Петък, Август 19, 2022
Follow Us

Вътреболничните инфекции, наричани още инфекции свързани с медицинското обслужване или нозокомиални инфекции са глобален проблем, пряко свързан с безопасността на пациента. Тежестта му трудно може да бъде проследена, от една страна поради липсата на коректни данни и от друга, поради липса на универсални системи за контрол.

В европейските болници разпространението им варира в зависимост от условията и различните отделения между 4,4% и 19,2%, като най-висок процент се наблюдава в интензивните отделния.
Макар, че върху България пада същата тежест, каквато и в глобален мащаб, ситуацията всъщност е доста по-различна. Към липсата на коректни данни и контрол, можем да добавим и абсолютната липса на самоконтрол, както и крайната незаинтересованост на здравните власти към това какво всъщност се случва в лечебните заведения.
Нормативно този въпрос е уреден в две наредби - Наредба № 2 от 2005 г. за организацията на профилактиката и контрола на вътреболничните инфекции и Наредба № 3 от 2013 г. за утвърждаването на медицински стандарт по превенция и контрол на вътреболничните инфекции, едната е актуализирана за последно преди 12 години, а другата преди 9.
Според информацията, която получихме от Регионалните здравни инспекции, стана ясно, че България вероятно е една от най-добре представящите се държави в света по отношение на контрола и превенция на този вид инфекции, защото си имаме не само отделни болници, а дори цяла област, в която през 2021 г. не е отчетена нито една вътреболнична инфекция.
Всъщност картината в страна е доста пъстра и много повече търсеща, отколкото намираща отговори. Така например отчетените ВБИ в обл. Русе са близо 6 пъти повече, отколкото отчетените във Велико Търново. В Кюстендил ВБИ е имало само в една болница, а в гр. София почти половината от всички регистрирани, са в едно лечебно заведение. В същата тази болница, броят на ВБИ е почти половината от всички инфекции.
Разнородни са данните и по отношение вида на инфекцията – доста често срещана е инфекция на долните дихателни пътища или инфекция свързана с интубация, както и инфекция свързана с катетаризация, но в отделните области и болници не се наблюдава еднакво проявление на различните групи.
Такива са показателите в България, същите с които и разполагат и здравните власти. Последните единствено ги събират – не ги анализират, не търсят причини и още по-малко решения. В противен случай, нямаше да наблюдаваме една и съща ситуация всяка година. Вътреболничните инфекции са толкова, колкото лечебното заведение е благоволило да отчете – в немалко случаи – 0, в това число и от Covid – 19 .


Едно от сериозните последствия свързани с нозокомиалните инфекции е
Антимикробната резистентност или способността на бактериите да се преборят с действието на един или повече антибиотици. По данни на Европейския център по контрол и превенция на заболяванията 75 % от заболеваемостта в Европа причинена от резистентни на антибиотици бактерии се дължи на вътреболнични инфекции. Добре известно е, че в България тази резистентност е силно изразена. Според последни данни на СЗО например, резистентността на E. coli към цефалоспорини от трето поколение в страните от ЕС/ЕИП през 2019 г., е средно 15,1% но над 50% в Италия и България.
И вътреболничните инфекции и свързаната с тях антимикробна резитетнтност имат пряко отношение към безопасността на пациентите. В ЕС всяка година се регистрират над 8 млн. случаи на ВБИ, смята се, че поне половината от тях са предотвратими. Но за да бъдат избегнати, е необходимо да съществува ангажираност на всяко ниво в системата на здравеопазването. В Българския случай, отговорното ведомство – здравното министерство дори не успя да ни предостави информация за броя на този вид инфекции.
За да бъдат избегнати е необходимо да бъдат създадени работещи програми за информираност както на пациентите, така и на медицинския персонал, а санитарния контрол да бъде на ниво поне надхвърлящо изискванията към кухните в ресторантите. Защото един от най-съществените моменти, независимо от информираността, след възникване на ВБИ, е да бъде ограничено разпространението ѝ, както и да бъде конкретизирана причината – и едното и другото няма да се случат с криене и отчитане на нула случая годишно от страна на лечебните заведения, нито с приемането на тази нула за нещо не особено съществено от страна на здравните власти.
Докато различни международни проучвания отчитат процентът смъртност в различните отделения в зависимост от това дали е установена или не ВБИ, у нас такава причина за смърт не съществува официално, нито пък има реално действащи програми и дейности за намаляване на риска от придобиване и предаване на инфекция в рамките на лечебните заведения. Истината е, че дори и най-модерната болница, в най-добре развитата здравна система няма да избегне срещата с вътреболничните инфекции, а те от своя страна ще засегнат пациентите и тяхната безопастност. Познаването на проблема би дало предвидимост и възможност той да бъде избегнат. Отчитането, контрола и превенцията на ВБИ е преди всичко проява на отговорност и към пациентите и към медицинския персонал, а липсата им – точно обратното.

 

АБОНАМЕНТ ЗА НАШИЯ СЕДМИЧЕН БЮЛЕТИН

Спазват ли се правата на здравно осигурените в черноморските ни курорти?
Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 

Добавете коментар

Изпратете

Log in or Sign up