Събота, Август 17, 2019

CRISPR е технология за модифициране на генома. Този вид наука се развива много по-бързо от регулаторните механизми, които я ръководят. Днес хиляди учени използват CRISPR за иновации в медицината и земеделието.

Екип от Детската болница във Филаделфия и Penn Medicine предотврати смъртоносното заболяване на белите дробове в животински модел, при който вредната мутация причинява смърт в рамките на часове след раждането. Това доказване на концепцията, показа, че модифицирането в утробата може да бъде обещаващ нов подход за лечение на белодробни заболявания преди раждането.

"Развиващият се плод има много вродени свойства, които го правят привлекателен реципиент за терапевтично редактиране на гени," каза съпредседателят на проучването Уилям Х. Перанто.

„Освен това, способността да се лекува или смекчава заболяването чрез редактиране на гени в средата до късната бременност и началото на необратима патология е много вълнуващо. Това важи особено за заболявания, които засягат белите дробове, чиято функция става драматично по-важна по време на раждане. "

Белодробните състояния, които екипът се надява да реши - вродени заболявания като дефицит на повърхностноактивни протеини, кистозна фиброза и алфа-1 антитрипсин - се характеризират с дихателна недостатъчност при раждане или хронично заболяване на белите дробове с малко възможности за терапия.
Около 22% от всички посещения на детски болници са поради респираторни нарушения,
а вродените причини за респираторни заболявания често са смъртоносни, въпреки напредъка в леченията и по-дълбокото разбиране на техните молекулярни причини.

„Искахме да знаем дали това може да работи изобщо“, каза съпредседател на изследването Едуард Е. Морризи.
„Номерът беше в това да насочим машината за модифициране на гени към клетките, които са насочени към дихателните пътища на белите дробове.“

Екипът показа, че прецизно изчислената модификация в утробата с CRISPR реагентите в амниотичната течност по време на развитието на плода довежда до целенасочените промени в белите дробове на мишките.
Те въведоха генните редакции в развиващите се мишки четири дни преди раждането, което е аналогично на третия триместър при хората.
Клетките, които показват най-висок процент на модификация, са алвеоларни епителни клетки и отделителни клетки на дихателните пътища, покриващи дихателните пътища на белия дроб.

През 2018 г. екип, ръководен от Морризи, идентифицира алвеоларния епителен прародител (AEP), който е вграден в по-голяма популация от клетки, наречени алвеоларни клетки тип 2. Тези клетки генерират белодробно повърхностноактивно вещество, което намалява повърхностното напрежение в белите дробове и ги предпазва от колапс с всеки дъх.
AEP е стабилен клетъчен тип в белия дроб. Тези клетки се репликират бързо след увреждане, за да регенерират лигавицата на алвеолите и да възстановят газовия обмен.

Във втори експеримент изследователите са използвали пренатална обработка на гени, за да намалят тежестта на интерстициална белодробна болест, дефицит на покриваен протеин Ц (SFTPC), в миши модел, който има обща болестотворна мутация, открита в човешкия SFTPC ген. Сто процента oт нелекуванте мишки с тази мутация умират от дихателна недостатъчност в рамките на часове след раждането.
Обратно, пренаталното редактиране на гена за инактивиране на мутантния Sftpc ген води до подобрена морфология на белия дроб и оцеляване на над 22% от животните.

Бъдещите проучвания ще бъдат насочени към повишаване ефективността на модифицирането на гените в епителната лигавица на белите дробове, както и към оценка на различни механизми в технологията за редактиране на гени в белите дробове.
"Разглеждат се и различни техники за редактиране на генi, които някой ден могат да коригират конкретни мутации, наблюдавани при генетични белодробни заболявания при бебета", казва Мориси.

Източник : MedicalXpress

Въвеждане на коментар... Коментарите ще се опреснят след 00:00.

Бъдете първият коментирал тази статия.

Кажете нещо тук...
Впишете се с ( Регистрация ? )
или изпратете като гост

Log in or Sign up