Петък, Февруари 03, 2023
Follow Us

Сдружението на общинските болници в България (СОББ) е изпратило отрицателно становище по внесения от Костадин Ангелов и група народни представители от ГЕРБ законопроект за изменение на Закона за лечебните заведения, с който се въвежда възможност за пряко държавно субсидиране на областните болници.

В становището се посочва, че проекта противоречи на Конституцията, Договора за функциониране на ЕС и Закона за защита от дискриминация. Ето и пълният текста на становището:
„Становище по проект на Закон за изменение и допълнение на Закон за лечебните заведения, внесен от народния представител д-р Костадин Ангелов и група народни представители под № 48-254-01-81 на 01.12.2022 г. в Народното събрание:
I. Повторяемост на уреждането, с действащи разпоредби в други актове:
Внесеният законопроект не е необходим, предвид, че в Раздел V на Глава трета (чл.114-116) от Закон за здравето са регламентирани както реда за финансиране на здравната помощ при възникване на бедствия и аварии, така и правнозадължените органи и субекти. Така, според чл.115, ал.3 от Закон за здравето: „Финансовото осигуряване на здравната помощ при бедствия, аварии и катастрофи се осъществява от държавния бюджет.“, а според чл.114, ал.1 от същия закон: „Управлението, организацията и ресурсното осигуряване на здравната помощ при бедствия, аварии и катастрофи се осъществяват от министъра на здравеопазването, главния държавен здравен инспектор, директора на НЦРРЗ, директорите на регионалните здравни инспекции, лечебните и здравните заведения.“. Следователно, при наличието на действаща правна регламентация, предложената от горецитираните инициатори в Закона за лечебните заведения, освен че се явява излишна, но внася противоречие и объркване относно правнозадължените субекти и реда на финансиране на съответните дейности. А при форсмажор действията трябва да са оперативни и навременни, за да бъдат ефективни. Това изисква опростени и ясни процедури за тези, които ще ги прилагат в условията на вече възникнали форсмажорни обстоятелства. Различни правни уредби в различни нормативни актове, като така предложената, ще създадат правен хаос и ще компрометират ефективността на необходимите при такива ситуации мерки.
II. Противоречие с действаща нормативна уредба:
Внесеният законопроект противоречи на основни разпоредби на:
1. Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС);
2. Конституцията на Република България (КРБ);
3. Закон за защита от дискриминация (ЗЗДискр);
4. Закон за лечебните заведения (ЗЛЗ) и др.
Мотиви към т.I.1:
Според чл.106, пар.1 от ДФЕС (предишен чл.86 от ДЕО): „В случаите на публични предприятия и на предприятия, на които държавите-членки са предоставили специални или изключителни права, държавите-членки нямат право нито да приемат, нито да запазят съществуването на какъвто и да е акт, който противоречи на разпоредбите, съдържащи се в Договорите, и в частност на разпоредбите, предвидени в член 18 и членове 101 – 109.“, а според чл.107, пар.1 от ДФЕС (предишен чл.87 от ДЕО): „Освен когато е предвидено друго в Договорите, всяка помощ, предоставена от държава-членка или чрез ресурси на държава-членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите-членки, е несъвместима с вътрешния пазар.“



