Вторник, Декември 06, 2022
Follow Us

Комисията Lancet представи своя доклад за грешките при реакцията на пандемията с Ковид-19. 28-те експерти, участващи в комисята са глобални експерти по публична политика, международно сътрудничество, епидемиология и ваксинология, икономика и финансови системи, науки за устойчиво развитие и психично здраве. Комисията беше създадена през юли 2020 г. с четири основни задачи:

Препоръки за ограничававне на епидемията;
Справяне с хуманитарните кризи, произтичащи от пандемията;
Справяне с финансовите и икономическите кризи в резултат на пандемията;
Възстановяване на справедлив и устойчив свят.

Комисията констатира, че към 31 май 2022 г. са регистрирани 6,9 милиона съобщения за смъртни случаи от Ковид-19. Приблизителната оценка за общия брой случаи на смърт от Ковид-19 е 17,2 милиона, според доклада на Института за здравни измервания и оценка (Institute for Health Metrics and Evaluation – IHME). Този зашеметяващ брой на смъртните случаи е едновременно дълбока трагедия и огромен глобален провал на много нива. Твърде много правителства не успяха да се придържат към основните норми за институционална рационалност и прозрачност, твърде много хора - често повлияни от дезинформация - не зачитаха и протестираха срещу основните предпазни мерки за общественото здраве, а големите световни сили не успяха да си сътрудничат за контролиране на пандемията. Множеството неуспехи на международното сътрудничество включват:
(1) липсата на навременно уведомяване за първоначалното огнище на COVID-19;
(2) Фатално закъснение на проучванията, за решаващия път на заразяване със SARS-CoV-2 - по въздуха, както и в прилагането на подходящи мерки на национално и глобално ниво за забавяне на разпространението на вируса;
(3) липсата на координация между страните по отношение на стратегиите за ограничаване на разпростанението;
(4) неспособност на правителствата да проучат доказателства и да възприемат най-добрите практики за контролиране на пандемията и управление на икономически и социални последици;
(5) недостигът на глобално финансиране за страните с ниски и средни доходи;
(6) неуспехът да се осигурят адекватни глобални доставки и справедливо разпределение на ключови стоки – включително защитни средства, средства за диагностика, лекарства, медицински изделия и ваксини – особено за страните с ниски и средни доходи;
(7) липсата на навременни, точни и систематични данни за броя инфектирани, смъртните случаи, вирусните варианти, реакциите на здравната система и непреките последици за здравето;
(8) лошото прилагане на подходящи разпоредби за биологична безопасност в навечерието на пандемията, което повишава възможността за лабораторно свързано огнище;
(9) неуспех в борбата срещу систематичната дезинформация;
(10) липсата на глобални и национални предпазни мрежи за защита на уязвими групи от населението.



Ключовите проблеми, според Комиията Lancet са:
Първоначалният произход на SARS-CoV-2 остава неизвестен. Има две водещи хипотези:
1. Вирусът се е появил като зооноза от диви или селскостопански животни, вероятно чрез нелегален животински пазар, на място, което все още не е известно;
2. Вирусът се е появил след инцидент, свързан с лабораторно изследване и е напуснал лабораторията.
Комисарите имаха различни мнения относно относителните вероятности на двете обяснения и двете възможности изискват допълнително научно изследване. Идентифицирането на произхода на вируса ще помогне за предотвратяване на бъдещи пандемии и ще засили общественото доверие в науката и публичните власти.

Според комисията, СЗО действа твърде предпазливо и твърде бавно по няколко важни въпроса:
да предупреди за предаването на вируса от човек на човека,
да обяви извънредна ситуация за общественото здраве от международно значение,
да подкрепи международните протоколи за пътуване, предназначени да забавят разпространението на вируса,
да одобри използването на маски за лице и други предпазни средства
да установи въздушно-капковия път на предаване на вируса.

Светът научи за епидемията в началото на януари 2020 г., но повечето правителства по света бяха твърде бавни, за да оценят значението й и да действат спешно в отговор. Главно страните в Източна Азия, благодарение на своя опит с тежък остър респираторен синдром, реагираха спешно на заплахата и като цяло следваха стратегия за ограничаване, което доведе до по-ниска обща смъртност.

