Министерството на финансите предлага НЗОК да сключва договори с лечебни заведения след процедура по обществена поръчка. Предложението за промяна в Закона за обществените поръчки не е мотивирано от желание за промяна в организацията на здравната система, а от задължението на държавата да синхронизира закона с Европейската директива.
Приемането на поправката, обаче може да доведе до най-сериозната реформа на здравната система от 2000-та година насам.
От създаването си до сега, НЗОК договаря цените и условията на медицинската помощ с Лекарския и Зъболекарския съюзи и сключваше договори с всички лечебни заведения, които желаят.
Въвеждането на процедура по закона за обществени поръчки означава, че условията и цените на услугите ще се определят от Възложителя и той вече няма да е длъжен да сключва договор с всички, а само с този, който предлага най-ниска цена/най-добри икономически условия.
Възложителят може да обособи поръчката на отделни видове например първична извънболнична, болнична помощ и др., и/или по отделни региони/области. Тъй няма как едно лечебно заведение да гарантира поръчката в целия и обем, Възложителят ще вероятно ще трябва да сключва договори с повече от един изпълнител, до достигане на заложения обем дейности.
Обявяването на обществена поръчка и сключването на договори ще става всяка година, но може да се сключи рамково споразумение и за по-дълъг срок. След изчерпване на количеството, заложено в договора (брой КП, брой Апр, брой изследвания и др.), договора ще се счита за изпълнен, а дейността и плащанията по него прекратени, независимо дали срокът за който е сключен е изтекъл или не.
Напълно възможно е, ако поръчката се раздели по региони да се постигнат различни цени за всеки от тях. В големите градове, където конкуренцията е по-голяма, може да се очакват по-ниски цени.
Възложителят би могъл също така, да възложи, чрез обществена поръчка комплексно медицинско обслужване на населението на консорциуми от лечебни заведения или такива с подизпълнители.
Законът за обществени поръчки предвижда 13 различни видове процедури за възлагане. Освен това, Възложителят може да приложи Динамична система за покупки, Рамково договаряне или комбинация от различни методи и способи. Той би могъл също така да определи цени, до които той заплаща, а разликата с цените на лечебните заведения да се покрива от потребителя.
С въвеждането на обществени поръчки, Възложителят си гарантира, че няма да изплаща така наречената „надлимитна“ дейност. Съсловните организации ще отпаднат от договарянето на цени, а вероятно и на условията за предоставяне на медицинската помощ.
Ако моделът на здравно осигуряване се промени по този начин, отпада и необходимостта от съществуването на самата НЗОК. Възлагането на поръчките и сключването на договори, може да се извърши от съответната дирекция на Министерството на здравеопазването, а контролът по изпълнение на договорите да се осъществи от ИАМН, РЗИ и АДФИ.
Срокът за обществено обсъждане на промените изтича този петък. До този момент МЗ и НЗОК не са ги коментирали. Съсловните организации се обявиха против.