Във връзка с цитираните разпоредби на ДФЕС, по който Република България е страна и в този смисъл е задължен контрагент, следва да се отбележи, че е безспорно, че по своята правно-регистрационна форма лечебните заведения в Република България са търговски дружества, т.е. търговци (виж чл.3, ал.1 от ЗЛЗ). Също така безспорен правен факт е, че лечебните заведения по своя характер са публични предприятия и като такива, попадат в обхвата на прежде цитираните разпоредби на ДФЕС.
От друга страна, разпоредбата на чл.5, ал.4 от Конституцията повелява, че: „Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.“. ДФЕС е именно такъв договор, с клаузите на който е длъжен да се съобразява националният законодател. В конкретния случай се предлага въвеждане в националното ни право на разпоредба, която противоречи на ДФЕС, поради което не следва да е приложима. За пълнота следва да се отбележи, че и досега в ЗЛЗ са допуснати подобни несъответствия, които не са позитиви за правната култура на националния законодател.
Мотиви към т.I.2:
В чл.6 от Конституцията на Република България е регламентирано, че: „Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.
Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.“. Този принцип е привнесен от чл.1 на Всеобщата декларация за правата на човека, приета от ООН на 10 декември 1948 г.
Ноторно известен факт, произтичащ от чл.2 от Закон за здравето е, че връзката между гражданите-пациенти и лекарите и лечебните заведения се обуславя от нуждата от здравно/медицинско обслужване и предоставяне на здравна помощ от вторите на първите субекти, участващи в това обществено отношение. Следователно, тази взаимовръзка обуславя свързаността на тези лица – пациенти и лечебни заведения с наетите в тях лекари, по смисъла на § 1, т.9 от ДР на Закон за защита от дискриминация. При това положение, ако на едни лечебни заведения държавата и нейните органи отдава приоритет, се накърнява правото на равнопоставеност и на гражданите, които търсят и очакват здравна помощ от останалите/ нефаворизираните от държавата и нейните органи лечебни заведения. А това е недопустимо нарушение на повелята на чл.10 и чл.11 във връзка с чл.6 и чл.2 от Закон за защита от дискриминация, както и на чл.2, т.1 от Закон за здравето.
От всичко казано по този пункт следва, че фаворизирането на едни лечебни заведения спрямо други, каквото е обсъжданото предложение, неминуемо води до неравнопоставеност на лечебните заведения, а оттам и на гражданите, които търсят или получават от тях здравна/медицинска помощ (виж определението за „пациент“ в чл.84 от Закон за здравето). Бидейки човешки индивиди, всички граждани следва да могат свободно да се ползват при определените за това условия, от навременна, качествена и пълноценна медицинска помощ по свой избор. В тази връзка, приведеният от вносителите в мотивите към законопроекта пример за предоставената медицинска помощ при атентатите в с.Хитрино и летище Сарафово, не са единствените подобни случаи. Вярно е, че точно тези примери вероятно обслужват тезата на вносителите и подкрепят законодателното им предложение, но не по-малък принос към оказването на спешна, неотложна или текуща медицинска помощ имат и общинските болници, каквито примери има при авариите в завод „Арсенал“, в мините „Марица“, както и при наводненията из различни населени места в страната и други подобни. Освен това, изложените от вносителите мотиви са и доста спорни, предвид, че повечето тежки травматични случаи се насочват към столичните болници, най-вече към „Пирогов“.
Мотиви към т.I.3:
Според чл.2 от Закон за защита от дискриминация: „Целта на закона е да осигури на всяко лице правото на:
1. равенство пред закона;
2. равенство в третирането и във възможностите за участие в обществения живот;
3. ефективна защита срещу дискриминацията.“
Отделно в чл.4, ал.2 е дадено легално определение на понятието „пряка дискриминация“, а в ал.3 на същата норма – и на понятието „непряка дискриминация“. В този контекст следва да се съобразява и свързаността на пациентите/гражданите с лечебните заведения, по смисъла на § 1, т.9, предложение последно от ДР на Закона за защита от дискриминация. Тази свързаност обуславя получаването на медицинска помощ при по-неблагоприеятни условия от лечебни заведения, попадащи извън обхвата на законодателното предложение на вносителите, които лечебни заведения са също по-неблагоприятно третирани при финансрането на дейността им, въпреки еднородната им природа и идентичните дейности, които се извършват от наетите в тях лица с идентична професионална квалификация. При това положение, не е налице обективна причина или защитима законова цел, която да оправдава различното третиране на публичните лечебни заведения у нас.
