Събота, Май 15, 2021
Последвайте ни
 Д-р Д. Петров: Последствията от спряната планова дейност са видни в данните за смъртността

 Д-р Димитър Петров е бивш управител и подуправител на НЗОК, народен представител в 38-то Народно събрание. Завършил е Висшия медицински институт във Варна и има специалност по вътрешни болести. С него коментираме някои от основните теми в българското здравеопазване, действия, бездействия и последствията от тях

 

Д-р Петров,
Започваме 2021 година с нов, пореден, анекс към НРД, нова Национална здравна стратегия, план за ваксинация и много обещания.
Това е поне шестият Анекс към НРД в рамките на една година. Пандемията ли е единствената за причина за всички тези изменения и допълнения на договор, който всъщност е сключен за три години. Промени ли се позицията на НОЗК в тези договорни отношения,? Станахме свидетели на прецеденти като изплащане на надлимитната дейност например ?

По отношение на Рамковия договор, според има три основни причини. Едната безусловно е недоглеждането, което е заложено в самият Национален рамков договор. Той е и за период от три години, което също предразполага за повече анекси.
Другата нещо е порочната практика закони да се изменят през Закона бюджета, включително Закона за здравното осигуряване, което също налага подписването на нови анекси към НРД, за да отговаря на това, което законът налага.
Третата причина е пандемията, но по-скоро промените са предизвикани от действията на други органи като Министерство на здравеопазването и НОЩ, макар че щабът няма законотворчески функции.
Проблемът с надлимитната дейност стои вече 5 години. Още през 2015 г. с д-р Глинка Комитов предупредихме Надзорния съвет на касата, че лечебните заведения ще спечелят делата за надлимитна дейност срещу НЗОК заради незаконния начин, наложен от тогавашния здравен министър Петър Москов и трябва да се премине към извънсъдебни споразумения, така че това трябваше да се случи преди години, но председателката на Надзорния съвет на НЗОК и зам. министър на здравеопазването, г-жа Жени Начева до сега отказваше.
Другият фактор, който вероятно е повлиял да се вземе това решение, е че тази година останаха много неизразходени средства, защото болниците не работеха.

Решен ли е въпросът с надлимитната дейност в бъдеще?
Не е решен. Миналата година нямаше надлимитна дейност, тази години вероятно също няма да има, поне докато текат тези процеси, но след това болниците ще влязат в нормален ритъм и въпросът е как ще се действа тогава.
Това бюджетиране на лечебните заведения, което се случва в момента, всъщност наруши един от фундаменталните принципи на НЗОК. Ако някой е решил да променя системата и НЗОК да не плаща за дейност болниците да преминат към т. нар. проспективно бюджетиране, трябва да се регламентира. Това, обаче не прави, а от година на година в закона за бюджета на НЗОК се приема един и същ текст, който всъщност допуска надлимитната дейност да не заплати.

Според Вас правилно ли беше решението, лечението на пациенти с Ковид да става по клинични пътеки, предвид че всички болници бяха задължени да лекуват коронавирус, без имат необходимите специалисти или база за това. Какви са последствията от това решение Какъв би бил по-добрият модел на организация според вас?
Аз съм бил винаги категорично против това и имам три основни довода. На първо място това е пандемична ситуация и би трябвало да се финансира изцяло от бюджета и тук става въпрос не само за клинични пътеки и лечение в лечебни заведения, а за всякакви изследвания, последващи ваксинации и не на последно място амбулаторното лечение, което всъщност никой не финансира и хората, които се лекуват вкъщи си плащат сами лекарствата.
Финансирането по Клинични пътеки създаде проблеми, защото болниците не отговаряха на изискванията за сключване на договор по КП, които са залегнали в Националния рамков договор. Точно това решение доведе до хаоса, който стана особено видим в началото и пика на втората вълна. Ако финансирането ставаше през бюджета, държавата, с актове на министъра, в условия на извънредна епидемична обстановка, можеше да определи болници или структури за лечение на Ковид -19 при различни изисквания и критерии от тези, които са заложени в медицинските стандарти.
И третият аспект е, че практически се обезсмисли начина на съществуване и действия на Касата, защото би трябвало тя да плаща за дейност, а и бяха вменени функции на извършва компенсаторни плащания за това, че болниците не можеха да провеждат стандартното лечение. Тези плащания трябваше да се осъществяват от бюджета, както всички компенсаторни плащания към бизнеса и работещите в държавата, които са спрели работа поради ограничения, наложени от нея. В този момент обаче, властта в здравеопазването бе изцяло в ръцете на финансисти – Владислав Горанов, Кирил Ананиев и Жени Начева.

Както винаги, колкото повече плащания се прехвърлят на касата, толкова повече пари ще се освободят в държавния бюджет за други, любими на правителството разходи – някое стадионче, заличка, път. Същите тези хора регламентираха прехвърляне на помощните средства от бюджета /чрез социалното министерство/ към НЗОК от следващата година. Ще икономисаме в държавния бюджет 200-300 млн. лева и може да си купим, да речем подводница.

Къде в този Ковид-алгоритъм стои пациентът, който не може да се лекува? Колко дълго може да се отлага една планирана операция или процедура и не е ли отговорност на НЗОК да защитава правата на здравноосигурените пациенти, които в момента нямат достъп до навременна медицинска помощ?

