Петък, Май 27, 2022
Follow Us

Публикуваме без изменение текст на писмо, получено на пощата ни, свързано с медиицнско обслужване на деца. Писмото е адресирано и изпратено и на министъра на здравеопазването.
Имам двама сина ученици. Техен лекар – педиатър е д-р М. Цялото семейство включително и децата сме ваксинирани и имаме издадени зелени сертификати. Д-р М. беше уведомена, когато ваксинирахме децата.
Преди няколко дни единият от синовете вдигна висока температура, която с подръчни медикаменти свалихме до сутринта на следващия ден. Следобедът, въпреки че нямаше температура, поисках д-р М. да го прегледа за всеки случай, като първоначално се свързах с нея по телефона. Отговорът беше, че докато не си направи Ковид тест, тя няма да го приеме.

Предвид абсурдността на ситуацията, отидох на място със сина, надявайки се, че д-р М. не ме е разбрала (разговорът се водеше през сестрата), но там абсурдната ситуация продължи. В крайна сметка след почти истерично противопоставяне („и ваксинираните носят зараза“, „високата температура не е опасна – какво толкова нали вече няма“, „ако се заразя от вас мен няма кой да ме погледне“ и др.) беше направен един повърхностен преглед. На сина ми му издадоха бележка за отсъствие, и рецепта за хранителна добавка, с която да продължи „лечението“. Щеше да е смешно ако не беше страшно. В крайна сметка след изтичане на срока на болничните, синът ми е вече на училище.
Не бих ви занимавал с тази история, ако тя нямаше продължение. След два дни при вторият ни син историята се повтори – висока температура, която бързо се нормализира. Поискахме втора среща с д-р М., за да го прегледа и него, но този път отказът беше окончателен и с нищо не можахме да го променим. Истеричните аргументи този път бяха неприкрити и неумолими. Поискахме поне направление за теста, но ни беше отказано с думите: „кажете в лабораторията, че аз ви пращам“. Това означаваше (ако беше вярно), че тестът може да се направи единствено в Ковид център-а към 22-ра поликлиника, където в едно тясно пространство при събрани 10 – 15 човека, при липса на каквато и дистанция и други противоепидемични мерки, дори да си здрав ще се разболееш. Без направление не може да се отиде на друго място – е разбира се остава и тест срещу заплащане. Бяхме принудени да закупим и да им направим бързи антигенни тестове, които дадоха отрицателен резултат. Това беше само за наше спокойствие, защото бяха направени от нас неофициално.

За мен първият и особено вторият случай спокойно могат да се квалифицират като „отказ на медицинско обслужване“, което е немислимо в сегашната ситуация.
При това, на фона на всекидневните новини от болниците, и задъхващите се там лекари и друг персонал. Колкото и да е съпричастен човек към ситуацията там, просто няма избор, ако иска да бъде лекуван трябва да отиде там. В медиите се говори за смесване на сезонен грип и Ковид-19 и се съобщават признаци, по които се различават. Дали тези емисии не са насочени към нас да се обучим, за да се лекуваме сами и да не притесняваме „лекарите“?
Успоредно с това повдигат редица въпроси:
- има ли издаден нормативен акт, с който да е определен пътя за диагностициране и лекуване на хората (не задължително Ковид), в създадената обстановка, или това става по преценка на самите лекари респективно тяхната всеотдайност;
- след като непрекъснато се говори, че лекарите на първи ред са общопрактикуващите – има ли издадени разпореждания или указания към самите тях да приемат само с отрицателни тестове за Ковид - 19;
- ако отговорите са отрицателни –какви са алтернативните възможности на болните, тоест кои са институциите, които следва да се намесят и да ги защитят;
- вербалните указания за тестове – без направления - и то само към една лаборатория само за удобство на пациентите ли е, или има и финансов интерес на самото здравно заведение;
- лекарите винаги са се противопоставяли на самолечението – но какви са алтернативните възможности в подобни ситуации;
- и накрая един чисто административен въпрос –при липса на преглед на втория ми син, кой следва да му издаде болничен лист за направените отсъствия в училище, след като прегледа и документа са нормативно обвързани;

Описаният по-горе случай само обяснява констатациите на директора на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ дадени в едно интервю, че от всички постъпили в болницата само 15% са минали през общопрактикуващия си лекар, като  само при 3% - това е станало присъствено. Надявам се, че след като това е масова практика, най-после да се изготви процедура, методика или каквото там се казва, за случаи като този. Епидемиолозите все ни успокояват, че Ковид епидемията няма да е последната.



