Около 80% от хората преживяват лек вариант на COVID-19. Това каза в "Денят започва" пулмологът д-р София Ангелова. Възможно е пълно възстановяване след COVID-19, каза още тя.

Пандемията прилича малко на пожар. Броят на заразените на дневна база показва колко интензивно гори този пожар. В момента нивата, до които сме спаднали, са по-високи от нивата между двата големи пика и много по-високи отколкото беше преди втория пик.

България е единствената европейска държава, в която хората могат да си избират и приоритетно да се ваксинират с РНК ваксина. Това заяви пред БНТ  проф. Тодор Кантарджиев, директор на Националния център по заразни и паразитни болести, и член на Националния оперативен щаб. Според него, до края на лятото в страната може да бъде създаден групов имунитет, при условие, че коронавирусът не мутира, все още носим маски на закрито и затворените помещения се вентилират много добре.

Миглена Иванова e на 36 г., журналист, с нея разговаряме за пътят на пациентите с Лупус и трудностите по него. Скъпите лекарства, бавното диагностициране, борбата и надеждата за по-добри дни. За себе си тя разказва:
„Диагностицирана бях през 2015 г. след около 5-годишно обикаляне по кабинетите на нефролози заради неуточнени бъбречни проблеми.

Боряна Боева е член на борда на PARE към Европейската лига за борба с ревматичните заболявания (EULAR) , член на Европейската мрежа на асоциациите по фибромиалгия и също част от Аgora – европейската платформа,, която обединява организациите на пациентите с ревматични заболявания в Южна Европа. Председател на организацията на пациентите с ревматологични заболявания в България и председател на Сдружение за развитие на българското здравеопазване.

Болниците - донорски бази в страната са малко. Това трябва да се промени. Това заяви през bTV д-р Сибила Маринова, началник на отделението по реанимация в областната болница във Велико Търново и координатор по донорство.

Българското общество на пациентите с пулмонална хипертония (БОППХ) отбелязва Световният ден на пулмоналната хипертония за шеста поредна година. Тази вечер отново сградата на НДК ще бъде осветена в синьо в подкрепа на хората страдащи от това рядко заболяване. За проблемите и труднотите пред пациентите с пулмонална хипертония в България, разговаряме с Наталия Маева, председател н БОППХ, член на Борда на директорите на Европейската асоциация по пулмонална хипертония (PHAE) и председател на Национална пациентска организация.

Не виждам смисъл от удължаване на епидемичната обстановка. Това заяви пред bTV проф. Мира Кожухарова. Според нея липсват медицински съображения за това решение.

Тя посочи, че излизаме от третата вълна на епидемията, броят на положителните случаи намалява и има тенденция за ход надолу и на броя на смъртните случаи. По думите й епидемичната обстановка у нас е продължила прекалено дълго, а това показва липсата на критерии за въвеждането и отмяната й.

Децата трябва да бъдат включени във ваксинационния план. Тази позиция изрази пред БНРд-р Христиана Бацелова, която е епидемиолог и университетски преподавател в Медицинския университет в Пловдив. Тя даде пример с включването на децата във ваксинационните планове на САЩ и Австралия.
На фона на ваксинираните и преболедували възрастни, децата ще останат незащитена група, посочи Бацелова.

„В нашата лаборатория приоритетно изследваме медицинския персонал за наличие на антитела, защото той е най-рисковият контингент“, каза пред БНР д-р Александър Колевски, началник на Централната лаборатория по микробиология в Александровска болница.

Няма обща европейска позиция по казуса с ваксината на "Астра Зенека", но данните се прецизират и това променя ситуацията. Това обясни пред БНТ проф. Георги Момеков, председател на Българското научно дружество по фармация.

По думите му честотата на страничните ефекти на ваксината за Европа е около 1 на 100 000, а при тази на "Янсен" още по- ниска - 1 на 1 милион.

"Тези ваксини бяха разрешени под условие, т.е., те не са разрешени за употреба лекарствени продукти, и беше казано много ясно, че и компаниите производители, и регулаторите ще следят за текущи данни за безопасност. Клиничните проучвания бяха проведени безпрецедентно с огромен брой пациенти. Но когато говорим за страничен ефект с честота, която е около или под 1 на 100 000, е съвсем ясно, че няма клинично проучване на света, което да набере 200-300 000 души, за да може да установи подобни ефекти, така че ние разбираме за тези неща, след като излязат на големия пазар", коментира проф. Момеков.

Според него, и в проучванията, и в постмаркетинговите наблюдения това, което се случва, се случва скоро след поставяне на ваксината. В дългосрочен план независимо дали е векторна, или информационна РНК, се постига една временна експресия на тези спайкови протеини, така че на този етап не се очакват някакви такива ефекти в дългосрочен план.

Мисля, че е ясно, че когато са набодени около 600 млн. в света, в кохорта от половин милиард души ежедневно ще има умрели, ще има хора с всякакви състояния, въпросът е да се разбере дали имат общо с ваксината или не.

