След разкритията за пренареждане на списъка за трансплантации, ИАМН трябвашее да предложи промени, които да гарантират, че това няма да се повтори.
За конкретния казус, ИАМН така и не излезе с публично изявление, кой на кого се е обадил, за да се случи пререждането и има ли санкционирани служители за това.
Имената, всъщност са важни не само от морална гледна точка. Нарушен е Закона за трансплантациите и в наказателен контекст това би трябвало да се причисли към злоупотреба с влияние. По отношение на човешките права, правото на живот, правото на лечение и тн., също са нарушени.
Какъв е редът
Цялата информация за реципиента се намира в регистъра ИАМН. Степента на спешност се определя от точен алгоритъм, който взима предвид редица факти като възраст, лабораторни изследвания, заболявания и тн. При наличие на орган, напр. черен дроб ИА медицински надзор осъществя контакт с болницата, която се грижи за пациента с най-висок статут на спешност според регистъра.
Лечебното заведение приема или отказва да извърши трансплантацията. Ако откаже, ИАМН предлага на лечебното заведение, което проследява вторият със най-голям статут на спешност.
И тук следва голям пропуск, който би могъл да ощети чакащите за трансплантация . Ако и втората болница откаже ИАМН не е длъжна да предложи на третия, а може да го предостави за други лечебни, диагностични и научно-медицински.
{module title="Подобни статии"}
В случая с пререждането, най-спешният пациент е бил на ВМА и той е щял да бъде трансплантиран. Изненадващо обаче, пациент на болница Лозенец, 4ти в списъка, получава рязко увеличение на статута на спешност, толкова голямо че изпреварва първия. Всичко това се случва след обявяване на донорската ситуация.
От тук най-малко следва, че е извършено административно нарушение, тъй като от болница Лозенец, са били наясно с данните за донора, без това да е необходимо, защото първият списъка е бил пациент на друга болница.
Какво предлага ИАМН
Изпълнителната агенция „Медицински надзор” предлага към нея да бъдат създадени експертни съвети от специалисти, които да извършват оценка и подредба на кандидатите за трансплантация. Това обясни изпълнителният директор на „Медицински надзор” д-р Георги Христов пред БНР преди дни.
„Ще има по-голяма публичност. Ще има представители на пациентски организации, които като наблюдатели ще участват в този процес“
{module title="Подобни статии"}
Предложението, видно от изказването се състои в това да се създаде съвет, който да прави това, което всъщност трябва да прави ИАМН.
При ясно очертан алгоритъм, в подзаконов нормативен акт, който всъщност определя най-спешния реципиент съвсем точно, отговорността ще бъде споделена с медицински специалисти и пациентски организации, които да извършват „ оценката и подредбата“.
Всъщност единственото вярно решение на този казус, би било да бъде забранено, статуса на спешност на чакащите, да бъде променян след обявяване на донорска ситуация.
Предложението не е публикувано за обществено обсъждане в този вид и определено има нужда от прецизиране, защото предвид, че крайното решение да ли да се извърши трансплантация е на болниците, ако другото важно решение – кой да получи органа бъде прехвърлено в съвет, това ще постави на дневен ред въпроса „ защо изобщо има агенция по трансплантациите“.
И не на последно място, и в момента към ИАМН има действаща етична комисия по трансплантациите.
По случая, болница „ Лозенец“ излезе с официално становище. От лечебното заведение казват:
„По отношение на твърденията за трансплантацията на висш държавен служител – болница „Лозенец“ не прави разлика между своите пациенти и се ръководи единствено от медицински критерии и индикации за трансплантации и спешност. При въпросния случай се касае за новооткрито онкологично заболяване, развитието на което може да бъде предотвратено само със спешна трансплантация на засегнатия черен дроб. Статусът на спешност е обявен своевременно в Агенцията по трансплантации.“
Според действащата нормативна уредба, при определяне статуса на спешност се взема предвид следното:
Статус на спешност I се определя на хоспитализиран в лечебно заведение пациент, чиято очаквана продължителност на живот без чернодробна трансплантация е до един месец, при който е налице поне едно от следните състояния:
• Фулминантна чернодробна недостатъчност, проявена с развитие на изразена енцефалопатия (II - III ст.) в рамките на 8 седмици от първите симптоми на чернодробно заболяване, при липса на данни за предшестващо чернодробно заболяване;
• Остра декомпенсация при пациент с хронично чернодробно заболяване, водеща до изразена енцефалопатия (II - III ст.);
• Пациент, неотговарящ на горните критерии, но хоспитализиран в лечебно заведение, за който екип от лечебното заведение мотивирано удостоверява, че състоянието му е критично и очакваната продължителност на живота му без чернодробна трансплантация е до един месец. В този случай статусът на спешност на пациента се потвърждава на всеки 14 дни от екипа на лечебното заведение при запитване от страна на Изпълнителната агенция "Медицински надзор".
При уведомяване за реципиент със статус на спешност I Изпълнителната агенция "Медицински надзор" в срок до 24 часа информира за това всички лечебни заведения, извършващи чернодробна трансплантация, както и лечебните заведения, които осигуряват органи за трансплантация.
{module title="Подобни статии"}
От друга страна в Закона за трансплантации е записано
„Присаждане на черен дроб или част от черен дроб може да се извършва на пациенти с терминална чернодробна недостатъчност, които не страдат от онкологични заболявания в краен стадий и други заболявания, които могат да компрометират резултата от трансплантацията.“
Така общо условията за чернодробна трансплантация на пациент с онкологично заболяване, то да не е в последен стадий , с очаквана продължителност на живота не повече от месец.
Очевидно при „висшия държавен служител“ новооткрито заболяване е открито след като става ясно, че за него има донор.
На брифинг пред медиите от здравното министерство заявиха, че със случая са запознати компетентните разследващи органи. Остава да се надяваме, че щЕ си свършат работата.
Обикновено така се печели доверие в обществото и прередените и техните близки заслужават поне това. Това заслужават и роднините на донора и всички, от които се очаква „утре“ да се доверят на транплантационния процес у нас.
И не на последно място - това е единствената възможност, пред прередените трима да потърсят компенсации от държавата, която е потъпкала основните им човешки права. А тези компенсации, биха им дали поне възможност да се трансплантират в чужбина, защото истината е, че при този брой трансплантации, да се появи нов донор, съвместим точно с тях, е силно хипотетична възможност.
{module title="Subscribe"}{module title="Анкета"}
