Д-р Николай Болтаджиев е завършил МА – София със специалност хирургия, има квалификация по съдова хирургия при МА София, артроскопска хирургия от Карл Щорц. Автор е на 49 научни публикации в специализирани наши и международни списания, конгреси, конференции и симпозиуми. Бивш председател на Национално сдружение на частните болници в България.
През 2010г. д-р Болтаджиев завежда първото дело за изплащане на надлимитна дейност като собственик и управител на столичната МБАЛ Света Богородица.
В контекста на решението на ВКС от миналата седмица, което постанови, че НЗОК не може да откаже заплащане на дейността на лечебните заведения дори и да надхвърлят определените лимити го попитахме за ограниченията в българското здравеопазване и последствията от тях.
Д-р Болтаджиев, след повече от 10 години беше сложен край на един правен спор. За този период са заведени стотици дела, а неизплаените суми надхвърлят 120млн.лв,
Как се отразяват лимитите на дейността на една болница и на здравната система, като цяло?
Знаем, че нашата здравна система не особено достъпна за пациента. Наред с лимитите в доболничната помощ - дефицита на направления за специалист или изследване, лимитите на болниците са още една от основните причини за нейната недостъпност. Лимитите на болниците или т.нар. бюджети, от една страна ограничават конкуренцията между лечебните заведения за болнична помощ, което се отразява както на качеството, така и създават дефицити с всичките им последствия. По-лошото е вредата, която нанасят на пациента. Лимитът създава ограничен достъп на пациента до болнична помощ и му се налага или да чака за прием, или да се насочи към не дотам предпочитано лечебно заведение, лишавайки го от правото на избор. Знам болници, за които за постъпване по някои дейности се чака с месеци.
Как се обяснява феноменът, че преди да се въведат лимитите, НЗОК завършваше
с излишък, а след това с дефицит?
НЗОК завършваше средно с 800 млн. лв. излишък ежегодно. Това, което здравноосигурителната системата понесе тогава не бяха само лимитите на болниците. Не мисля, че пагубно беше вкарването на основния резерв на НЗОК в общия държавен бюджет. Мисля, че по-лошото е, че това се направи чрез промени в Закона за здравното осигуряване, като от тогава НЗОК премина на бюджет, който се нулира накрая на всяка година, като не може да се натрупва резерв, а излишъкът отива във фиска. Така беше променен осигурителният модел, а Касата от здравен фонд, се превърна в преразпределител на бюджети.
Освен това, се създаде Надзорен съвет на НЗОК предимно от представители на държавата, а председател - зам. министър на финансите, а сега на здравеопазването. Така преразпределнието на бюджета започна да се извършва от държавата. Впоследствие, за да се компенсират недостатъците на всичко това, административната намеса в системата неудържимо ескалира.
Резултатите са видими - вместо да има излишък и остатък, има недостиг, а пациентите доплащат. Свръх регулацията премахна конкуренцията, а друг механизъм за постигане на качество на оптимална стойност аз не знам.
Тогава, преди 10 години, имаше ли нужда от такава реформа и това ли беше правилната посока за българското здравеопазване?
Аз миля, че моделът беше заложен по друг начин и очевидно, че това не беше пътят, предвид, че бюджетното здравеопазване се знае, че не е доброто здравеопазване. Ако си спомняте, беше натрупан големият резерв на Касата, който можеше да се вложи в ценни книжа и да носи приходи в системата. Това беше здравен фонд. Идеята тогава беше с тези пари да се гарантира финансово демонополизацията на Касата, която предстоеше.
Решението на ВКС ще промени ли нещо в бъдеще?
Тази година бяха изплатени не малко средства за надлимитна дейност, извършена през 2015 и 2016 години, една част чрез съдебни дела, друга част касата изплати. Не съм юрист, но мисля, че Решението дава правна възможност лечебните заведения да претендират за изплащане на надлимитната дейност и за другите години, които са извън давността.
Няма как бъдещето да не се промени, защото на базата на това решение вече трябва да отпаднат бюджетите на болниците. Но това, което не трябва да забравяме, е че в момента има и други административни регулации, като лимити за броя на легла по отделения и специалности по Здравната карта, забрана за нови дейности и структури, което също ограничава възможността за достъп на пациента до болнична помощ. Така че отпадането на лимитите няма да отвори изцяло достъпа до системата.
Оптимист ли сте за тези реформи в бъдеще
Да, но ги виждам в далечно бъдеще. Сега никой не предлага промени или реформи в здравеопазването, така че виждам статукво. Според мен правилната стъпка е демонополизирането на НЗОК и това е крачката напред. За това се заговори преди две години, но нищо не се промени и вече никой не си спомня. Вероятно след години и това ще се случи. Това е надеждата ми, за съжаление вече като пациент.
