Месеци наред трупове се съхраняват в моргите без да могат близките им да ги погребат.
Причината за това е текст в в Закона за гражданска регистрация, според който актът за смърт се издава от администрацията на общината, в която е настъпила смъртта, в срок до 48 часа от настъпването ѝ.
Ако по някаква причина смъртният акт не бъде издаден в този срок, след това той се издава само след решение на съда. Такъв тип съдебно решение, обаче не попада в обхвата на бързото производство и обикновено минават няколко месеца до издаването и влизане в сила на едно иначе формално решение.
През това време роднините са принудени да плащат огромни такси за съхранението на трупа на своите близки, достигащи до 50-60 лева на ден. Освен това, докато не получат смъртен акт, те не могат да се ползват от правата на наследници, да се погрижат за наследено имущество, правата или задълженията на починалия, в следствие на което могат да настъпят и значителни финансови загуби.
Каква е причината за това изискване - след 48 часа смъртният акт да се издава от съда и защо срокът е 48 часа, а не 24 или 72 или 168, никой не си спомня.
Това, което законодателят не е взел предвид е, че издаването на съобщение за смърт не води автоматично до издаване на смъртен акт. Съобщението за смърт се издава от лекар и се предоставя на наследниците на починалия. Те трябва да го занесат в съответната община, която да издаде смъртния акт. Хората, обаче не знаят за съществуването на срока и никой не е длъжен да ги предупреди. Ако съобщението за смърт е издадено например в петък, а близките отидат да го получат в понеделник, защото късно са били уведомени или защото е било необходимо време за организиране на транспорт до съответната община, те вече ще са изпуснали срока и ще трябва да чакат съдебно решение.
Подчертаваме, че всичко казано се отнася за починали от естествена смърт хора, чиято кончина по никакъв начин не е свързана с престъпление, съдебно или друг вид разследване. Тоест няма никаква друга обективна причина да чакат решение на съда, освен необоснования законов срок от 48 часа.
В Центъра за защита правата в здравеопазването бяха получени няколко оплаквания от хора, които са се сблъскали с проблема.
В тази връзка и след анализ на относимата нормативна уредба от ЦЗПЗ внесохме в Народното събрание предложение за изменени на Закона за гражданската регистрация:
На основание чл. 23, ал. 1, т. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание внасяме предложение за изменение на Закона за гражданската регистрация. Предлагаме:
В чл. 54 да се правят следните изменения:
§1. Чл. 54, ал. 1 се изменя като думите „не по-късно от 48 часа след настъпването на смъртта“ се заличават;
§2. Чл. 54, ал. 2 се изменя така:
„Актът може да се състави и когато се наложи съдебномедицинско освидетелстване на трупа при условията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс. В тези случаи органите на съдебната власт, назначили съдебномедицинската експертиза, издават документа.“
МОТИВИ
към предложението за изменение на Закона за гражданската регистрация
1. Причини, които налагат изменението на Закона.
Разпоредбата на чл. 54, ал. 1 въвежда преклузивен двудневен срок за съставяне на акт за смърт въз основа на съобщението за смърт. Това означава, че винаги, когато по някаква причина издадено съобщение за смърт не е депозирано при съответното длъжностно лице по гражданското състояние в срок до 48 часа от настъпването на смъртта, се провежда съдебно производство.
За това съдебно производство дори не е предвиден съкратен ред, а се разглежда по общия исков ред в открито съдебно заседание с призоваване на прокурор, заинтересовани страни – молителя и наследниците на починалия, както и общината. От започването на съдебното производство до неговото приключване минава значителен период от време, през който починалият не може да бъде погребан, поради липса на акт за смърт. Това натоварва близките с големи и ненужни разноски и затормозява лечебните заведения в случаите, когато лицето е починало в лечебно заведение и остава в рамките на болничната морга до съставяне на акта.
Това изискване на закона затормозява и съда с голям брой дела, по които няма спор по фактите и данните, но формално трябва да се проведат. Следователно това нормативно изискване затруднява както наследниците на починалите, така и съдебната система.
2. Цели на предлагана промяна
Предложението за изменение на Закона за гражданската регистрация има за цел оптимизиране на нормативната уредба. Предлаганата промяна е насочена към премахване на неефективното времево ограничение и постигане на процесуална икономия и възможност за безпрепятствена възможност за издаване на съответния акт за гражданско състояние.
С приемането на законопроекта се цели гарантиране на правата на наследниците и предотвратяване на многобройните еднотипни дела за установяване на безспорни факти и натоварване със съдебни разноски и разходи по съхраняване на трупове на починали до освобождаването им за погребение със съдебно решение.
3. Бюджетно въздействие
За приемането на изменението на ЗГР не са необходими допълнителни разходи/трансфери/други плащания от държавния бюджет. Напротив. Предвидените изменения са от характер да доведат до намаляване на излишна формална натовареност на съда и на разноските, които страните правят.
Предложеният проект на акт не води до въздействие върху държавния бюджет, поради което към него е приложена финансова обосновка съгласно приложение № 2.1 към чл. 35, ал. 1, т. 4, буква „б“ от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация.
4. Съответствие с Европейското право
Предложението за изменение на ЗГР не съдържа разпоредби, въвеждащи актове на европейския съюз, поради което не е необходимо прилагане на таблица за съответствие с правото на Европейския съюз.
Предложението ни е заведено в НС с входящ номер ПГ-49-328-00-70/02.08.23г. Същото е разпределено на Постоянната Комисия по правни въпроси. Надяваме се скоро след връщането на депутатите от ваканция същото да бъде разгледано в кратки срокове, особено предвид немаловажните последици за много хора.