Координацията между правителствата по отношение на политиките за ограничаване на пандемията, включитлно протоколи за пътуване беше недостатъчна за да забави глобалното разпространение на вируса; Липсваше координация и по отношение на стратегии за тестване, мерки за обществено здраве и социални мерки, вериги за доставка на стоки, стандартизиране на данните и системите за докладване на случаи, както и препоръки към обществеността, въпреки много високата взаимна зависимост между държавите.

Контролът на епидемията беше сериозно възпрепятстван от значителната обществена съпротива срещу традиционните обществени здравни и социални мерки, като носенето на маски за лице и ваксинирането. Това противопоставяне отразява липсата на социално доверие, ниското доверие в съветите на правителството, непоследователността на съветите на правителството, ниската здравна грамотност, липсата на достатъчно интервенции за промяна на поведението и наличие на обширни кампании за дезинформация в социалните медии. Ако публичните политики се съобразяваха с поведенческите и социалните науки, биха били по-успешни в прилагане на интервенции в общественото здраве и това би спомогнало за повишаване на социалното доверие, справедливостта и благосъстоянието. В много случаи политиките и вземането на решения не са били основани на стабилни и непрекъснато актуализирани доказателства.

Публичните политики не се справиха с неравномерните ефекти на пандемията. Някои силно уязвими групи от населението бяха засегнати в много по-голяма степен. Тези групи включват основно работници от малцинства и общностите с ниски доходи; деца; жени, които са изправени пред загуба на работа; хора, живеещи в затвори или домове за грижи, особено по-възрастното население; хора, живеещи с хронични заболявания и увреждания; мигранти, бежанци и разселени лица; хора без достъп до качествено и достъпно здравеопазване; хора, които са изправени пред бремето на дългия COVID.

Държавите с високи доходи, коиото имат силни и устойчиви национални здравни системи – включително системи за обществено здравеопазване, като цяло се справиха по-добре с COVID-19.
В страните с ниски и средни доходи , където здравните системи обикновено са с недостатъчни ресурси и са фрагментирани, по-добри резултати се наблюдават, там където страните имат предишен опит с огнища и епидемии и когато обществените ресурси бяха използвани за подпомагане на скрининга и развитие на капацитет за проследяване на контакти и изграждане на доверие в общностите.

Бързото разработване на множество ваксини е триумф на системата за научноизследователска и развойна дейност и резултат от дългогодишни публични и частни инвестиции и сътрудничество. Въпреки това, липсата на многостранен и координиран подход от страна на правителствата за управление на правата върху интелектуалната собственост, трансфера на технологии, международното финансиране, разпределянето на ваксини от мултинационални фармацевтични компании доведе до несправедливо разпределение и достъп до ваксини.

Икономическото възстановяване зависи от поддържането на високи нива на ваксинационно покритие и ниски нива на нови, клинично значими инфекции с COVID-19, както и от фискалната и паричната политика за смекчаване на социално-икономическите ефекти от пандемията и предотвратяване на финансова криза. Спешното глобално финансиране от Международния валутен фонд, Световната банка и регионалните банки за развитие имаше благотворна роля, въпреки че бяха оправдани много по-големи финансови потоци от региони с високи доходи към региони с ниски доходи.

В резултат на пандемията, процесът на устойчиво развитие изостана с няколко години, заради недофинансиране на инвестициите, необходими за постигане на целите за устойчиво развитие и целите на Парижкото споразумение за климата. В повечето държави пандемията отклони ресурсите и политическото внимание от по-дългосрочните цели, като по този начин спря напредъка към целите за устойчиво развитие в много държави.

Докладът на Комисията има за цел да допринесе за подобряване на многостранно сътрудничество, основано на силни институции на ООН, за намаляване на опасностите от COVID-19, предотвратяване на следващата пандемия и позволяване на света да постигне договорените цели за устойчиво развитие, права на човека и мир, които правителствата се ангажират да следват като членове на ООН. Докладът е адресиран до държавите-членки на ООН, агенциите на ООН и международните институции.

С целият текст доклад на Комисията можете да се запознаете тук.


Хареса ли ви тази статия? Ако искате да не пропуснете някой от нашите анализи и коментари, можете да се абонирате за нашия седмичен бюлетин, като въведете имейл адреса си тук.


 

Ще се подобри ли болничното лечение след увеличението на цените на пътеките?

Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 

Можете да коментирате статиите, но трябва да се регистрирате на сайта!

Най-новите статии

Log in or Sign up