Сряда, Октомври 27, 2021
Follow Us
Пациентът в периферията: Каква профилактика на рак на маточната шийка има у нас

В последно време, както впрочем преди всички избори, се заговори за приоритети в здравеопазването.
Темата с повишаване на профилактиката за различните заболявания се използва често като приоритет, който също толкова често остава кух в последствие.


Профилактиката на онкологичните заболявания е една от най-необходимите, от една страна, защото ранното навременно диагностициране може да спаси живота на човек. От друга страна, инвестицията в профилактиката и ранното откриване на онкологично заболяване би спестило милиони от последващите имуно и химио терапии. От второто обаче, не всички имат полза.

На теория
Отношението към профилактиката на раковите заболявания у нас е проформално. От годни България има Национални и бюджетни програми за профилактика, състоящи се от предимно общи приказки.
Ракът на шийката на матката е на четвърто място по честота при жените и представлява 7.2 % от всички злокачествени заболявания при тях. В България всеки ден умира по една жена от това заболяване. У нас честотата на заболяването показва трайна възходяща тенденция – през последните години заболяват 1100–1200 жени годишно.
По отношение на пет-годишната преживяемост и при този вид рак, както и при други изоставаме значително в сравнение със средните показатели за ЕС.
Профилактиката на рака на шийката на матката е от изключително значение, защото открит навреме, той е напълно лечим. Затова и редица европейски държави залагат именно на разширяването и.
В Германия, например, през 2020г. стартира Национална програма за превенция на РШМ. Чрез нея, към до сега действащите правила за профилактични прегледи се добавя тест за наличие за човешки папилома вирус при жени над 34 години. При положителен резултат, жените ще бъдат насочвани към образни изследвания на всеки 3 месеца. Програмата продължава до края на живота на всяка жена.

На практика ( или пак на теория) 
В България също има Национална програма за превенция на РШМ. Според отчета на МЗ, миналата година по нея са похарчени малко над 8 хиляди лева. (осем хиляди лева) .

ршм
Това обаче, съвсем не е най-възмутителното в българската здравна политика. До 2018г. право на безплатна цитонамазка са имали всички жени навършили 30г. възраст. През 2018г. е изменена Наредбата за профилактичните прегледи и диспансеризацията ( Наредба 8 от март 2016г.), от тогавашния здравен министър Кирил Ананиев и се слага горно възрастово ограничение – до 40г. След тази възраст цитонамазката е изключена от профилактичния преглед. Сътворено е и друго безумие. След 2 отрицателни цитонамазки, изследването се полага веднъж на 3ри години, макар че няма никакви научни или медицински твърдения, че две отрицателни изследвания гарантират още три отрицателни до следващото.
Нещо повече, самата наредба определя рисковите пациенти. Такива са например жени, чиято майка или сестра е имала рак на маточната шийка. Това обаче просто е констатирано и по никакъв начин не влияе на правото на профилактично изследване. Рисковите групи пациентки също трябва да си платят профилактиката след 40 годишна възраст.
В началото на 2021г. МЗ продължи националната програма за профилактика, но не измени наредбата.

От отчета на здравното министерство става ясно, че по бюджетна програма „Промоция и превенция на незаразните болести“ по отношение Провеждане на скринингови изследвания на онкологични заболявания, за РШМ са планирани 2000бр. за 2020г. но са осъществени едва 105.

Не по-малко важен е въпросът с информираността на пациентите. Кой на какви профилактични прегледи и изследвания има право е информация, която трудно може да се намери. Не го пише на страницата на министерството, нито на страницата на НЗОК. Не го пише и в пациентското здравно досие. И за съжаление сме доста далеч от момента, когато пациентите ще получават информационни съобщения и покани да направят своите прегледи, както впрочем се случва в редица други държави.

С две думи имаме програми, по които не се полагат много усилия. Някой просто не си е свършил работата, не е заинтересован или няма интерес. Докато държавите в Европа всячески се опитват да използвам възможностите на профилактиката и да я надграждат, България слага възрастови ограничения, които дори не обхващат рисковата възраст. Така спестява 10лв. за цитонамазка и след това плаща десетки или стотици хиляди за лечение. И междувременно пише програми, след програми колкото да има нещо.
Нуждата от спешно изменение на наредбата определяща рамката на профилактиката е безспорна. Но още по-належащо е цялата ни здравна политика да насочи поглед към пациентите техните нужди, вместо година след година да отбива номера. Защото статистиката е красноречива:

Заболяемостта от РМШ за България е 28.7 на 100 000 жени, при средна за Европа – 13.4 на 100 000 жени.* Смъртността от рак на маточната шийка в България е по-висока от средната за Европа – съответно 10.3 и 5.3 на 100 000 жени. Всеки ден у нас диагностицират три нови жени, а една умира.


• Данните за 2018 г. (http://eco.iarc.fr/EUCAN/)

 

АБОНАМЕНТ ЗА НАШИЯ СЕДМИЧЕН БЮЛЕТИН

Подкрепяте ли въвеждане на зелен сертификат ?
Въвеждане на коментар... Коментарите ще се опреснят след 00:00.

Бъдете първият коментирал тази статия.

Кажете нещо тук...
отсъства символ.
Вие сте гост ( Регистрация ? )
или изпратете като гост

Log in or Sign up