Сряда, Февруари 19, 2020
Красимир Грудев: Проблемът с разликата в цените на лекарствата не е в обществените поръчки

 
Красимир Грудев е председател на управителния съвет на Сдружението на частните болници. За „ Право и здраве“ той коментира някои от актуалните теми в българското здравеопазване.
Г-н Грудев като председател на Националното сдружение на частните болници темата с търговете за лекарства в частните болници Ви касае пряко. Бихте ли коментирали за нашите читатели трябва ли според вас частните болници да провеждат търгове?
Ако имате предвид търгове по Закона за обществените поръчки – отговорът ми е не.

Съгласно сега действащите текстове на Закона „възложителите на обществени поръчки“ са публични и секторни. Съгласно МОТИВИ към проект на Закон за обществените поръчки публични възложители са лицата, които разходват публични средства като разпоредители с бюджет, а секторни – търговски субекти, опериращи в секторите на енергетиката, публичния транспорт, снабдяването с вода, пощенските услуги и използването на определен географски район.
Самото понятие „възложители на обществени поръчки“, би трябвало да съответства на понятието „възлагащи органи“ използвано в ДИРЕКТИВА 2014/24/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки (Член 2, Определения, т. 1.), отменяща Директива 2004/18/ЕО и означаващо „държавните, регионалните или местните органи, публичноправните организации или сдружения от един или няколко държавни, регионални или местни органа или от една или няколко публичноправни организации”.
Съгласно Чл. 5. (2) от Закона, публични възложители са както органи като Президента, Омбудсмана и др., така и лица, които не са органи, измежду които и (т. 16) „представляващите лечебните заведения - търговски дружества по чл. 36 - 37 от Закона за лечебните заведения, собственост на държавата и/или общините, на които повече от 50 на сто от приходите са от държавния и/или общинския бюджет, и от бюджета на Националната здравноосигурителна каса“.

Според мен това е недомислие в самия закон, но прочетено буквално, то изключва самите търговски дружества, собственост на държавата и/или общините и изрично изключва и частните лечебни заведения (не само болниците!) и техните представляващи. Те се изключени и от кръга на секторните възложители.

Но това е формалната страна на въпроса.

По-важно е да се анализира за кого е предназначена ДИРЕКТИВА 2014/24, чийто смисъл и съдържание би трябвало да бъдат правилно транспонирани в националните законодателства на страните, членки на ЕС, в нашия случай – в ЗОП.

От преамбюла на Директивата става ясно, че тя визира възлагането на поръчки, които са сключени за сметка на държавата, регионалните или местните органи и други публичноправни организации, (но не и търговски дружества, които не притежават специални или изключителни права, т.е. – не са монополисти в своя сектор) с оглед съблюдаване на принципите на Договора за създаване на Европейската общност – на свободно движение на стоки, свобода на установяване и предоставяне на услуги, както и на принципите, произтичащи от тях – на равнопоставеност, на недискриминация, на взаимно признаване, на пропорционалност, на прозрачност.

Директивата цели да координира националните процедури за възлагане на обществени поръчки и да подпомогне тези органи и публичноправни организации, създадени с нестопанска цел, когато по повод задоволяване на нужди от обществен интерес трябва да възлагат извършване на различни видове неспецифични за тях стопански дейности.
За разлика от тях за търговските дружества има отдавна създадени и установени във всяко едно национално законодателство закони, правила и практики, по които осъществяват стопанската си дейност и затова те не са обект на регламентиране като възложители в тази Директива и не трябва да са такива и по смисъла на ЗОП.

Ако обещаните реформи се случат, това ще реши ли проблема с разликата в цените на лекарствата за онкологични заболявания?
Преди всичко искам да отбележа, че проблемът манипулативно се преобръща с главата надолу.
Въпросният Пеметрексед е купуван не на 7 пъти по-висока, а на 7 пъти по-ниска от обявената в позитивния лекарствен списък максималната цена, която, ако се спазват правилата, би трябвяло да е най-ниската възможна в Европа. Логично е да се зададат въпросите защо е регистрирана толкова висока цена, ако същото лекарство може да се продава на 7 пъти по-ниска цена, кой е допуснал такъв марж и каква е реалната цена на лекарството. Това тепърва трябва да се изясни.
Но това са въпроси, нямащи общо с идеите за реформи на ЗОП. Дори и да се въведат текстове в ЗОП, които да задължат частните лечебни заведения да провеждат търгове конкретно за доставка на лекарствата за онкологични заболявания, това няма да доведе до желаните резултати – уеднаквяване на цените, по които тези лекарства се закупуват. И теоретично и практически е невъзможно 100 отделни търга по цялата номенклатура на тези лекарства да постигнат еднакви цени за всичко.
Това се потвърждава и от информацията за цените, на които е закупуван чрез обществени поръчки станалият повод за дебата Пеметрексед – в широките граници от 129 лв. до 1063 лв. което пък на свой ред навежда на мисълта, че проблемът не е в процедурите по ЗОП, а някъде другаде – в неспазване на правилата за определяне на референтните стойности, в нелоялни практики и конкуренция между производители или дистрибутори или дори в целенасочено подготвяно и проведено мероприятие... Тук частните болници са в станалата вече обичайна роля на «дежурния виновен»
От друга страна въвеждането на такива текстове ще има характера на изключение, което е много сложно за отграничаване и обосноваване и ще съдържа непрецизни и спорни по отношение на Конституцията и другите закони разпоредби. То неминуемо ще доведе и до реакция на Европейската комисия относно неспазването на Европейските директиви, а може да доведе и до инициирането на наказателна процедура срещу България по този повод.


Ако има нещо друго, което искате да добавите по този или друг въпрос?
Ако някой трябва да прави обществени поръчки за онколекарствата, то това е Касата, която в последна сметка ги плаща, подобно на процедурите по закупуването на лекарствата за домашно лечение. За болниците, независимо от формата им на събственост, участието в този процес ги натоварва излишно и неправомерно със „затварянето“ на едни пари за покупката им, от което те не само не печелят, но и губят заради забавянията на Касата по реимбурсирането на тези средства.
Централизираният търг от страна на Касата би довело до уеднаквени за всички болници цени, до възможно най-ниски стойности, предвид големия обем, до подходящи разсрочени схеми на плащане и т.н.
Болниците, ползващи тези лекарства за лечението на своите пациенти само ще ги „требват“ от доставчика и ще ги отчитат на Касата, а тя ще ги заплаща по договорените от нея и предварително добри известни й цени.
Така ще се постигне и пълна прозрачност и контрол при харченето на публичните средства, ще се осигури предвидимост и стабилност на бюджета и ще се продолеят всякакви предпоставки и съмнения за злоупотреби.
Тази схема вече сме предложили на органите, имащи законодателна инициатива и очакваме тяхната реакция.

Магдалена Василева

Страхувате ли се от инфекция с коронавирус?
Въвеждане на коментар... Коментарите ще се опреснят след 00:00.

Бъдете първият коментирал тази статия.

Кажете нещо тук...
Впишете се с ( Регистрация ? )
или изпратете като гост

Log in or Sign up