Нашият коментар
Няма специален акт, който да определя пътя на пациента с Ковид-19. Лечението на пациенти с Ковид се извършва поп правилата на действащото законодателство. Наличието на така наречените „Ковид зони“ е допълнителна възможност за диагностика и лечение, което не отменя задълженията за извършване на медицински дейности на лечебните заведения, в това число общопрактикуващите лекари. Диагностиката и лечението на пациенти не е въпрос на „всеотдайност“, а на задължения произтичащи от действащата нормативна уредба и сключените с НЗОК договори.

Няма разпореждания или указания към общопрактикуващите лекари да приемат само пациенти с отрицателен тест за Ковид-19. Лечебните заведения за първична извънболнична помощ получават ежемесечно заплащане за диагностика и лечение на записаните в листата им пациенти, независимо дали са извършили или не медицински дейности на конкретното лице. Допълнително получават ежемесечно заплащане за всеки лекар и сестра за работа на „първа линия“ в размер на 1000 лева за лекар и 360 лева за медицинска сестра. Изплащането на тези допълнителни средства е за да се покрият допълнителните разходи за защитни средства, дезинфектанти и други, свързани с обслужването на пациенти с Ковид-19. Тоест, освен, че е на лице нормативно и договорно задължение за обслужване на пациенти с Ковид-19, то е и финансово обезпечено.

Институциите, които следят за спазване на правата на пациентите са Министерството на здравеопазването, Изпълнителната агенция Медицински надзор, Регионалната здравна инспекция и Националната здравноосигурителна каса.
Децата се ползват с особена здравна закрила, което е заложено като принцип в чл. 2 на Закона за здравето.
С чл. 52 от акона за здравното осигуряване е въведено задължение за медицинско обслужване: Чл. 52. (1) Изпълнителите на медицинска помощ, сключили договор с НЗОК за оказване на медицинска помощ, включена в пакета, определен с наредбата по чл. 45, ал. 2, са длъжни да оказват на задължително здравноосигурените лица, без да изискват и приемат от тях плащане и/или доплащане, съответната медицинска помощ при спазване на утвърдените медицински стандарти по чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, правилата за добра медицинска практика, фармако-терапевтичните ръководства по чл. 259, ал. 1, т. 4 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина и осигуряване защита правата на пациента.
В чл. 105и на същия закон е определна и санкция за нарушаване на правата на пациента, в това число и на задълженията по чл. 52:
Чл. 105и. (1) Който наруши право на пациента или не изпълни задължение по чл. 52, се наказва с глоба в размер от 2000 до 4000 лв., съответно му се налага имуществена санкция в размер от 4000 до 8000 лв.
(2) При повторно и всяко следващо нарушение по ал. 1 глобата е в размер на 4000 лв., съответно имуществената санкция е в размер на 8000 лв.
(3) Нарушенията по ал. 1 и 2 се установяват с актове на длъжностни лица от Изпълнителна агенция "Медицински надзор", а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Медицински надзор".

Пациентът (здравноосигурено лице) има право да получи направление за изследване по повод на остро заболяване, в това число направление за изследване с PCR тест за Ковид-19. Направлението е писмен документ, който е основание за заплащане на изследването от НЗОК. В нормативната уредба не съществува термин „вербално направление“. Ако изследването с епарви по желание на пациента, то той заплаща за него.

Алтернативната възможност е да се смените общопрактикуващия лекар. За съжаление нормативната уредба позволява това да се случи само два пъти в годината през месец декември и през месец юни. Липсата на алтернативи принуждава пациентите в случаи, като вашия да заплащат за оказаната им медицинска помощ, въпреки, че са здравноосигурени лица и имат право да получат медицинската помощ безплатно.

Болничен лист не може да се издаде без да е извършен преглед. Ето няколко текста от Наредбата за медицинската експертиза, свързани с този въпрос:

Чл. 7. (1) Болничните листове се издават от лекуващите лекари/лекарите по дентална медицина и ЛКК.
Чл. 9. (1) Болничният лист се издава в деня, в който се установи временната неработоспособност. Не се допуска издаване на болничен лист, в който датата на започването на отпуска е по-късна от датата на издаването му.
4) Болничен лист за минало време без предварителен преглед на болния не се издава.


Одобрявате ли закриването на дирекцията за правата на пациентите?

 

АБОНАМЕНТ ЗА НАШИЯ СЕДМИЧЕН БЮЛЕТИН

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активна
 

Коментари

0
gest
4 months ago
Повечето лични лекари напълно абдикираха от битката с Ковид.
Like Like Отговор | Цитиране | Цитиране

Добавете коментар

Изпратете

Log in or Sign up