Неделя, Март 29, 2020
Д-р Джафер: Здравеопазването е абсолютен провал

Разликата в сумите, които НЗОК е заплащала за едно и също лекарство в частните, общинските и държавните болници, е само пример за дълбоките проблеми в здравеопазването. Това мнение изрази зам.-председателката на Народното събрание и депутат от ДПС в здравната комисия д-р Нигяр Джафер в интервю за DarikNews.bg.

По думите й скандалът с лекарствата показва дефицитите в комуникацията между институциите. Честата смяна на управителите на Касата пък била симптоматична и показвала, че проблемът не е в конкретните личности, а в нереформираната система.

 

Според нея, ако има секторни политики с абсолютен провал, то здравеопазването трябва да бъде поставено на челно място.

Смущаващи данни изнесе преди дни в интервю шефът на НЗОК д-р Дечо Дечев за лекарства, които са заплащани на различни цени в държавни, общински и частни болници. Нарушение на закона привидно няма, но според вас редно ли е?

Истински смут и фурор предизвика интервюто на управителят на НЗОК. Дебатът отиде в посока защо по този начин се комуникира между институциите, а не по същината на проблема. Това е основният проблем на здравната система. Замитайки нещата под черджето, завоалирайки ги, се игнорират здравните структурни проблеми на здравеопазването, които са в модела, в начина, по който функционира, във фундамента.

 

Трябва да се направят важните реформи, колкото и непопулярни да са те, а не да се концентрираме в пожарогасене, когато някой е казал, че има проблем и то да бъде обвиняван, че го е казал чрез медиите. Излязоха наяве проблеми в комуникацията между институциите, което е абсолютно недопустимо. Оказва се, че чрез медиите много лесно може да се постави един проблем. Когато проф. Плочев почти по същия начин подходи, беше обвинен, че е нелоялен към министерството. Имаме вече един сериозен комуникационен проблем, който е отражение на същинските проблеми в здравната система. Ако има секторни политики с абсолютен провал, здравеопазването трябва да бъде поставено на челно място.

Може ли да се говори за противопоставяне между институциите, отговорни за здравеопазването?

За мен е симптоматично, че като управители на НЗОК се смениха близо 20 души през последните 20 години. Което показва, че проблемът не е в персоните. Няма значение как се казва настоящият или бъдещият управител на Касата. Няма значение как се казва и министърът на здравеопазването, ако няма ясна визия какво трябва да се случи в системата и няма ясни приоритети. Управителят на НЗОК е заявил, че има проблем. Но този проблем е само върхът на айсберга, това е есенцията на есенциите. Здравеопазването е в перманентна криза и то заради липсата на воля да се върви към промени, които да променят модела.

 

Според д-р Дечо Дечев са заплатени високи цени за „Пеметрексед“ в частните болници, защото не провеждат обществени поръчки. Споделяте ли това мнение?

В конкретния случай - да. Защото наистина няма формално нарушение на закона. Има регистрирана максимална пределна цена и тя не е нарушавана. Да, законно е, но дали е рационално и справедливо, това е въпрос с риторичен характер.

Здравният министър обаче вече е готов с промени в закона, с които ще се задължат и частните болници да провеждат обществени поръчки. Закъсняла ли е тази мярка?

В случая изглежда навременна. Но даде своите поражения до този момент това, което беше прието през 2016 г. В този смисъл е хубаво, когато се променя законодателството, да се види дали няма да има парадоксален ефект. С аргумента, че евродиректива иска равнопоставеност между субектите, които провеждат обществени поръчки, се стига до абсолютна неравнопоставеност, защото се освобождава една група лечебни заведения. Много добре трябва да се прецизира текстът, който ще бъде внесен. Не е логично да се задължават примерно болниците да правят обществени поръчки за строителни дейности, защото наистина частникът има интерес да харчи по-ефективно своите пари. Когато обаче се ползва публичен ресурс, например за лекарствени продукти и медицински изделия, може точно да бъде разписано, че тогава се провеждат търгове – когато се ползва публичен ресурс.

 

От министерството обясняват, че промяната в законодателството през 2016 г. се е наложила заради тази евродиректива. В същото време става ясно, че Брюксел в момента настоява именно и частните болници да правят обществени поръчки. Не е ли парадоксално?

