в закона е записано, че НЗОК закупува медицинска услуга, по какъв начин ще я закупува от болниците, след като не са търговски дружества… И в крайна сметка никой не обясни как тази пълна каша ще подобри услугата за хората.

Коментираше се и промяна в начина на финансиране?
Стана въпрос за преминаване към диагностично свързани групи, което най-общо казано означава, че за разлика от сегашния начин на финансиране, при който се плаща твърда сума за дадена клинична пътека, при диагностично свързаните групи на основата на така наречения case mix, се изчислява и заплаща средната стойност на всяка една дейност, извършена по лечението на пациента. ДСГ защитават интересите и на самата болница и на пациентите. Проблемът е, че въвеждането на ДСГ изисква доста сериозно финансиране. Защото след като се остойностят дейностите, ще се види, че много от сегашните клинични пътеки са крайно недофинансирани и се компенсират от други такива или чрез доплащане от пациента. С две думи – илюзия е, че това може да се случи в следващите 6 месеца и по организационни и по финансови причини. Но със сигурност трябва да се върви в тази посока.

Възможно ли е, според Вас да се определя ниво компетентност на цялата болница?
Това означава, че независимо от нивото в отделните структури, броят персонал, наличната апаратура, болницата трябва да поддържа определено ниво. Предполагам се има предвид, че в една болница, пациентът трябва да може да лекува всякакви заболявания и болницата да може да предостави тази възможност, с изключение, разбира се, на високо специализираните дейности като роботизирана хирургия и други подобни. Но това ще се отнася до много малко на брой болници.

Предложи се и създаването на Защитени болници, има ли резон в това предложение ?
Субсидиране от страна на държавата на дадена структура и блокирането на медицински персонал в нея, независимо дали има пациенти или не или дали изобщо тази структура функционира е доста необмислено предложение. Това ще ликвидира и принципа „парите следват пациента“, вместо да се направят усилия той да се подобри. От друга страна, ограничаването на пациентите до болници само в района на местоживеене, ще наруши правата им, защото всеки пациент има право свободно да избира къде да получи медицинска помощ.
Доста по-приемливо решение би било там, където не може по едни или други причини да се поддържа работеща цяла болница, обслужването на гражданите да става чрез медицински център или предоставяне на медицинска услуга чрез посещение на различни специалисти през определен период от време за преглед и насочване на пациентите.

Най-лошо ли е българското здравеопазване?
Не трябва да се поддаваме на това внушениер особено особено ако се имат предвид все още твърде скромните възможности на публичното му финансиране. И понеже често се правят паралели с Великобритания, разликата е милиони срещи милиарди, а цените на апаратурата и лекарствата са еднакви, единствено труда на хората в България е много по-обезценен. Българското здравеопазване е едно от най-достъпните, защото можем да посетим специалист буквално на следващия ден, а във Великобритания понякога се чака по 6 месеца. Трябва да се движим по посока на намаляване на разходите, но не като абсолютни стойности, а като се пренасочват дейности от болничната към извънболничната помощ и дейностите, които е възможно, да се извършват там, вместо да се поддържат тежки болнични структури. Медицинските центрове биха могли да извършват тази дейност, стига да е добре остойностена.

Много ли са леглата, може ли българската здравна система да си позволи да ги намали?
Оказа се, че леглата не са много в условия на пандемия, защото българските пациенти са едни от малкото, които не бяха настанявани по коридорите на болниците или в полеви такива. Аз съм съгласен, че в някои специалности леглата са повече от необходимото, но не трябва да се пропуска един много важен факт – в България има 0 легла за продължително лечение и долекуване. В това отношение положението е трагично. Преди няколко години имаше случай на остойностяване на такова лечение с 30ст. на леглоден. Това говори не само за незнание, но и за безхаберие, докато на запад се обръща изключително много внимание на това. Ние тепърва ще видим последиците от така наречения Long COVID, който продължава месеци и години и това абсолютно се противопоставя на мантрата, че леглата са много. Просто немалко от тях трябва да бъдат преобразувани в легла за продължително лечение и долекуване. Още повече, че поддържането на такива легла на прилично ниво изисква много по-малко средства. Не са малко и болниците, които стоят полупразни и могат да бъдат използвани за тази цел. А тази реформа, изцяло в полза на пациентите, може да случи най-добре с помощта на частната инициатива.

АБОНАМЕНТ ЗА НАШИЯ СЕДМИЧЕН БЮЛЕТИН

Подкрепяте ли депортирането на Новак Джокович от Австралия?
Въвеждане на коментар... Коментарите ще се опреснят след 00:00.

Бъдете първият коментирал тази статия.

Кажете нещо тук...
отсъства символ.
Вие сте гост ( Регистрация ? )
или изпратете като гост

Log in or Sign up