"При ваксината на "Астра Зенека" първоначално се започна едно разследване по сигнал, който не беше ясно дали е асоцииран, сега ни е ясно, че има причинно-следствена връзка, но честотата за европейското икономическо пространство е около 0,6 на 100 000 - една изключително ниска честота. В някои държави поставят границата на 60 години, в други на 55. Въпросът, който трябва да си зададем е: колко човека трябва да умрат от ковид, за да предпазим един човек от тромбоза, свързана с ваксината", каза още професорът.

Според него, след определен период от време ще има биомаркер, тоест, ще имаме лабораторен механизъм, по който да разберем дали лицето срещу нас е с повишен риск от тромбоза.

Ваксината на "Джонсън и Джонсън" по думите му, е с доста по-непритеснителни данни чисто математически - там установената честота е около 1 на милион. Но все пак има случаи и регулаторните органи по света се занимават и с тази ваксина, както и самата компания.

"Ние виждаме вече, че механизмът е свързан с тоя PF4 фактор върху тромбоцитите. Важно е да се разбере дали това ще бъде класов ефект на векторните ваксини. Виждаме някакъв сигнал при "Янсен" независимо от ниската честота, ще разберем какво се случва, но това хвърля сянка на притеснение и върху "Спутник" и другите векторни ваксини, които се произвеждат по света, защото "Спутник" и "Янсен" са изключително сходни ваксини", каза още проф. Момеков.

През месеците май-юни в България ще пристигнат достатъчно количества РНК ваксини и ще можем да изградим колективен имунитет. Това мнение изрази в сутрешния блок на БНТ "Денят започва" проф. Тодор Кантарджиев, директор на Центъра по заразни и паразитни болести, и член на НОЩ.

Проф. Лъчезар Аврамов е бивш директор на Института по електроника на БАН. Едно от основните направления на дейността на института е в областта на квантовата електроника. Среща се с Ковид-19, в началото на март.
След като преминава лично през болестта, проф. Аврамов прави някои изводи касаещите лечението на пациентите в България. Той описва различните, етапи през които минава – от първите симптоми до изписването му от болница. На това основание той прави следните заключения:

Струпването на много хора при предаването на изборните протоколи няма да доведе до нов пик на заболеваемостта от коронавирус. Това заяви пред БНТ зам.-председателят на БЛС д-р Николай Брънзалов. По думите му, в момента наблюдаваме, че заболеваемостта от коронавирус не се повишава, даже леко намалява. Ситуацията е малко по-оптимистична, допълни той.

Правила за справяне с кризата няма и прилагането на крайни мерки не е решение. Това каза главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев пред БНТ 

По думите му мерките, които ще бъдат разхлабени от утре, ще дадат възможност на хората да си поемат глътка въздух.

При тази трета вълна на COVID-19 има повече случаи на заразени бременни жени, както и на по-тежко протичане на заболяването сред тях. Това заяви пред bTV директорът на УАГБ „Майчин дом“ проф. д-р Иван Костов.
Проф. Костов обясни, че след началото на третия триместър матката на бременните жени се разширява и пречи на разгъването на белите дробове и тогава има по-тежко протичане.

COVID-19 ще продължи да произвежда нови мутации, каза пред БТВ вирусологът проф. Радостина Александрова. По думите ѝ в момента основно циркулира британският вариант. „Коронавирусите имат много висока адаптивност, защото мутират, а те мутират непрекъснато. Селектират точно тези мутации, които им дават предимство.

Той ще продължи да произвежда нови мутации и ще продължат да се появяват нови варианти“, каза проф. Александрова.
Вирусологът беше категорична, че обществото е далеч от т.н. колективен имунитет. Според нея в далечна перспектива COVID-19 ще се превърне в ендемично заболяване, както грипът. още нещо – ваксинацията в цял свят върви бавно и неравномерно. Все още не сме наясно дали ваксината успява да предотврати самото предаване на вируса“, посочи проф. Александрова.

Проф. Александрова заяви, че три седмици след поставяне на втора игла ваксина, организмът придобива имунитет и възможността за разболяване рязко спада Тя посочи, че ако натискът върху болниците продължи, мерките най-вероятно ще бъдат удължени. Допълни, че се надява десетте дни да бъдат достатъчни и да не се
стига до нов срок

Едва ли за 10 дни ще успеем да пречупим кривата на заразата. Тази игра на отваряне и затваряне носи повече вреди, отколкото ползи". Това заяви пред БНРд-р Мими Виткова, бивш министър на здравеопазването, а сега председател на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване.

Почти сме на предела на възможностите и трябва да се мисли за по-сериозни мерки. Може би трябва да се вземе вече отношение и за по-малките деца. За съжаление може би ще трябва и те временно да спрат обучението и детските градини. Продължава да се увеличава броят на новозаразените малки пациенти.“ Това каза пред БНР директорът на УМБАЛСМ „Пирогов“ проф. Асен Балтов. Капацитетът на болницата е почти запълнен, допълни той.

В имунологията 1 + 1 никога не е 2. Първото правило, което беше нарушено бе, че се направи масова имунизация в условията на пандемия. Вирусът търси перфектен начин да заобиколи ваксината. Това заяви проф. Андрей Чорбанов от Института по микробиология към БАН в предаването „Лице в лице“ по БТВ.