Противно на дългогодишните вярвания, колаген тип I, произведен от свързани с рака фибробласти, не подпомага развитието на рак, а вместо това играе защитна роля в контрола на прогресията на рака на панкреаса, съобщава ново проучване от учени от Департамента за изследване на рака към университета на щата Тексас. Това ново разбиране подкрепя нови терапевтични подходи, които подпомагат производството на колаген, вместо да го потискат.
Проучването установява, че колагенът действа в туморната микросреда, за да спре производството на имунни сигнали, наречени хемокини, които водят до потискане на антитуморния имунен отговор. Когато производството на колаген е потиснато и намалява, нивата на хемокините се увеличават и ракът се развива по-бързо.
„Колагенът е най-добре проучвания компонент на туморната микросреда от десетилетия, но неговата точна роля остава неясна“, казва старшият автор Рагу Калури, доктор по медицина,. "Сега разбираме, че колагенът е част от защитна стратегия на тялото срещу раковите клетки. Ако можем да разберем по-добре тази стратегия, дори и да е неоптимална, можем да работим за укрепване на естествените защитни сили на нашето тяло, за да има терапевтично въздействие."
Колагенът се произвежда от клас клетки, наречени фибробласти, и се намира най-вече в костите, сухожилията и кожата. Протеинът също така има тенденция да се натрупва в и около тумори по време на развитието и растежа им, което кара изследователите да предполагат, че помага за развитие и нарастване на тумора, поява на метастази или до развитие на лекарствена резистентност.
{module title="Подобни статии"}
За да проучи тези възможности и да изясни ролята на колагена, изследователският екип създава миши модели, при които колагенът не се произвежда от туморни фибробласти при развитието на рак на панкреаса. След премахване на колагена от тези клетки, наречени миофибробласти, повече от 50% от общия колаген не се открива в туморната микросреда.
С намаляване на количеството на колагена, развитието на рака на панкреаса се ускорява и общата преживяемост на използваните миши модели значително намалява, поради което може да се предполага, че колагенът играе важна роля за блокиране на прогресията на рака.
Изследователите провеждат допълнителни изследвания, за да разберат как колагена влияе върху развитието на тумора. При тумори, при които има намалено количество колаген раковите клетки произвеждат по-високи нива на хемокини, за които е известно, че привличат супресорни клетки, получени от миелоиди (MDSC), вид имунна клетка, която потиска антитуморния имунен отговор.
Всъщност изследователите установяват, че при туморите, при които има дефицит на колаген, има повече MDSC и по-малко имунни клетки, като Т-клетки и В-клетки, които могат да предизвикат ефективен антитуморен отговор. Интересното е, че блокирането на сигнализиращата активност на хемокините с таргетни терапии объръща имунния профил при тези тумори и забавя прогресията им.
Като отбелязва, че ракът на панкреаса е един от най-агресивните видове тумори с лоши резултати като цяло, Калури признава, че колагенът сам по себе си може да не е особено ефективен защитен механизъм, но показва, че телата ни правят каквото могат, за да контролират развитието на рака.
Той оприличава реакцията на тялото с кола с неизправни спирачки. Колата не може да спре толкова ефективно, колкото би могла с добри спирачки, но е по-добра от кола без никакви спирачки.
Предизвикателството сега, обяснява Калури, е да се определи терапевтична стратегия за фиксиране на тези спирачки, чрез увеличаване на нивата на колаген или засилване на ефектите на колагена, за да се увеличи допълнително антитуморната реакция. Проучването на тези стратегии ще бъде фокус на бъдещата работа на екипа на Калури.
Източник: medicalxpress.com
{module title="Subscribe"}{module title="Анкета"}