Обект на преценка и контрол според чл.6 от същия специален закон са всички предвидени в Конституцията и законите на Република България права и свободи, като в ал.2 на същата норма законодателят е разписал следната повеля: „При изработване на проекти на нормативни актове, както и при тяхното прилагане държавните и обществените органи и органите на местното самоуправление се съобразяват с целта за недопускане на пряка или непряка дискриминация на основата на признаците по чл.4, ал.1.“. В тази връзка, от доста забързанот%MCEPASTEBIN%о придвижване на обсъждания законопроект, няма данни вносителите или законодателния орган да са поискали становище за съответствието му с антидискриминационното законодателство, от оправомощения в чл.47, т.8 във вр. с т.1 от Закон за защита от дискриминация компетентен орган – Комисията за защита от дискриминация. А както Народното събраните, така и колективния и индивидуалните органи на изпълнителната власт у нас, са правно задължени субекти, чиито задължения са регламентирани повелително в чл.10 и чл.11 на същия специален закон.
Мотиви към т.I.4:
Не на последно по важност място стои фактът, че законодателят е въвел в чл.4, ал.1 от Закон за лечебните заведения следната регламентация: „Лечебните заведения оказват извънболнична и болнична помощ. Те се създават от държавата, от общините и от други юридически и физически лица.“. Още от тази разпоредба следва извода, че законодателят не прави изключения или разграничения от кръга на лечебните заведения, нито по териториален признак, нито по степен на натовареност, нито на основата на друга някаква характеристика. Съвкупността между тази регламентация и регламентираната правна природа на лечебните заведения у нас, се явява достатъчна пазарна регулация за финансовия ресурс, който всяко лечебно заведение генерира от оказаните от него медицински услуги. Именно пазарния принцип, основан върху баланса между предлагане и търсене, е основната движеща сила на обществения интерес към всяко действащо у нас лечебно заведение, а оттам – и за успеваемостта му. Всяко друго отграничение или предоставяне на определени финансови или други преимущества, пък макар и чрез въвеждането им в закон, нарушава установения баланс и създава неравнопоставеност между лечебните заведения. Такъв е и конкретния случай с предлагания законопроект. Философията на същия е в недопустим разрез с посочените дотук актове, а съдържанието му е предпоставка за създаване на недопустима от закона и същите актове неравнопоставеност. Не случайно законодателят в чл.4, ал.2 от ЗЛЗ е обективирал и друга повеля, а именно: „Лечебните заведения са равнопоставени независимо от собствеността им.“ Предвид тази изрична законова повеля в същия закон, в който се предлага въвеждането на обсъждания законопроект, как в тази регламентация се вписва това предложение? Нашето убеждение, основано и на практиката и на изложената дотук правна аргументация е, че не следва да се допуска въвеждането на подобно законово противоречие, още по-малко в един и същи закон, какъвто е конкретния случай. Това неминуемо води не само до правно-нормативен хаос, но и до невъзможност за правилно правоприлагане. Не на последно място води, в конкретния случай, и до недопустимо и непозволено установяване на неравенство в третирането на държавата спрямо действащите в нейната територия лечебни заведения.
III. Несъответствие с изискванията на Закон за нормативните актове:
Внесеният законопроект не съдържа реална предварителна оценка на въздействието му. Приложеното към него съдържание, наименовано по този начин е привидно, но de facto оценка липсва, а текстът в така наименованата рубрика приповтаря изцяло мотивите към законопроекта. Предвид това, дори на пръв поглед само, законопроектът не отговаря на изискванията на чл.19 и чл.20 от Закона за нормативните актове за наличие на предварителна (пълна или частична) оценка на въздействието от страна на вносителя. Отделно, видно от мотивите на законопроекта, съвпадащи по съдържание с т.нар. „оценка на въздействието“ е, че с предложените допълнения в съдържанието на Закона за лечебните заведения, се предвижда предоставяне на държавни преференции на определени лечебни заведения под привидния, но недоказан предлог, че същите били т.нар „първа линия“. По-горе наведохме примери, сочещи обратното, поради което този мотив се явява несъстоятелен. Също така, не може да не направи впечатление, че вносителите изхождат единствено от гледна точка на създаване на материален комфорт за съответните лечебни заведения и за работещите в тях лекари от различните медицински специалности (виж мотивите и съвпадащата с тях оценка на въздействието). Но вносителите очевидно са пренебрегнали факта, че предлаганите от тях материални привлегии са за сметка на общите постъпления в публичното осигуряване, които обаче според предложението на вносителите, обслужват само определен кръг от граждани/пациенти, а не всички онези, които с осигуровките си са допринесли до акумулирането на този публичен финансов ресурс. Това вече граничи с неоснователна и недопустима злоупотреба, както с публичните финансови средства, така и с правата и доверието на здравноосигурените лица.
Всичко изложено дотук води до становището ни за недопустимост на обсъждания законопроект и до предложението ни същият да бъде отхвърлен.
15.12.2022 г., За СОББ, д-р Неделчо Тотев – управител на УС


Хареса ли ви тази статия? Ако искате да не пропуснете някой от нашите анализи и коментари, можете да се абонирате за нашия седмичен бюлетин, като въведете имейл адреса си тук.


Каква е причината за липса на лекарства?
 

Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 

Можете да коментирате статиите, но трябва да се регистрирате на сайта!

Най-новите статии

Log in or Sign up