МЕДИЦИНА

За необяснимата смърт на 8000 български граждани

За необяснимата смърт на 8000 български граждани

В последната седмица значително нарасна интереса към увеличената смъртност, съобщавана на интернет страницата на Националния статистически институт/НСИ//1/. При проследяване за промени в данните се установява, че в двуседмичен период от публикуването, данните стават окончателни/затова се разглежда период с двуседмична давност/. Значителни различия се констатират в мненията на какво се дължи увеличената повече от два пъти смъртност в последните седмици спрямо предходната година. Прокрадва се становище за наличие на връзка с коронавирус COVID 19/2/.

При поставянето на проблема се изхожда от разбирането, че по-висша цел от съхраняване живота и здравето на гражданите пред обществото като цяло няма. За последните повече от 70 години от нашата история не е допуснато възникването на подобно състояние в страната. Само като част от основанията за подобно твърдение може да се посочи следното:
1. Мащабът на засегнатите е огромен – за периода от 21.09.2020г. до 22.11.2020г. са починали 6866 български граждани повече от същия период на миналата година /39-47 седмица/. За сравнение от автомобилни катастрофи годишно загиват приблизително 10 пъти по-малко отколкото за тези 9 седмици.
2. Системата на здравеопазване не е установила какво се случва – за 2065 починали се посочва, че смъртта им е свързана с пандемията с COVID 19. Но остават 4801 случая на необяснима смърт/пояснено по-долу/.
3. Държавата с нейните подразделения на изпълнителна, законодателна и съдебна власт, всякакъв вид и род партийни и НПО организации и структури и т.н. нямат никаква чувствителност към налични ежеседмични данни за нарастваща повече от 2 пъти извън коронавирус COVID 19 необяснима смъртност.
Необходимостта от подобни анализи бе посочена в началото на месец април - виж "За системите и тяхното разчленяване"
Последователно ще разгледаме всяко едно от основанията. Обявените данни за умирания от НСИ са резултат от дейността на три държавни нормативно регулирани системи: Система на здравеопазване, Единна система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението/ЕСГРАОН/ и Национална статистическа система/НСТ/. Последователно се извършват нормативно дефинирани стъпки.
Лечебните заведения, представени от компетентен медицински специалист, попълват Образец ЕСГРАОН-ТДС №3 „Съобщение за смърт“ като посочват своите данни. Реквизитите му се попълват със стандартизирана информация като избор от налични позиции на бланката или налична в регистри или класификатори, като единствено времето на смъртта се установява. За „Болест или състояние, непосредствено довели до смърт“ се попълва допълнителна стандартизирана информация.
В ЕСГРАОН регистрацията на смъртен случай се извършва от длъжностно лице по гражданско състояние на ниво община. Съгласно ред и документи, посочени в Закон за гражданската регистрация и Наредба № 42 от 8 декември 2004 г., се вписва в регистър „Съобщение за смърт“ и се издава на „Акт за смърт“. В стандартизиран вид събраните данни се предават на НСИ.
НСИ има публикуван дефиниран списък от показатели за които събира, обработва, публикува и съхранява информация. Умиранията е един от тях.
Следователно в НСИ и ЕСГРАОН само се регистрират и обработват стандартизирани данни за умиранията, достоверността на които е отговорност на системата на здравеопазване. Двете системи са в рутинен режим на работа и публикуваните данни не може да се подлагат на съмнение. И двете системи изпълняват изисквания на регламенти на Европейски съюз.
Повишаването на смъртността през 2020г. започва от 39 седмица /фиг.1/. За същия период са налични данните и за смъртността от COVID 19 /фиг.2/.

image 1 image 2 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 Седмица № 39 40 41 42 43 44 45 46 47
Брой умирания Общо
2019 г. 1788 1858 1860 1931 1867 2010 2153 2002 1926 17395
2020 г. 1805 1965 2031 2107 2328 2677 3189 3859 4300 24261
Разлики
2020 - 2019 17 107 171 176 461 667 1036 1857 2374 6866
от COVID 34 52 50 77 116 195 353 459 729 2065
без причина -17 55 121 99 345 472 684 1398 1645 4801

 

