Народното събрание проведе процедура, но не избра Управител на НЗОК. Това няма да е проблем за администрацията на касата – тя така или иначе през повечето време работи с временно назначени или довършващи чужди мандати ръководители.
Избраните пък, по правило, са предсрочно освобождавани.
Неуспешната процедура за избор на Управител, макар да беше в известна степен комична, не е драматична. Отлагането на избора дава време да се помисли за смяна на формата на управление на фонда, защото сегашната не е най-удачната, меко казано.
В избора на ръководните органи (Управител и Надзорен съвет) има твърде много политика. През година-две се подновява битката за това кой да разпределя парите на осигурените лица. Битка за влияние и ресурси, в която правата на осигурените, са често мотив, но рядко цел.
Разбира се от политиката трудно може да се избяга, защото партиите дават обещания на избирателите и искат да имат инструмент, с който да могат да ги изпълнят. В това няма нищо лошо, ако този инструмент се използва по предназначение. Един от начините да се избегнат злоупотреби с властта е политиката да се съчетае с изисквания за компетентност на избираните лица.
Така постъпват умните хора в развитите страни. Там оперативното управление на здравното осигуряване може да бъде осъществявано само от актюери. Актюерите са висококвалифицирани специалисти, обучени в теорията и приложението на математиката, статистиката, икономическите науки, теорията на вероятностите и финансите. Наричат ги още финансови архитекти, заради уникална комбинация от аналитични и бизнес умения за разрешаване на най-различни финансови и социални проблеми. Те отговарят за изграждането на основите на здравноосигурителните модели.
Актюерите изчисляват бюджета за здравно осигуряване, според медикостатистическите данни, прогнозите за следващите 3-5-10 години, оценка на риска, размер на необходимите резерви, пазарната цена на медицинските услуги, инфлацията, доходите на осигурените и възможностите им за доплащане и др.
За сравнение, у нас, бюджетът на НЗОК се определя на остатъчен принцип (каквото остане от общите държавни разходи). Не се правят никакви актюерски разчети. Разходите следват миналогодишните, а цените на услугите са определени предимно емперично и/или след явен или не толкова явен лобизъм.
Погрешният подход си има цена. Един пример:
Бюджетът на НЗОК за 2017 година е бил 3,5 млрд. лева. За 2023 година е над 7 млрд. лева – два пъти повече. За същия период медикостатистическите ни показатели са останали непроменени – едни от най-лошите в ЕС.
Както се вижда, липсата на професионализъм и компетентност струва скъпо.
Народното събрание има възможност да промени модела на управление на НЗОК и да го направи професионален, а не политически. Ако не го направи, няма особено значение кой точно ще избере за Управител.
Народното събрание може да направи и нещо още по-добро. Може да премахне монопола в здравното осигуряване и да даде възможност на осигурените лица да избират не само лекар и лечебно заведение, но и здравноосигурителен фонд. Това ще направи разходването на парите за здраве много по-ефективно, а интересите на осигурените много по-добре защитени. Тогава въпроси, като този какво да е управлението на фонда, изобщо няма да се обсъждат, просто, защото при частната собственост ефективността става от първостепенно значение, а ако управляваш лошо вноските на хората ще фалираш и ще понесеш лично последиците от това.
Д-р Стойчо Кацаров
