МЕДИЦИНА

"Какво по-голямо наказание…"

"Какво по-голямо наказание…"

„Какво по-голямо наказание от заболяване, което е предотвратимо, а ние го откриваме в труден момент – труден и за лечение, по-големи трудности ще създадем и за нас самите, и за семейството си, и на лекуващите ни лекари.“ – думите са проф. Сербезова, като част от отговор на въпрос oт интервю от преди няма и два месеца. И макар че на пръв прочит звучат точно на място, всъщност се разминават с реалността и политиките на подопечното и министерство.

Почти месец преди това, в края на март, изтече общественото обсъждане на предлаганото изменение на Наредба 8 от 2016 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията – точно по темата. Самото обсъждане беше едва 14 дни - министерството бързаше, заради предстоящото тогава подписване на Анекс към НРД, или поне така се аргументира.
Проектът за изменение като цяло включва увеличаване на изследвания тук –там, на ниво кръвна картина, две допълнителни ехографии, фетална морфология при бременни, провеждането на остеодензитометрия при пациенти със синдром на Търнър. Включваше обаче и нещо друго - за лицата с установени рискови фактори за развитие на злокачествено новообразувание на ректосигмоидалната област - провеждане на изследване на фекален калпротектин, с което се цели подобряване на диагностичните възможности при тази група лица.
Оказа се, че за този метод на изследване и профилактика е известен като такъв само на министерството, може би дори не на цялото министерство, а на едно две (не)заинтересовни лица. Това личи от становището на БЛС:
„След проведени консултации със специалисти по Гастроентерология, касещи въпроси свързани с изследване на фекалния калпротектин (ФКП), се изготви следното становище: 1. Изследването на фекалния калпротектин (ФКИП), не е метод за изследване на риска от наличие на онкологично заболяване на колон и ректум и не се прилага в никоя от известните национални скринингови програми с такава цел... „


{module title="Подобни статии"}


И още по-впечатляващо е становището на д-р Стефан Митев:
„Абсолютно никъде в света фекалният калпротектин НЕ се използва за диагноза или скрининг на полипи и рак на дебелото черво. Прилага се единствено за неинвазивно проследяване активността на възпалителните чревни заболявания (болест на Крон и улцерозен колит), но у нас те са сравнително редки болести. Осъзнавате ли, че всеки човек над 45 или 50 години има рисков фактор (възраст) за полипи на дебелото черво? Следователно всеки ли ще има достъп до изследване на фекален калпротектин? Ако да, то ще бъде напълно излишно и ненужно разходване на обществени средства. Необходимо е НЕЗАБАВНО у нас да се въведе програма за масов скрининг за карцином на дебелото черво с научно утвърдените методи – фекалният калпротектин НЕ е от тях. Скринингът за карцином на дебелото черво едновременно доказано спасява животи и намалява разходите за системата, защото пациентите не стигат до скъпа химиотерапия. Защо у нас няма масов скрининг? За мен е мистерия… Защо се предлага напълно излишен тест, който няма място в диагнозата и проследяването на дебелочревните полипи. Също е мистерия…“
Мистерията всъщност не е толкова голяма, достатъчно е да си зададем и отговорим на въпроса, щом специалистите и у нас и по света не използват този тест, тогава кой го е предложил и кой и защо иска незабавно да го въведе. И за да е по-лесен извода, трябва да се спомене, че е постъпило предложение, съобразно препоръките в Европейския съюз, за включването на годишен скрининг за рак на дебелото черво за мъже и жени на възраст 50-74 години, като част от задължителните профилактични изследвания в Наредба 8, чрез Имунохимични тестове за окултно кървене. Това предложение е прието частично, като „годишен скрининг“ е заменено с „ лица с рискови фактори за развитие на колоректален карцином“. До тук със профилакиката на този вид рак – „мистериозният“ тест е заменен с изследване за окултно кървене, но при рисковите пациенти. Масов скрининг няма и скоро няма да има.
Там някъде свършва и загрижеността за пациентите. От справката с постъпилите предложения става ясно, чe Министерството е отхвърлило предложение за включване на задължителен очен преглед за деца между 3 и 5 години, с безумния аргумент, че такова изследване е включено за деца до 1 и над 5 години и то не от офталмолог, а от общопрактикуващия лекар.
Министерството е отхвърлило предложение за включване на ехография и мамография, с цел проследяване на пациенти с рак на млечните жлези, макар че безспорно пропускът в Наредбата е огромен.
Отхвърлено е предложение за включване задължително изследване на туморни маркери по 8 МКБ-та , с безумния аргумент, че не е ясно кои точно туморни маркери се имат предвид, нито какъв е очаквания ефект.
Министерството отказва да включи задължителна кардиограма в тийнеджърска възраст  изследване на лош холестерол с цел профилактика на социално значими заболявания.
Отхвърлило е предложение за разширяване пакета на профилактичния преглед при деца, който в момента след 3 до 7 годишна възраст включва единствено измерване на ръст и тегло. Предложението, дори не е финансово натоварено, тъй като се предлага да се включи измерване на мускулна маса, обиколка на шията и т.н , но е отхвърлено с поредния „сериозен“ аргумент, че и сега профилактичните прегледи включват измерване на ръст и тегло.
Отказва да разшири профилактиката при рак на шийката на матката, която сега обхваща единствено жени между 30 и 40 години. Отхвърлило е предложение за ежегодно проследяване на жени от 30 -60 години с аргумента, че и сега изследването се провежда при жени над 30, а горна задължителна граница няма. Не е прието предложението за въвеждане на HPV тест, веднъж на 5 години.
В Наредбата са приети предложения за включване на тест за Хепатит В и С, предложенията на НЗОК, както и тези касаещи отпадането на "мистериозния" тест за рак на дебелото черво. Голямото „но“, обаче идва от факта, че въпреки бързането и изключително краткия срок на обсъждане, почти 4 месеца след края му, тя все още не е обнародвана.*
В крайна сметка и да се обнародва, няма да се промени кой знае какво. Българския пациент ще си остане най-умиращия в Европа, защото е открил късно иначе лечимото си заболяване.
Няма как, обаче да не се замислим, защо за скъпи тестове пари се намериха, но за цитонамазки – не, нито за очни прегледи за децата, нито туморни маркери – все не чак толкова скъпи изследвания, но от огромно значение за здравето на хората.
И най-накрая да попитаме отново:
„Какво по-голямо наказание от заболяване, което е предотвратимо, а ние го откриваме в труден момента…“
*Всички постъпили ( приети и отхърлени) предложения са достъпни на сайта за обществени консултации


{module title="Subscribe"}


{module title="Анкета"}

Подобни статии