image 3

За отговор на въпроса съществува ли връзка между увеличения брой умирания през 2020г. спрямо 2019г. и умиранията, свързани с коронавирус COVID 19 е приложен корелационен анализ. Установява се коефициент на корелация 0.998. Тази стойност показва почти пълно съвпадение на процесите, които влияят върху настъпването на смъртта в двете групи. Ако приемем, че умиранията, свързани с коронавирус COVID 19, се описват с част от специфичен тип крива, която описва развитието на биологичен агент в затворена система, с надеждност близка до 100% можем да твърдим, че нарастването на броя умирания спрямо 2019г. се дължи на инфекциозен агент/хипотезата, че не е коронавирус COVID 19 и разликата не се дължи на недиагностицирани случаи, а е друг инфекциозен агент не е за мислене/. Тази хипотеза заслужава проследяване и на областно ниво. При сравнение на динамиката на смъртността на областно ниво с общата смъртност в държавата за тези 9 седмици се установява, че за 25 области коралационните коефициенти имат стойности, по-високи от 0.9 – много висока корелация. Различават се областите Търговище, Разград и Кърджали. Следователно, всички други причини, обсъждани в публичното пространство за повишената смъртност, би трябвало да се проявят синхронизирано във времето и с еднаква сила при случаите, починали с COVID 19 и при случаите на регистрирана смъртност без COVID 19. Може да се предположи, че наложените мерки на изолация ще прекъснат епидемичните вериги. Ако процесите, свързани със смъртността имат обща инфекциозна природа, с наложената карантина те ще се прекъснат и общата смъртност ще спадне сравнително бързо, синхронно за всички области. Подобен сценарий на спадане на смъртност от хронични заболявания при карантина, меко казано, би бил доста странен.
Изхождайки о казаното до тук възниква проблемът с 4801 смъртни случая /до 6.12.2020г. те са повече от 8000 случая, а до Нова година вероятно ще достигнат 10 000/ с кодирана диагноза, неотговаряща на истинската причина за смърт. Тяхното наличие подлага под съмнение качеството на дейността на системата на здравеопазване като цяло. Цифрата ще е близо до 10% от годишната смъртност.
За поставянето на медицинските диагнози се използват консумативи, отговарящи на изисквания, посочени в Закон за медицинските изделия, съобразен с директива на Европейския съюз. Там са разписани задълженията на тези, които ги разпространяват и използват в диагностиката. За всичко това следи Изпълнителната агенция по лекарствата. На нейния сайт не се установи бързи тестове/за антиген или антитяло/ за диагностика на коронавирус COVID 19 да са обявени като негодни. Затова възниква въпросът на какво нормативно основание в България досега се приемат като представителни само резултатите от PCR? Това решение не е ли в основата на неконтролируемото разпространение на вируса?
Диагностиката с PCR тестове се извършва в лабораторни лечебни заведения, регистрирани съгласно Закона за лечебните заведения. Тяхната регистрация, структуриране и дейност отговаря на изискванията на медицински стандарти. Установените положителни случаи на изследвани пациенти се регистрират в РЗИ. В зависимост от тежестта на заболяването, ако имат такова, се лекуват в домашни условия или в болнични заведения. Всички положителни се карантинират за определен срок.
Болничните лечебни заведения бяха разпределени териториално и структурирани като отделения и легла съгласно Закон за лечебните заведения, здравна карта, нива на компетентност, медицински стандарти, брой лекари на основен договор и т.н. Дейността им се регулираше и заплащаше, съгласно Закон за здравното осигуряване, от НЗОК. Извън така изброените нормативни документи, задължителни изисквания има в Закон за здравето, Закон за управление на отпадъците, Закон за здравословни и безопасни условия на труд, Кодекс на труда и т.н. Преди година и половина се опитах да направя кратък анализ на нормативно обусловената деградация на достъпната болнична помощ /виж "На къде отива болничната помощ, след 20 години реформи?". В него се посочват тежките последици за здравеопазването от липсата на нормативно дефиниран механизъм за поставяне на диагнози. С развитието на епидемичната обстановка в страната предоставената медицинска помощ се оказа крайно недостатъчна. И в един момент се реши, в разрез с всички закони и нормативни изисквания, създавани в продължение на 20 години, че всички болници и лекари са компетентни и могат да лекуват коронавирус COVID 19. За около месец независимо от всички проблеми, се установи приемлив механизъм на функциониране на системата на здравеопазване. Намериха се средства за заплащане на дейността, допълнителни средства за определени категории медицински лица. Поради това може да се приеме, че значителна част от диагностицираните с коронавирус COVID 19 са починали в болнични заведения.
И на този фон хиляди починали по неизяснени причини. Ако в основата са хронични заболявания или отложена планова дейност, както се твърди от представители на Системата на здравеопазване, то въвеждането на карантината и спирането на плановата дейност на лечебните заведения е пряка причина за тяхната смърт. Съгласно Конституцията, всички са с равни права и не може правата на едни да се упражняват за сметка правата на други. А още по-малко те де заплащат с живота си. Ако се продължава карантината при тази хипотеза, тя ще бъде причина за смъртта на 2 пъти повече пациенти, отколкото умират заразени с COVID 19. И тук е отговорността на държавата.
Тази необяснена смърт на близо 8 000 човека поставя и още един въпрос. Ако те са починали от коронавирус COVID 19, неоткритите инфектирани граждани, пропорционални на тази бройка, по най-скромни оценки, са стотици хиляди. Заедно с тези, съответстващи на регистрираните са вероятно много над милион. Ако съобщаваните алергични реакции при поставяне на втора доза от ваксина са достоверни, какво може да очакваме при хора, инфектирани по естествен път още при поставяне на първата инжекция?

1.НСИ-умирания в България по седмици

2. COVID-19 pandemic in Bulgaria

Радко Велков – организационен секретар на Сдружение на общинските болници в България.

Подобни статии