Това е отговорност не само на НЗОК, а и на Министерството и на Български лекарски съюз. В случая обаче се изпълняват актове, които произтичат от други органи като Национални оперативен щаб и правителството.
Спирането на плановата дейност за повече от 5 седмици, както и на периодичните прегледи в извънболничната помощ ще доведе до много тежки последици по отношение на лечението и диагностиката на другите заболявания и те вече са видими. В това отношение, аз лично апелирам тази дейност да бъде незабавно възстановена. Смятам, че това иска и НЗОК, странно обаче остава мълчанието на Български лекарски съюз. Защо съсловната организация не поставя този въпрос, при положение че тя не е институционално зависима и е организацията, която би трябвало да настоява най-много за това.
Данните за смъртността ясно показват, че голяма част от завишената смъртност не е свързана пряко с Ковид. Когато излязат годишните данните на НСИ ще се види, че са починали между 12 и 18 хиляди повече отколкото миналата година, а от тях едва 6 хиляди са с Ковид. Останалите са занемарени случаи, недиагностицирани болни, влошили се хронично болни или късно диагностицирани пациенти.

Преди дни беше публикувана нова Национална здравна стратегия, Новата стара стратегия ли е това?
В нея няма никакъв отговор на основни въпроси, като - в каква посока ще върви здравното осигуряване – ще продължим по сегашния начин, една НЗОК и допълнително осигуряване или ще има демонополизация. От друга страна на тези въпроси не може да се отговори без ясна визия и ясен мандат. Да се приема здравна стратегия в края на мандата на едно правителство е несериозно и просто отбиване на номер.

И в стратегията и в последния Анекс към НРД изглежда се застъпва идеята за селектиране на лечебните заведения при договарянето им с НЗОК. Правилна ли според вас би била дългосрочна стратегия за намаляване броя на болниците?

Целта не трябва да бъде намаляване броя на болниците, а за оптимизация на хоспитализациите , тоест все повече дейности да се извършват в извънболничната помощ и тя да бъде достатъчно качествена. Така по естествен начин ще намалеят болниците.
В момента тези болници имат съответните разрешения за дейност, дадени от същата тази държава в лицето на МЗ, отговорят на стандарти, определени от министерството, имат пациенти, които ги търсят и се лекуват там. Като каква НЗОК ще реши да сключи договор с едни, а ще изключи други, лишавайки пациентите от техния избор, а тях – лишавайки ги от право да работят и обричайки ги на фалит. Ако имаше много фондове, те могат да избират болници, а пациентът избира фонда. Но в сегашната система болниците трябва да ги селектира пациентът.
От друга страна в България няма достатъчно легла за някои дейности като например долекуване и продължително лекуване включително и по специални индикации, защото тази дейност не се финансира. Ако започне да се финансира, най-вероятно това ще бъде пътя за голяма част от общинските болници.

Ако направим равносметка на свършеното до сега – справи ли се България с организацията на здравната система в условия на пандемия? Кои според вас бяха най-големите грешки и успехи и какво трябва да се промени в спешен порядък?
Самата система, медицинските специалисти, болничните заведения се справиха и то се справиха доста по-добре от очакваното. Друг е въпросът, че управлението на кризата като технология, като движение, като регламентация и противоепидемични мерки беше до голяма степен хаотично. В първата фаза на епидемия се направиха много излишни неща, като например заваряне на паркове и градинки и в момента наблюдаваме ответна реакция. Точно тези излишни неща доведоха до това хората да не приемат сериозно мерките и да се съпротивляват на тях. Обществото би приело разумни мерки и ограничения.

Другият проблем е натрупаното критично недоверие в управлението, което се пренася в недоверие към решенията и мерките. За съжаление, като че ли това се пренася и в доста висока степен на недоверие към ваксинациите.

АБОНАМЕНТ ЗА НАШИЯ СЕДМИЧЕН БЮЛЕТИН

Защо Б.Борисов разпусна НОЩ?
Въвеждане на коментар... Коментарите ще се опреснят след 00:00.
  • Публикуването на коментара е спряно.
    Боян Андонов · преди 3 месеца
    Нека да се вслушваме в казаното от лекарите, нека да уважаваме труда на лекарите, които се борят за живота и здравето ни. Разбира се, че всеки доктор е индивидуално различен, но никой не трябва да има съмнение в тяхната всеотдайност, професионализъм и хуманизъм. Прекрасен коментар и на д-р Димитър Петров, четох го три пъти, как да не го одобриш?! При първа възможност ще се ваксинирам, без каквото и да е кол****ие. Тежко и трудно време настана, но на кого другиго да се довериш, ако не на лекарите????
  • Публикуването на коментара е спряно.
    Боян Андонов · преди 3 месеца
    Нека да се вслушваме в казаното от лекарите, нека да уважаваме труда на лекарите, които се борят за живота и здравето ни. Разбира се, че всеки доктор е индивидуално различен, но никой не трябва да има съмнение в тяхната всеотдайност, професионализъм и хуманизъм. Прекрасен коментар и на д-р Димитър Петров, четох го три пъти, как да не го одобриш?! При първа възможност ще се ваксинирам, без каквото и да е кол****ие. Тежко и трудно време настана, но на кого другиго да се довериш, ако не на лекарите????
Кажете нещо тук...
Вие сте гост ( Регистрация ? )
или изпратете като гост

Log in or Sign up