Неделя, Юли 25, 2021
Последвайте ни
Д-р Веселина Яначкова: Близо 12% от българите са с дисфункция на щитовидната жлеза

Д-р Веселина Яначкова е специалист ендокринолог. Завършва "Медицина" през 2006 г. в Медицински университет-София, а през 2013 г. придобива и специалност по "Ендокринология". Преминала е обучение за ехография, еластография и тънкоиглена аспирационна биопсия на щитовидна жлеза, курсове по сексуална медицина и остеодензитометрия, както и за работа с инсулинови помпи.

От 2013 г. д-р Яначкова е част от екипа на Медицински комплекс „Д-р Щерев“. Занимава се активно и с научна работа и ежегодно участва като гост-лектор в редица национални и международни конгреси. Всекидневно тя помага на много жени, които имат хормонални проблеми да сбъднат мечтата си за бебе. С нея разговаряме по повод Световния ден за борба със заболявания на щитовидната жлеза.

Д-р Яначкова, какъв процент от хората имат заболяване щитовидната жлеза ( ако ви е известно). Кой пол е по-предразположен и на какво се дължи това?
За съжаление заболяванията на щитовидната жлеза са със сравнително висока честота сред населението. Различни проучвания проведени в последните години, показват, че 10-12% от българите имат дисфункция на щитовидната жлеза. Казвам българи, защото това не е заболяване само при жените, въпреки че дамите са засегнати доста по-често, заради своите генетични характеристики, които обуславят повишената заболеваемост, като значение за това се отдава и на женските полови хормони.


Кой са най-честите заболявания на щитовидната жлеза и какви са предпоставките за появата им? И какви фактори им въздействат?
Най-честите щитовидни заболявания са възлите на щитовидната жлеза, които всъщност представляват структурни промени в паренхима на жлезата и най-често не са свързани с нарушение във функцията и. Те засягат над 30 % от хората. В по-големият процент от случаите, това са доброкачествени образувания, които благодарение на въвеждането на т.нар. Тънкоиглена аспирационна биопсия имат възможност да бъдат определени като такива и да останат просто за проследяване в годините. По този начин се избягват редица ненужни оперативни интервенции. Ракът на щитовидната жлеза е сравнително рядък и в повечето случаи напълно лечим.
От случаите на функционални нарушения, най-голяма е честотата на състоянията на намалена функция на щитовидната жлеза, особено в рамките на т. нар. Автоимунен тиреоидит или Тиреоидит на Хашимото. Естествено не пренебрегваме състоянието Базедова болест, но честостата на тиреотоксикозата като цяло е по-ниска, 2-3%, в сравнение с гореописаните.
Наследствеността, фактори на средата, йоден дефицит, храни, инфекции, стрес, тютюношпушене са ключови за изявата на щитовидни нарушения.
Голямо значение в годините, за значително намаляване на случаите на тиреоидни заболявания има йодната профилактика в нашата страна. България е една от малкото йод-достатъчни страни. Преди въвеждане на профилактиката с йодирана сол, тези заболявания са били с много по-висока честота.
Какви са най-честите симптоми, на които трябва да се обърне внимание и които биха могли да са сигнал за заболяване на щитовидната жлеза?
Симптомите са различни, в зависимост от това, в каква посока е нарушението- намалена или повишена функция. Важно за хората е да не свързват оплаквания като умора, отпадналост, тревожност, безсъние или сънливост, сърцебиене и т.н. само с начина си на живот. Зад тези оплаквания може да стои щитовидно заболяване, което да бъде неглижирано дълго време и съответно нелекувано.
В случаите на големи възлести гуши, може да има явления на притискане, усещане за затруднено преглъщане, шиен дискомфорт.
Така че няма еднозначни симптоми и не е задължително да има всички изброени.
Често ли се случва да се отключи заболяване на щитовидната жлеза при бременност (след раждане) какви са причините за това и може ли да бъде предотвратено?
Да, като за това в повечето случаи има предхождащ проблем със щитовидната жлеза. Но и самата бременност може да бъде отключващ фактор за тиреоидно нарушение. Много важен е следродовият период, когато по правило се обострят автоимунните заболявания. Необходимо е проследяване поне в пърите 6 месеца след раждането.
Каква е вероятността за поява на същото заболяване след това при децата, кога трябва да започне профилактиката и за какво трябва да следят родителите?
Наследствеността е съществен фактор, особено когато говорим за автоимунни тиреоидни заболявания, както и за злокачествени тиреоидни заболявания. Но за изявата на тиреоидни заболявания, успоредно с наследствеността, въздействие имат и фактори на средата, йоден дефицит, инфекции, стрес, тютюношпушене. Не е задължително децата на родители с тиреоидна патология да се разболеят. Този риск е по-висок ако и двамата родители или няколко членове от фамилията имат тиреоидно автоимунно заболяване или гуша. Има случаи, при които, рискът може да се предава и през поколение.
Каква е важността на ранното диагностициране, лечими ли са тези заболявания и до какви усложнения може да доведе късното им откриване?
От голямо значение е ранната диагностика, защото по-такъв начин биват избегнати различни усложнения. Последствията от нарушена тиреоидна функция са различни, в зависимост от това какво е нарушението (намалена или повишена функция). Усложненията на повишената функция са свързани със сърдечно-съдовата система, костите, нарушаване на обмяната на захарите, засягане на очите и т.н. Намалената функция също засяга сърдечно-съдовата система, води до изява на нарушения в мастната и въглехидратна обмяна.
Голяма част от тиреоидните заболявания имат хронично-рецидивиращ ход на протичане, което на практика означава, че не могат да бъдат излекувани напълно. Необходимо е системно наблюдение и лечение за цял живот. Друга част обаче са напълно лечими.

АБОНАМЕНТ ЗА НАШИЯ СЕДМИЧЕН БЮЛЕТИН

 
Ваксинирахте ли се?
Въвеждане на коментар... Коментарите ще се опреснят след 00:00.

Бъдете първият коментирал тази статия.

Кажете нещо тук...
отсъства символ.
Вие сте гост ( Регистрация ? )
или изпратете като гост

Log in or Sign up