Неделя, Май 16, 2021
Последвайте ни
Рекордно нисък брой хоспитализации през 2020г.

Колко натоварени са били лечебните заведения през 2020г., година на пандемия, в която многократно станахме свидетели гледки, при които пациенти обикалят от болница в болница с близки или с линейки, защото никъде не ги приемат. 

От предварителните данни на Националния център по обществено здраве и анализи, за хоспитализациите през миналата година става ясно, че броят на пациентите в болница не само не е бил по-висок, но и е намалял с близо 20% в сравнение 2019г. Това е най-ниския брой хоспиализации през последните повече от пет години. Средната заетост на лечебните заведения за годината е 53%. През 2020 в сравнение 2019г. Средната заетост на лечебните заведения за годината е 53%.

hop. po bolnici

 

Прави впечатление и друго. Въпреки, че по отношение на Ковид, през 2020г. имаше един силен пик на епидемията, в края на годината, заетостта на лечебната заведения не е била по-голяма през второто полугодие, в сравнение с първото.

hops. polugodiq

 

Всъщност НЗОК публикуваше данни за заетостта на лечебните заведения през цялото време и от тях също беше видно, че болниците са полупразни, дори в периодите на най- голям брой случаи на хоспитализирани с Ковид. Броят на пациентите с Ковид, преминали през лечебните заведения за миналата година е малко над 62 хил.
Статистиката, поражда някои въпроси.
На първо място


– Бяха ли отделени достатъчно ресурси за справяне Ковид, както като материални бази, легла и апаратура, така и като човешки ресурс. Данните, които се съобщават в четвъртък сутрин, за заетостта на Ковид – леглата, касаят само онези легла, които самото министерство е определило за такива, останалите явно не са били особено заети.
Докато ставахме свидетели на препълнени болници в чужбина, легла в коридорите и по летищата, у нас такова нещо не се случи, просто защото не беше разрешено. Имаме и Х определени легла за Ковид и толкова използваме. Неколкократно беше отменен плановият прием, видяхме дори родилка, да обикаля от болница в болници за да я приемат някъде.
- Последствията са ясни, отговорността чия е?.


Високата смъртност от Ковид у нас е показател, който може да отнесе и към организацията на цялата здравна система. пред Здравната комисия в парламента проф. Ангелов, обясни високата смъртност така:
„ Истината е, че Ковид завари една болна нация“
Неоспорима истина. България и преди Ковид оглавяваше редица класации за смъртност. Но въпросът е, знаейки това, какво направиха здравните власти, за живота на болната нация. Беше ли осигурен достъп до болнична помощ или общопрактикуващите лекари лекуваха по телефона?

-Защо на държавата и беше нужна 1 година, за да даде възможност ОПЛ да издават направление за ПСР, кой лекува последствията от Ковид, от онези случаи, които никой не доказа? Съвсем логично беше да се очаква, че по-болна нация ще има по-голяма нужда от болнична помощ. България е на първо място по хоспитализации от Ковид в цяла Европа и на първо по свръхсмъртност, но това не доведе до увеличение на хоспитализациите, защото едни се лекуваха за сметка на други.

 

svr.sm 2svr.sm

 

 

 

 

 

 


От друга страна истината има и продължение – освен болна нация Ковид завари и доста атрофирала здравна система, с бавна администрация и забравени от Бога болници в провинцията.
Пример за това е една от най-честите причини за смърт в България – инфарктът. Преди Ковид, до края на 2019г. над три пъти по-висок е средният коефициент за смъртност у нас от сърдечни и съдови заболявания в сравнение с Европейския съюз. По данни на Евростат през 2019 г. от болести на органите на кръвообращението (БОК) в България са починали 69 632 души. Това означава, че 64.4% от починалите хора през 2019-а в България са починали от сърдечни и съдови заболявания. И ако все още има колебания, що за здравеопазване сме имали у нас преди пандемията, отговорът е особено ясен в тези данни. От всичките 69 632, починали от инфаркт, едва 933 са били хоспитализирани преди да починат.
У нас, през миналата година, броят на хоспитализираните с инфаркт на миокарда е намалял с над 10%. С почти толкова е намалял броят на починалите с такава диагноза в болница. Броят на пациентите с инсулт в болниците също е намалял с около 20%.
Отговорът на въпросите около българската свръхсмъртност трябва да се търсят в тези данни. При всички случаи, независимо от заболяването, там някъде е имало болни хора, които са имали нужда помощ, която не са получили.
Повече от година след първите случаи на коронавирус, никъде няма публикувани официални данни за това, колко са починалите от Ковид извън болниците, какви са най-честите придружаващи заболявания на заразените. Какви са най-честите усложнения при преболедувалите и кой се грижи за тях. Колко по-болна стана болната ни нация и колко от нея оцеля не знаем, но със сигурност ни очакват други кризи. Защото, заради управленските решения и спирането на имунизациите, покритието на ваксиниране срещу морбили е спаднало от 95 на 88%, което е много под необходимите проценти за защита. По официални данни за постигането на колективен имунитет е необходимо ваксинално покритие сред най-малко 95% от населението. И макар че изоставането в имунизационния календар по отношение на останалите ваксинации беше преодоляно до голяма степен,, това за касаещо морбили не е и в 2021г. вероятно влизаме с нов проблем.
В следствие на същите управленски решения и спирането на рехабилитациите хиляди хора останаха без възможност за адекватно възстановяване, в това число и деца, за които тези паузи означават връщане на състоянието години назад.
Това е все още непълната информация за 2020г., годината на Ковид. А ние потребителите на здравната система все още търсим отговори – защо измира болната българска нация и кой отговаря за това.

 

АБОНАМЕНТ ЗА НАШИЯ СЕДМИЧЕН БЮЛЕТИН

Ваксинирахте ли се?
Въвеждане на коментар... Коментарите ще се опреснят след 00:00.

Бъдете първият коментирал тази статия.

Кажете нещо тук...
Вие сте гост ( Регистрация ? )
или изпратете като гост

Log in or Sign up