Петък, Септември 30, 2022
Follow Us

Смята се, че мениджмънта на болницата е добър, ако са заети поне 75-80% от разкритите легла. Процентът на заетите болнични легла като цяло в страната от началото на годината се колебае между 40% и 50%, а ако пресметнете само леглата за активно лечение е дори по-нисък. Данните сочат също, че няма съществена разлика в заетостта на леглата, в зависимост от собствеността или разположението на болницата.

Нормалната пазарна логика в такива случаи, когато предлагането, надвишава над два пъти търсенето, е цената на услугата да падне и/или да се намали броя на разкритите легла. Намаляването на цените облагодетелства пациентите и осигурителите, а намаляването на леглата болниците. Защо не се случва? Ето защо:
Когато средния брой на заетите легла е трайно под 50%, очевидно не става дума за проблем на управлението на отделната болница, а за системен проблем, засягащ всички лечебни заведения.
Броят на разкритите легла зависят от две нормативни ограничения:
1. От така наречената Национална здравна карта, която определя максималният брой легла по отделения за всяка област. В добавка, процедурата по промяна на вече издадени разрешения е тромава и сложна, а за нови болници е почти невъзможна. Претенцията, че с Националната здравна карта се определят реалните потребности на населението от медицинска помощ, не издържа на проверката – разминаването е над два пъти.
2. От решенията на НС на НЗОК, с които се определят броя на леглата във всеки договор с отделните болници. За целия срок на НРД, промени не се допуска, освен „по изключение“.
В тази нормативна рамка, ако болниците закрият ненужните в момента легла, вероятно никога повече няма да могат да ги разкрият отново в разумен срок.
Защо НЗОК държи да фиксира броя на леглата за целия срок на договора, при това на възможно най-ниско ниво? Нали тя плаща само за заетите легла, какво я интересува, колко не са заети? Интересува я, защото броя на леглата от нейна гледна точка, всъщност е лимит върху дейността на болницата - ако имаш сключен договор за 10 легла, ти не можеш да отчетеш 11 пациенти по едно и също време.
Потребността от различни легла не е еднаква, както чиновнически се опитват да я фиксират със здравната карта и НРД. Потребностите се менят с времето и фрапиращият пример за това бе току що отминалата епидемия от Ковид-19. В рамките на няколко месеца се появи потребност от 7-8000 легла за лечение на болни с Ковид-19, при разкрити (по Националната здравна карта, която отчитала потребностите) едва няколко стотин. Ако се следваше законовата процедура, разкриването на нови легла за Ковид-19 в такъв мащаб щеше да отнеме поне 2 години (когато свърши епидемията). Тогавашният министър на здравеопазването ги разкри със заповед (между другото изцяло незаконосъобразна).
Урокът не е научен. Продължаваме си по старому.



Мениджърите на болници прекрасно знаят (от дългогодишният им опит на работа с монополиста НЗОК), че незаетите легла носят загуби, но знаят също, че още по-големи загуби ще имат, ако не могат да обслужат нарасналият брой нуждаещи са пациенти в даден период от време. За това предпочитат да държат незаети легла, вместо да ги закрият.
С други думи, тези „излишни“ легла са разкрити и се поддържат поради неадекватна административна регулация. Те ще си стоят незаети, но няма да бъдат бъдат закрити. Напротив, болниците ще се стремят да разкрият още повече легла, за да увеличат лимитите си.
Накрая един друг аспект на проблема. НЗОК плаща за брой преминали и отчетени болни (все още), което е право пропорционално на броя на заетите легла. Логично е да очакваме при по-малко от половин заетост да има най-малко половин разход.
Е, не е точно така. Разходът за шестмесечието на 2022 година дейстително е намален, спрямо планирания, но не наполовина. Това означава, че скъпите легла (за пациенти отчитани по скъпоплатените Клинични пътеки) са били заети. Свободни са били тези за евтините пътеки. Бъдете сигурни, че тази диспропорция не е защото хората са решили вкупом да боледуват от скъпоплатените болести. Тук в сила е поговорката „каквото повикало, такова се обадило“.
В крайна сметка играта с леглата само потвърждава нещо отдавна известно - в условията на монопол и свръхрегулция, пазарната логика не работи. От това губят пациентите, губят здравноосигурените, губят лекарите и лечебните заведения.
Д-р Стойчо Кацаров



 

Какво е мнението ви за общинските болници?

Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 

Добавете коментар

Изпратете

Log in or Sign up