Интересна беше реакцията на здравното министерство, то се оказа в една кръгова отбрана последните няколко дни. Първоначално беше в потрес, но се отърси от шока и започна да защитава свои действия и предлага вече решения, което е добре. А това показва, че е хубаво да се назовават проблемите и да се търси решение, а не да бъдат замитани и да се работи на принципа "щом обществото и медиите не знаят, значи няма проблем".

А как е възможно едни и същи лекарства да се заплащат на толкова различни цени? Защо допустимите суми са с толкова големи граници?

Възможно е, когато става дума за един лекарствен продукт да се получат такива вариации. Защо? Фирмата или притежателят на разрешителното фиксира една пределна цена, като тя трябва да бъде съобразена с цените в 10 европейски страни и тя участва в реферирането на всички други цени и за другите пазари. Но често има и парадоксален ефект - понякога самите фирми предпочитат вместо да намалят цената за България, да изтеглят продукта от нашия пазар, защото за тях той е малък. Един е пазарът в Германия, друг в България, например. Когато имаш търгове, се стига до конкуренция и отстъпки и самата фирма преценява, че може да си позволи да намали цената, дотолкова, че тя да падне драстично. Отдавна трябваше да е въведен електронният търг. Очакваният срок през 2019 г. не беше спазен, а сега сме се втренчили в декември 2020 г.

В същото време българският пациент е най-доплащащият в ЕС, а е с нисък стандарт. Има много неща, които могат да се променят в лекарствената политика. Има една такава тенденция - най-евтините медикаменти, от които имат нужда голяма част от хората, например за хипертония, се оказва, че са с най-ниския процент реимбурсиране. Когато един пенсионер трябва да си купи тези лекарства за кръвно и трябва да доплати например 50%, това за него е огромен проблем. А държавата плаща милиони за лекарства, които са много скъпи, но другите, които са по 25-30 лева, се покриват едва на 50%.

​​​​​​

Реагирахте на промяна в наредбата за лекарствата, направена през август 2019 г. Кое ви притеснява по-конкретно?

През август 2019 г. е променена наредбата и се заменя текст, който гласи, че всички лечебни заведения трябва да се съобразяват с пределните цени на лекарствата. Новият текст изключва частните лечебните заведения. Има постоянство в тази посока, това означава. Не е оправданието само с приетия през 2016 г. закон, август пак е приет такъв текст. Нашата позиция винаги е била принципна.

Според Конституцията във всички лечебни заведения трябва да има равнопоставеност. Всички трябва да спазват едни и същи правила, всички трябва да приемат и спешно болните. Всички трябва да се отнасят по еднакъв начин към всички пациенти, да приемат и по-разходоемки пациенти. А не да се подбират пациенти, които са по по-скъпо платени клинични пътеки. Трябва да се проведе много сериозен дебат.

Проблемът е в модела, в системата, дефицитите ще се задълбочават. Никой да не си прави илюзии, че с потушаване на пожари, ще може да оцелява дълго в тази среда, защото проблемите за перманентни.

Подкрепяте ли масовото провеждане на бързи тестове?
Въвеждане на коментар... Коментарите ще се опреснят след 00:00.
  • Публикуването на коментара е спряно.
    Николинка Петрова · преди 13 дни
    Ами, госпожата от началото на реформата в здравеопазването работи в парламента. Постоянен член на здравната комисия, дългогодишен председател на здравната комисия в парламента ,народен представител и т.н.. Така да се каже, постоянно присъстваща в парламента, виден законотворец и радетел за добруването и здравето на българския народ. Интересно, кого се опитва да критикува с тези думи. Защо не се погледне в огледалото, и да си признае пред себе си, че висейки в парламента години наред, нищо не направи за подобряването на системата на здравеопазването. Че всъщност критиките трябва да са обърнати към нея. Че е ужасно лицемерие, да говори от позицията на обвинител или хайде, на пасивен наблюдател, какво трябвало да се направи и какво щяло да се случи! Малко смирение, няма да Ви е излишно мадам, вие сте всъщност тези от които е зависело и още зависи доброто здраве на нацията. Това, че сте били просто безгласна буква по ред причини, не Ви дава право да се правите на ни лук яла, ни лук мирисала! Да сте направили нещо смислено за тези повече от 20 години в Парламента? Ами, не... е кой е виновен тогава?
Кажете нещо тук...
Впишете се с ( Регистрация ? )
или изпратете като гост

Log in or Sign up