Сряда, Юни 29, 2022
Follow Us

Въпреки рекордният брой на заразените с Ковид-19 от началото на годината, болниците са разполагали през цялото време с огромен брой незаети легла за активно лечение. В нито един момент общият брой на заетите легла не е надхвърлил 50%. най-много заети легла е имало на 20 февруари – общо 23 924, от които 5 501 са били заети от пациенти с Ковид-19. Към тази дата е имало 24 445 свободни легла за активно лечение.

В нито един момент болните с Ковид-19 не са заемали повече от 15% от всички разкрити легла за активно лечение. Най-високият брой заети легла с болни с Коронавирус е регистриран на 6 февруари – 6 678.
Данните потвърждават факта, че варианта Омикрон протича по леко, в сравнение с предишните варианти на Коронавируса, при които при по-малък брой на заразените, заетите с болни с Ковид-19 легла надхвърлиха 10 000.
Тенденцията през последните две седмици е в посока намаляване на броя заети легла с пациенти с Ковид-19 - от 6 678 на 6 февруари на 3 269 на 6 март.

Дата Заети с Covid-19 Заети с други диагноза Свободни Общ брой Общо заети
2 яну 2022 4173 10032 33947 48152 14205
9 яну 2022 5310 16667 26160 48137 21977
16 яну 2022 5299 17281 25556 48136 22580
23 яну 2022 5478 17198 25460 48136 22676
30 яну 2022 5981 15939 26473 48393 21920
6 фев 2022 6678 16098 25593 48369 22776
13 фев 2022 6268 16865 25236 48369 23133
20 фев 2022 5501 18423 24445 48369 23924
27 фев 2022 4363 18959 25047 48369 23322
6 мар 2022 3269 17739 27359 48367 21008

Графично изображение:

grafics beds hosp
Този огромен неизползван капацитет от разкрити легла за активно лечение има последици.
Използваемост на леглата под 85% се смята за лош медико -статистически показател. В нашия случай те са под 50%. Тази неефективност струва пари. Макар, че леглата не консумират храна и лекарства, самите те струват пари, поддържането на помещенията, в които се намират струва пари, наетият персонал за обслужването им струва пари и т.н.
Ако в разгара на най-голямата пандемия, с най-много жертви сме използвали половината от разкритите легла за активно лечение, то нима можем да очакваме повече заети легла след преминаването ѝ? Едва ли? Следва да се има предвид, че поради организацията и начина на заплащане на медицинската помощ, част от тези легла са изкуствено заети – от пациенти, чието лечение може да се проведе амбулаторно, но са хоспитализирани, за да може болницата да получи повече пари, а на пациента лечението да му излезе по-евтино. Тоест реалната заетост на леглата за активно лечение, вероятно е дори по-ниска от тази, която отчита НЗОК.
Защо им е на болниците да поддържат подобна неефективност? Ненужните разходи се отразяват, както на възнагражденията на персонала, така и на финансовия резултат на дружеството.



Причините ад се държат празни легла са няколко и нямат нищо общо с медицината или с икономиката.
Една от тях е така наречената Национална здравна карта. Тя на практика не позволява разкриването на нови легла, а когато това все пак е възможно, процедурата трае с месеци. Следователно, ако една болница закрие ненужните ѝ легла, то тя най-вероятно никога няма да може никога да ги разкрие отново или дори да успее, процедурата ще ѝ отнеме няколко месеца. После, ще ѝ е нужна още една година, преди да може да сключи договор с НЗОК за тях, според Закона за здравното осигуряване. За това е по-разумно да правиш разходи за легла, които не ти трябват в момента, отколкото да ги закриеш и да не можеш да ги разкриеш, когато ти потрябват.
Друга причина за поддържане на ненужни легла са определяните от НЗОК лимити за всяка болница (таван на месечни приходи от НЗОК). Броят на разкритите легла е един от критериите за определяне на лимитите. Колкото повече легла имаш, толкова по-голям е месечният ти лимит.
Всеки икономист знае, че за успешното развитие на която и да е икономическа дейност, от огромна важност е тя да може да бъде стартирана, трансформирана или спряна бързо. В здравната ни система нещата са на обратния полюс. През последното десетилетие бяха въведени толкова много ограничения и рестрикции, че на практика, структурата на лечебните заведения е замръзнала във вида от преди няколко години. Това се отнася не само за болниците.
Свръхрегулацията освен до неефективност на разходите, води и до намаляване на инвестициите (защото не ти разрешават да инвестираш) и ограничаване на конкуренцията (защото няма нови играчи на пазара), а последица от това е влошаване на качеството на медицинската помощ.
Кой плаща сметката? Пациентите – освен, че им струва по-скъпо, получават и услуга с по-лошо качество.


АБОНАМЕНТ ЗА НАШИЯ СЕДМИЧЕН БЮЛЕТИН


 

Имате ли доброволна здравна застраховка?

Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 

Добавете коментар

Изпратете

Log in or Sign up