Понеделник, Октомври 26, 2020
Грешките на здравните власти се плащат от пациентите

Парламентът прие изменение в Закона за бюджета на НЗОК за 2020 година, с което болниците ще могат да получат неизплатените от НЗОК средства за 2015 и 2016 година. Справедливостта възтържествува и най-накрая болниците ще получат дължимото за проведено лечение на здравноосигурени лица. Макар да се решава един брадясал проблем, остават редица въпроси, които не получиха отговор.

 Първият въпрос, на който Народното събрание не даде ясен отговор е дали това решение е признание, че определянето на лимити от НЗОК е било политическа грешка? Би трябвало да означава точно това. В противен случай излиза, че Парламентът е решил да се раздадат субсидии, което би било нарушение на Конституцията и Договора за Европейския съюз, които забраняват държавна помощ.
След като Парламентът приема, че парите за надлимитна дейност са дължими, то защо тогава не взе решение за изплащане на дължимите суми и за 2017, 2018 и 2019 години? Обяснение, че в бюджета няма пари е само бягство от отговора, защото Народното събрание може да увеличи бюджета на НЗОК едновременно с вземането на решение за изплащане, както и да го заложи в следващия бюджет, но то не направи нито едно от двете.

Възникват и въпроси, свързани с петгодишната забава. Защо тези пари не бяха изплатени, когато дейността е била извършена и отчетена, а сега? Ще поеме ли някой отговорността за последиците от забавеното с 5 години плащане на 75 милиона лева?
Парламентът реши да се изплатят дължимите суми на болниците, но не се произнесе по лихвите за забава. Според Чл. 86. от Закона за задълженията и договорите, „При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.“ Решението да се изплащанет само на главниците не нарушава ли закона? Трябва ли болниците да заведат отново съдебни искове към НЗОК, този път за лихвите?

Надзорният съвет на НЗОК взе решение да извърши проверка на надлимитната дейност за 2015 и 2016 година, с намерението, ако установи нарушения по някои Клинични пътеки да не ги заплати. НЗОК обаче, няма никакво законово основание да проверява 2015 и 2016 година. НРД 2015 година е изтекъл на 31 март 2016 година, а НРД 2020-2022 дава правно основание за извършване на проверка само за годината предшестваща подписването му – 2019. Освен това през 2016 година правилата бяха определени не с НРД, а с Решение на НС на НЗОК №РД-НС-04-24-1 от 29 март, което Върховният административен съд обяви за нищожно. Може ли да наложиш санкция на основание на несъществуващо в правния мир основание? Ще доведе ли това до серия нови съдебни дела, този път за оспорване на наложените санкции?

Поне половината от болниците заведоха дела срещу НЗОК за неплатената надлимитна дейност през 2015 и 2016 година. Повечето дела са спечелени от болниците, но има и такива, спечелени от НЗОК. Каква е тая съдебна система, която решава един и същи казус по различен начин е въпрос на друг разговор. Сега се питаме, след промяната на закона дължи ли НЗОК пари на болниците, които са загубили делата за надлимитна дейност?
Вярно е, че има влязло в сила съдебно решение, с което искът на болницата е отхвърлен. Съдът обаче се е произнесъл по правила и норми, които са били валидни към момента на произнасянето. Промяна в закона, с която се признава правото на болниците да получат парите си е нововъзникнало обстоятелство, което дава право на загубилите съдебните дела, да предявят отново претенцията си за изплащане на надлимитната дейност. Противното би означавало за едно и също нещо касата да плати на едни, а на други не, каквото разделение обаче законът не прави и не би могъл да направи.

Народното събрание измени Закона за бюджета на НЗОК за 2020 година. Като всеки бюджетен закон, той ще бъде отменен на 31 декември. Ще има ли в бюджета на касата за 2021 година правно основание и пари за надлимитната дейност за останалите години? Как ще се отрази на съдебната практика по делата за надлимитна дейност, които продължават, промяна на закона, която ще просъществува в правния мир 3 месеца?

Тази година е към края си. Благодарение на КОВИД, болниците с малки изключения нямат надлимитна дейност. Дали обаче, това ще е така и през следващата? Ще продължи ли НС на НЗОК да определя лимити? Какъв е смисъла да се лимитира дейността, ако Народното събрание е приело вече, че трябва да се заплаща и дейността над лимита?

Здравните власти не просто трябва да са наясно с тези въпроси, но и дадат незабавни отговори, защото това е смисъла на доброто управление. Не може да е добро управление, онова което оставя на съда да решава проблемите му. Освен, че пречи на работата на лечебните заведения и на самата НЗОК, това струва и много пари, които вместо за здраве отиват за съдебни разноски. Само за делата под надлимитната дейност до този момент, касата е платила адвокатски хонорари за над 70 хиляди лева. Всяка болница осъдила НЗОК ще получи два пъти повече пари, отколкото, ако НЗОК бе платила дейността, когато е била извършена и това също са преки загуби за бюджета на касата.
Нерешаването на тези проблеми неминуемо се отразява на качеството на медицинската помощ. Вместо да се концентрират върху лечебната си дейност, болниците са на път да станат адвокатски кантори. Несигурността дали ще им се плати, кога и колко, неизбежно води до ръст на доплащанията от пациентите, за да се обезпечи съществуването на дружеството.
Накрая сметката за лошото управление се плаща от пациентите. Парите им от здравни вноски се пилеят за безсмислени съдебни дела, а в замяна на това получават по-лоша медицинска помощ, но доплащат повече за нея.

Д-р С. Кацаров

Абонамент за седмичния ни бюлетин!
captcha 
Трябва ли да се променят мерките срещу коронавируса?
Въвеждане на коментар... Коментарите ще се опреснят след 00:00.

Бъдете първият коментирал тази статия.

Кажете нещо тук...
Впишете се с ( Регистрация ? )
или изпратете като гост

Log in or Sign up