Вторник, Декември 06, 2022
Follow Us

Пандемията от COVID-19 беше обявена през м. март 2020 г. Още тогава, на базата на данни от първото огнище на болестта в Китай, стана ясно, че пациентите с онкологични заболявания попадат в групата с по-висок рискотпотежко протичане и смърт от COVID-19.

Почти 12 месеца по-късно данните от проспективни популационни проучвания показват, че смъртността от COVID19 при пациенти с онкологични заболявания варира от 5% до 61% (от метаанализи 26%). За сравнение, този показател варира от 2% до 3% в общата пациентска популация. И макар, че тези данни са получени от проучвания без директносравнение,тепотвърждаватнеобходимосттаотпо-специално внимание към пациентите с онкологични заболявания, както като противоепидемични мерки, така и по отношение на лечението на COVID-19 при тях. Ето защо необходимостта от ясна стратегия за превенция на вирусното заболяване чрез ваксинация при онкологичните пациенти се явява с особена острота на този етап, когато са налични няколко, различни по вид и начин на действие, ваксини. В България към настоящия момент липсват препоръки за поведение при онкологични пациенти от наличните национални онкологични научни дружества.

Поради географското положение и организацията на лечение на онкопациентите в България клиничното поведение се определя в много поголяма степен от препоръките на Европейското дружество по онкология (ESMO), отколкото на американското. На своя сайт ESMO излезе с официални препоръки към онколозите по отношение на пациентите с онкологични заболявания, като общото мнение на експертите е пациентите с онкологични заболявания да се ваксинират срещу COV ID-19, именно поради по-високия риск от заразяване, по-тежко протичане и по-неблагоприятен изход от болестта при тях. От друга страна, онкологичните пациенти са хетерогенна група от индивиди. Трябва да се прави разликамеждупациенти с рак,коитосана активно противотуморнолечение, итакива, коитоса вдиспансерно проследяване, както и рискът за онкопациентите да се разглежда в контекста на тяхното лечение - с химиотерапия, с таргетна терапия, с имунотерапия или с ендокринна терапия. С цел стратифициране на риска, всички пациенти с диагноза рак трябва да се разделят в групи и по отошение на възраст, общо състояние, стадий на болестта, както и придружаващи заболявания.

Макар, че нито един производител на ваксина срещу COVID-19 в наличните към момента кратки характеристики на продуктите не е включил данни за онкопациенти, то такива са участвали в регистрационните проучвания. Например в проучването на ваксината на Pfizer/BioNTech 3.9% от пациентите в активното рамо с експерименталната ваксина и 3.7% от тези в плацебо рамото, са били с онкологично заболяване, но нито един от тези участници не е провеждал цитостатична терапия, което е било изключващ критерий.

Пациентите с рак, които провеждат активно противотуморно лечение с химиотерапия, която се съпътства с имуносупресия (намаление на имунитета), също биха имали полза от ваксинацията, но все пак препоръката на ESMO е в полза на РНК-ваксините, а не към живи - анютирани противовирусни ваксини и репликационно-компетентни векторни ваксини. Ефективността на ваксинацията против COVID-19 очаквано може да бъде по-ниска при пациенти с поинтензивна имуносупресивна терапия, например при пациенти с трансплантация на стволови клетки или пациенти, лекувани с лекарствени продукти, подтискащи В-клетките (отговорни за имунитета). Според препоръките на ESMO отговорът към ваксината е по-добър при пациентите със солидни тумори, отколкото при тези с хематологични злокачествени заболявания като лимфом например. По отношение на провежданата терапия най-добре би било ваксината да се постави преди започване на противотуморната терапия.

При пациенти, които вече провеждат химиотерапия, няма препоръки за най-подходящо време за ваксиниране на този етап, в зависимост от вливанията. При пациенти, провеждащи имунотерапия (анти PDI/и антиPDLI) като монотерапии (не в комбинация с химиотерапия), не се очаква по-ниската ефективност да изгради противовирусен имунитет - може отново да се очаква по-ниска ефективност от ваксината. При пациенти, които са на таргетна терапия се очаква по-ограничена ефективност за изграждане на противовирусен имунитет. Може отново да се очаква при тези пациенти, приемащи лекарствени продукти, чиято лекарствена токсичност се проявява с левкопения (неутропения), (например някои представители на CDK 4/6 инхибиторите, прилагани при метастатичен рак на гърдата). Не се очаква пациенти на ендокринна терапия (хормонално лечение) да имат по-ниска имуногенност от приложена анти - COVID-19 ваксина. Разбира се, познанията за COVID-19 причинителя, протичането на болестта, усложненията, лечението, включително и ваксинацията, динамично се променят. Това ще доведе и до промяна в препоръките на научните дружества и експертните съвети към отделните пациентски популации във времето.

Ще се подобри ли болничното лечение след увеличението на цените на пътеките?
Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 

Можете да коментирате статиите, но трябва да се регистрирате на сайта!

Най-новите статии

Log in or Sign up